Присъда № 82 от 23.06.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 82 от 23.06.2026 година, постановена по НОХД № 417/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимата С. Р. /S R/, родена на ********** г., в гр.Хасака, Сирия, гражданка на Сирия, по обвинение за престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 03.09.2024 година, в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с. Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, е влязла през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна стрА..

Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение й и бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като при определянето му съдът вземе предвид от една стрА. младата възраст на подсъдимата, чистото й съдебно минало, обуславящо ниската степен на обществена опасност на личността й, както и причините и мотивите за извършване на деянието и от друга стрА. високата степен на обществена опасност на деянието. Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 255.65 евро, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимата, с участието на назначен й служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимата редовно призовА. за съдебно заседание не се е явила и не е посочила уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимата не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимата в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения й служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

Служебният защитник на подсъдимата С. Р. - адв. В. Д. от АК – Ямбол в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението, счита обвинението за доказано от обективна и субективна стрА.. Моли съда за определяне на наказание на подзащитната й при превес на смекчаващите вината на подсъдимата обстоятелства в размер на минималното предвидено от закона наказание, аргументирайки се с чисто съдебно минало на подсъдимата, добросъвестното й процесуално поведение в хода на досъдебното производство, вкл. и направените от подсъдимата самопризнания, младата възраст на подсъдимата и мотивите й за извършване на деянието. Моли и по отношение на наказанието лишаване от свобода съдът да приложи разпоредбата на чл.66 от НК.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдимата С. Р. /S R/ е родена на ********** г., в гр.Хасака, **********и е гражданка на тази стрА.. Същата е с основно образование.

През 2021 година подсъдната и семейството й – съпругът й и децата й се преместили да живеят в Република Турция. През 2023 година съпругът на подсъдимата заминал за Федерална република Германия и се установил там. През 2024 г. подсъдимата и съпруга й решили тя и децата й да отидат в Германия при него, влизайки на територията на Европейски съюз не по установения от закона начин. Съпругът на подсъдимата се свързал с неустановени по делото лица, с които се договорил да преведат съпругата му 1 подсъдимата и двете й деца от република Турция в република България, през границата на република България, не по установения от закона начин – без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи граничен полицейски контрол.

Във връзка с взетото решение да отиде при съпруга си, подсъдимата на 31.08.2024 година тръгнала от гр. Истанбул, Република Турция, заедно с двете си деца и още други девет лица, водени от неустановено по делото лице, към границата на република България.

На 03.09.2024 г., около 00.20 часа, подсъдимата С. Р. /S R/ преминала през отвор, изрязан във възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата на Република България с Република Турция, в района на гранична пирамида № 234, намираща се в землището на с.

Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, и по този начин влязла от Република Турция в Република България през границата на стрА.та ни.

По същото време и от същото място преминА. и остА..те 11 лица от групата, в която се придвижвала подсъдима, между които и двете й деца. След това всички се насочили към вътрешността на стрА.та.

Непосредствено след влизането на групата на територията на Република България, полицейски служители на ГПУ – Елхово и Фронтекс, изпълняващи служебните си задължения по охрА. на държавната ни граница, между които и св.А. Д. – служител в ГПУ Елхово констатирА. нарушение в целостта на възпрепятстващото съоръжение в района на 234 гранични пирамиди, предприели действия по издирване на нарушителите и малко след това установили групата от 12 лица, между които и подсъдимата на около 20 – 30 метра след възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница.

При влизането си в стрА.та ни подсъдимата не е носела документи за самоличност, нито други документи, даващи й право да влезе в Република България.

Подсъдимата и остА..те 11 лица от групата били задържани и отведени в ГПУ Елхово за изясняване на самоличността им, тъй като никой от тях не представил документи удостоверяващи самоличността му и правото му на влизане в Република България.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата се установява, че подсъдимата С. Р. /S R/ не е осъждА. на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство в качеството й на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля А. Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимата, макар и средство за защита, кореспондират с остА..те доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА..те доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Д. факти са пряко относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимата С. Р. /S R/ е осъществила с деянието си от обективна и субективна 2 стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 03.09.2024 година, в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на село Голям Дервент, област Ямбол, влязла през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс. От обективна стрА. подсъдимата е извършила фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получила разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля А. Д., и в обясненията на подсъдимата.

Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимата е нарушила установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната граница.

Времето, мястото и механизма на преминаване от подсъдимата на държавната ни граница, а именно на 03.09.2024 г., около 00.20 часа в района на гранична пирамида № 234, намираща се в землището на с. Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, се установява по безспорен начин от показанията на свидетеля Д. и обясненията на подсъдимата С. Р..

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че й липсва изискуемото се разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са начина, по който същата е влязла в Република България – не през определените за влизане в стрА.та места, през отвор във възпрепятстващото съоръжение изградено на границата на стрА.та.

Подсъдимата е съзнавала, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй като няма изискуемите се документи - лични документи и виза, следователно в съзнанието й е била формирА. представата за противоправния характер на деянието й и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждала, а от волева стрА. пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне трета стрА..

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимата е влязла в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата й по произход – Република Сирия, както и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е била преследвА. заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Начина на влизане на подсъдимата в република България – укривайки се от органите на властта, е индиция за липсата на намерение у подсъдимата влизането й в стрА.та ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.

Поради недоказаност на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са 3 нА.це основания за ненаказването на подсъдимата.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимата С. Р. /S R/ за виновна в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК и й наложи наказание.

За престъплението в което е обвинена подсъдимата - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева /след превалутиране от 511,29 евро до 2556,46 евро/.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид като отегчаващо вината й обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете чистото й съдебно минало, направените от нея самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнала за разкриване на обективната истина по делото, добросъвестното й поведение в хода на досъдебното производство, и мотивите й за извършване на деянието, а именно членовете на семейството й да се съберат.