Решение № 778 от 16.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело № 20211100901101 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) срещу „К.“ ООД (в несъстоятелност) искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т.

2 ТЗ, че в списъка на приетите вземания на кредитори на „К.“ ООД (в несъстоятелност) следва да бъдат включени вземане на ищеца за сумата 250,98 лв. – мораторна неустойка, дължима съгласно чл. 5, ал. 2 от договор от 04.12.2012г. за ползване на банков сейф за период от 347 дни след прекратяването на договора; вземания на ищеца за общата сума 2 313,05 лв. – такси и разноски, платени от „К.т.б.“ АД по две изпълнителни и девет съдебни дела срещу ответното дружество.

Ответното дружество оспорва иска за сумата 250,98 лв. с възражения, че: договорът от 04.12.2012г. не е произвел действие, тъй като дружеството не е получавало ключ и не е ползвало процесния сейф; действието на договора е прекратено от датата на решението за отнемане на лиценза на банката за извършване на банкова дейност; вземането е погасено поради изтекла погасителна давност.

Оспорва и иска за сумата 2 313,05 лв. с възражения, че не дължи възстановяване на разноските на банката по цитираните в исковата молба изпълнителни и съдебни дела, тъй като изпълнителните дела са прекратени, а по съдебните дела няма постановен влязъл в сила съдебен акт за присъждане на претендираните от банката разноски.

Синдикът на ответното дружество не взема становище по исковете.

Установява се по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от съдържанието на обявените актове по партидата на „К.“ ООД (в несъстоятелност) в търговския регистър, че вземанията на „К.т.б.“ АД, за чието установяване са предявени исковете по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, са предявени в производството по несъстоятелност на „К.“ ООД с молба вх.

1

№303626/17.12.2020г., включени са в съставен от синдика на „К.“ ООД списък на приети вземания, обявен в търговския регистър на 24.02.2021г., но са изключени от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността от 04.06.2021г. по т.д.

№1500/2020г. на СГС, ТО, VI-10 с-в.

Определението от 04.06.2021г. е обявено в търговския регистър на датата на постановяването му, а исковете са предявени с искова молба, подадена на 18.06.2021г., тоест в рамките на 14-дневния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ, поради което са допустими.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Според твърденията в исковата молба и представените доказателства предявеното вземане на „К.т.б.“ АД срещу „К.“ ООД за сумата 250,98 лв. представлява мораторна неустойка, дължима съгласно чл. 5, ал. 2 от договор от 04.12.2012г. за ползване на банков сейф в периода от 03.12.2014г. (датата на изтичане на срока на договора, на която действието му е прекратено) до 18.12.2015г. (датата, на която банковият сейф е принудително отворен в присъствието на служители на банката).

Съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД вземането за неустойка се погасява с тригодишен давностен срок, който съгласно чл. 114, ал. 4 ЗЗД по отношение на мораторните неустойки започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

В процесния случай давността по отношение на претендираното от ищеца вземане за неустойка е започнала да тече от 18.12.2015г. (последният ден на периода, за който се претендира неустойката) и е изтекла на 18.12.2018г., поради което и като последица от възражението на ответника за изтекла погасителна давност (заявено с подаденото възражение срещу списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелността му, а впоследствие и с отговора срещу исковата молба по настоящото дело) претендираното от ищеца вземане за неустойка, дори да е възникнало, е погасено по давност и предявеният иск за установяване на дължимостта му по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ подлежи на отхвърляне.

Различни изводи не следват от съображенията на ищеца в допълнителната искова молба за спиране на давността в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г на основание чл. 3, т. 1 ЗМДВИП и §13 ЗИДЗЗ (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.), тъй като по съображенията погоре давността по отношение на процесното вземане за неустойка е била изтекла преди началото на посочения период.

Според твърденията в исковата молба и представените доказателства предявените вземания на ищеца за общата сума 2 313,05 лв. представляват вземания за възстановяване на такси и разноски, платени от ищеца по две изпълнителни и девет съдебни дела срещу ответното дружество (а именно изп.д. №20178440404020 на ЧСИ с рег. №844, изп.д.

№4491/2017г. на ЧСИ с рег. №844, гр.д. №74006/2017г. на СРС, гр.д. №4739/2018г. на СГС, ч.т.д. №6056/2018г. на СГС, т.д. №894/2018г. на СГС, т.д. №3107/2017г. на СГС, ч.гр.д.

№3107/2019г. на САС, т.д. №250/2018г. на СГС, т.д. №210/2019г. на САС и т.д. №250/2018г. на СГС).

2

Съгласно правилата на чл. 79, ал. 1 ГПК възникването на вземанията за възстановяване на разноски за изпълнителни дела е обусловено от успешното им приключване с прилагане на изпълнителния способ, за чието осъществяване са направени разноските, а съгласно правилата на чл. 78 ГПК възникването на вземанията за възстановяване на разноски за съдебни дела е обусловено от признаване на основателността на искането за съдебна защита и съдействие, за чието разглеждане са направени разноските, с крайния съдебен акт по образуваното съдебно производство.

Ищецът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установява прилагане на изпълнителен способ по изпълнителните дела, за които претендира разноски, нито доказателства за влязъл в сила съдебен акт, с който да са уважени исканията му за съдебна защита и съдействие по съдебните дела, за които претендира разноски, което в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК (указани на ищеца с доклада на делото) е достатъчно предявените установителни искове за вземания за разноски също да се приемат за неоснователни и да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът дължи държавна такса за производството в размер, определен върху една четвърт от вземанията, за които са предявени исковете.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че „К.“ ООД (в несъстоятелност) с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, офис №24 дължи на ищеца сумата 250,98 лв. – мораторна неустойка по чл. 5, ал. 2 от договор от 04.12.2012г. за ползване на банков сейф в периода от 03.12.2014г. до 18.12.2015г., и сумата 2 313,05 лв. – такси и разноски по изп.д.

№20178440404020 на ЧСИ с рег. №844, изп.д. №4491/2017г. на ЧСИ с рег. №844, гр.д.

№74006/2017г. на СРС, гр.д. №4739/2018г. на СГС, ч.т.д. №6056/2018г. на СГС, т.д.

№894/2018г. на СГС, т.д. №3107/2017г. на СГС, ч.гр.д. №3107/2019г. на САС, т.д.

№250/2018г. на СГС, т.д. №210/2019г. на САС и т.д. №250/2018г. на СГС.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата 50,00 лв. – държавна такса за исковото производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3