Решение № 1495 от 17.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1495 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100507597 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20249091/11.11.2020 г., постановено по гр. д. № 36210/19 г. по описа на СРС, 81 състав, е отхвърлен предявения от Д. Р. ИВ. срещу „ДЗИ – О..З.“ ЕАД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 2394,00 лв., представляваща неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на 12.10.2018 г. за лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 Д Х Драйв“, с ДК № *******, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. С решението Д. Р. ИВ. е осъден да заплати на Я.Н. Г. сумата от 655,35 лв., представляваща направени разноски по делото, а Я.Н. Г. е осъден да заплати на „ДЗИ – О..З.“ ЕАД сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото.

С решение № 20019146/21.01.2021 г., постановено по гр. д. № 36210/19 г. по описа на СРС, 81 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 20249091/11.11.2020 г., постановено по гр. д. № 36210/19 г. по описа на СРС, 81 състав, като вместо „Осъжда Д. Р. ИВ. да заплати на Я.Н. Г. сумата от 655,35 лв., представляваща направени разноски по делото. Осъжда Я.Н. Г. да заплати на „ДЗИ – О..З.“ ЕАД сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото“, да се чете: „Осъжда Д. Р. ИВ. да заплати на „ДЗИ – О..З.“ ЕАД сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото“.

1

С решение № 20085592/02.04.2021 г., постановено по гр. д. № 36210/19 г. по описа на СРС, 81 състав, постановено по реда на чл. 250 ГПК, е отхвърлен предявения от Д. Р. ИВ. срещу „ДЗИ – О..З.“ ЕАД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху сумата от 2394,00 лв. за периода от 19.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Р. ИВ. срещу решение № 20249091/11.11.2020 г., постановено по гр. д. № 36210/19 г. по описа на СРС, 81 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа, че ответното дружество – застраховател е приело, че е налице „тотална щета“ и е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 39 123,97 лв., като от обезщетението са приспаднати 30 % запазени части, които според застрахователя могат да се реализират на вторичния пазар, както и сумата от 1088,51 лв., която е била изплатена по предходна щета по същата застрахователна полица. Твърди, че застрахователят неправилно е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение, поради което счита, че следва да му бъде доплатена сумата от 2394,00 лв., представляваща разликата между приетите от застрахователя запазени части и реално дължимото застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 12.10.2018 г. ПТП.

Поддържа, че от приетата в първоинстанционното производство САТЕ се установява, че действителната стойност на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 Д Х Драйв“, с ДК № *******, към момента на ПТП е била 51 958 лв., а запазените части възлизат на 18 % или сумата от 9352,44 лв. Твърди, че след приспадане от застрахователното обезщетение /51 958 лв./ на сумата за т. нар. запазени части на автомобила, които могат да се реализират на вторичния пазар /9352,44 лв./, и на вече платеното застрахователно обезщетение за частична щета в размер на 1088,51 лв., се получава сума за обезщетение в размер на 41 517,05 лв.

Поддържа, че извънсъдебно ответното дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 39 123,97 лв., поради което от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 41 517,05 лв. следва да се приспадне платената сума от 39 123,97 лв., като остава разликата от 2393,08 лв., за която сума следва да бъде осъден застрахователят да плати във връзка със застрахователното събитие от 12.10.2018 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо това да уважи предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – „ДЗИ – О..З.“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Д. Р. ИВ. твърди, че е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 Д Х Драйв“, с ДК № *******, за който е била сключена с ответното дружество – „ДЗИ 2

– О..З.“ ЕАД застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна полица № 440117213124890, при клауза „Пълно каско“, със срок на валидност от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г., и при уговорена застрахователна сума от 66 000 лв. Посочва, че на 12.10.2018 г. при управление на процесния лек автомобил по автомагистрала „Тракия“ водачът му се ударил в разделителната мантинела, след което последвал друг удар в движещия се в дясно на него товарен автомобил „Рено Премиум“ с прикачено ремарке „Шмитц“, в резултат на което на застрахования автомобил били причинени значителни материални щети. Твърди, че при ответника – застраховател била образувана щета № 44012131833818, която била определена като тотална щета. Посочва, че му е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 39 123,97 лв., като от него са приспаднати 30 % запазени части, които според застрахователя могат да се реализират на вторичния пазар, както и сумата от 1088,51 лв., представляваща застреахователно обезщетение, изплатено по предходна щета по същата застрахователна полица. Оспорва, че запазените части от автомобила възлизат на 30 %, като твърди, че от описа на уврежданията е видно, че всички съществени детайли по автомобила подлежат на подмяна, което означава, че не могат да бъдат ремонтирани или продадени на вторичния пазар, а представляват негодни части. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2394,00 лв.

/вж. допуснатото изменение в размера на иска в о. с. з. на 28.09.2020 г./, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.06.2019 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 83,79 лв. за периода от 19.02.2019 г. до 24.06.2019 г. /вж. молба – уточнение от 06.12.2021 г./. Претендира разноски.

Ответникът – „ДЗИ – О..З.“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че платеното извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на 39 123,97 лв. е достатъчно да покрие претърпените от ищеца вреди. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно и несъответстващо на действителната пазарна стойност на щетата към деня на настъпване на събитието. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Не се спори между страните, а и от представеното като доказателство по делото свидетелство за регистрация на МПС на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 Д Х Драйв“, с ДК № *******, се установява, че Д. Р. ИВ. е собственик на процесния лек автомобил.

От комбинирана застрахователна полица № 440117213124890/18.10.2017 г. се установява, че за лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 Д Х Драйв“, с ДК № *******, е била сключена между „ДЗИ – О..З.“ ЕАД и Д. Р. ИВ. застраховка „Каско +“, при клауза „Пълно каско“, със срок на валидност от 19.10.2017 г. до 18.10.2018 г., и при уговорена застрахователна сума от 66 000 лв.

Застраховката „Каско“ е сключена при Общите условия на Автомобилна застраховка „Каско +“, предлагани от ответното дружество, представляващи неразделна част от застрахователния договор.

3

По делото не се спори между страните, че в срока на застрахователното покритие по процесната застраховка „Каско“ е реализирано ПТП с лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 Д Х Драйв“, с ДК № *******, на 12.10.2018 г. на автомагистрала „Тракия“.

За настъпилите щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 Д Х Драйв“, с ДК № *******, на 18.10.2018 г. е заведена при „ДЗИ – О..З.“ ЕАД щета № 44012131833818.

С писмо с изх. № 0 – 92 – 2191/12.02.2019 г. от „ДЗИ – О..З.“ ЕАД Д. Р. ИВ. е уведомен, че щетата ще бъде ликвидирана като тотална, както и че ще му бъде изплатено обезщетение в размер на 39 123,97 лв., представляваща действителната стойност на автомобила с приспаднати 30 % запазени части, и приспаднато изплатено обезщетение по щета № 44012131827290 в размер на 1088,51 лв., след представянето на удостоверение, издадено от обслужващата банка за банковата сметка на собственика на увредения автомобил или надлежно упълномощено лице, и документ за прекратяване на регистрацията на МПС в КАТ – Пътна полиция при ОДМВР, издаден съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, в който е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета.

Видно от отбелязването върху свидетелството за регистрация - част I на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 Д Х Драйв“, с ДК № *******, същият е с прекратена регистрация поради тотална щета от 14.02.2019 г.

По делото не се спори, че на собственика на увредения автомобил е изплатено на 19.02.2019 г. застрахователно обезщетение в размер на 39 123,97 лв.

От неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че действителната пазарна стойност на процесния лек автомобил към датата на събитието /12.10.2018 г./ е 51 958,00 лв. Според заключението на САТЕ запазените части са 18 % и стойността им е 9 352,44 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“ с предмет – процесният лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 Д Х Драйв“, с ДК № 4

*******, сключен при клауза „Пълно каско“ съгласно ОУ на ответника; че в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане „Каско“, сключен с ответника, е настъпило на 12.10.2018 г. застрахователно събитие – ПТП с процесния лек автомобил, в причинна връзка с което са били причинени щети на процесния лек автомобил; че в ответното дружество е заведена щета № 44012131833818 от ищеца, както и че по посочената щета ответното дружество е изплатило на 19.02.2019 г. застрахователно обезщетение в размер на 39 123,97 лв.

Спорен във въззивното производство е въпросът относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. То не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/ - чл. 386, ал. 1 КЗ.

Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ „тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 % от действителната му стойност“. Съгласно чл. 12.3. от Общите условия н а ответника по имуществената застраховка „Каско“ ако размерът на застрахователното обезщетение надхвърли 70 % от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, е налице пълна загуба.