Решение № 19936 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19936 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110106737 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т срещу М. Р.

Й. и Д. Р. Й., с която са предявени субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане в условията на разделна отговорност на сумите, както следва:

1. по отношение на М. Р. Й. – 4,35 евро, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2023 г. до 31.07.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2026 г. до окончателното плащане на вземането; 0,37 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 11.03.2026 г. върху главницата за топлинна енергия; 10,42 евро, представляваща незаплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2026 г. до окончателното плащане на вземането; и 2,31 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 18.03.2023 г. до 11.03.2026 г. върху главницата за дялово разпределение;

2. по отношение на Д. Р. Й. – 4,35 евро, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2023 г. до 31.07.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2026 г. до окончателното плащане на вземането; 0,37 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 11.03.2026 г. върху главницата за топлинна енергия; 10,43 евро, представляваща незаплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната 1 лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2026 г. до окончателното плащане на вземането; и 2,31 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 18.03.2023 г. до 11.03.2026 г. върху главницата за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответниците имат качеството на потребители на услугите на ищеца, произтичащо от качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, придобито на основание настъпило наследствено правоприемство от общия им наследодател Л. Р. Й.. Сочи, че съгласно посочените ОУ е доставял за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Поради неплащане на задълженията на определения в ОУ падеж ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.

В проведено на 19.10.2026 г. открито съдебно заседание ответниците са признали предявените в производството искове, а ищецът е направил искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети приложените към исковата молба документи.

С оглед признанието на иска и становището на страните в тази връзка, по делото не са събрани допълнителни доказателства извън посочените, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни.

Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

2

С оглед на горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове се уважат изцяло, като ответниците бъдат осъдени да заплатят процесните вземания, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2026 г. до окончателното плащане.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски, които възлизат в общ размер на 127,82 евро, от които: 25,56 евро – платена държавна такса и 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП. Отговорността за заплащането на последните е разделна на ответниците, като всеки от тях следва да заплати сумата от 63,91 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на Т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите, както следва: 4,35 евро, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2023 г. до 31.07.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2026 г. до окончателното плащане на вземането; 0,37 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 11.03.2026 г. върху главницата за топлинна енергия; 10,42 евро, представляваща незаплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2026 г. до окончателното плащане на вземането; и 2,31 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 18.03.2023 г. до 11.03.2026 г. върху главницата за дялово разпределение.

ОСЪЖДА Д. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на Т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите, както следва: 4,35 евро, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2023 г. до 31.07.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2026 г. до окончателното плащане на вземането; 0,37 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 11.03.2026 г. върху главницата за топлинна енергия; 10,43 евро, представляваща незаплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2026 г. до окончателното плащане на вземането; и 2,31 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 18.03.2023 г. до 11.03.2026 г. върху главницата за дялово разпределение.

ОСЪЖДА М. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на Т, ЕИК 3

**, със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 63,91 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Д. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на Т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 63,91 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4