Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 12.04.2022, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Търговско дело 43/2021
Вид
Решение № 11
Подписан
12.04.2022
В сила
01.12.2022
Състав
Веселина Топалова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Габрово, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Търговско дело №

20214200900043 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на национална Агенция за приходите София против „Планинец-2010“ ЕООД .

В исковата молба се твърди, че с решение № 260015 от 04.03.2021 г., постановено по т. д.

№ 49 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Габрово, на основание чл. 632 ал. 1 от ТЗ, е обявена неплатежоспособността на "ПЛАНИНЕЦ-2010" ЕООД и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца.По партидата на „ПЛАНИНЕЦ-2010" ЕООД в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в срока по чл. 685, ал.

1 от ТЗ, в който са включени публични вземания, предявени от Националната агенция за приходите с молба с изх. № М-24-04- 298/20-11/22.03.2021 г.В срока по чл. 690 от ТЗ, кредитор с включени в списъка вземания е възразил срещу включването от синдика в същия списък на част от предявените от агенцията с посочената молба публични вземания, както и срещу определената от синдика и претендирана от НАП поредност на удовлетворяване на същите вземания.С определение № 260106 от 08.06.2021 г., постановено по т. д. № 49/2020 г. по описа на Окръжен съд Габрово, възражението е уважено частично по отношение на претендираната от възразилия кредитор и различна от определената от синдика и претендирана от НАП поредност на удовлетворяване на част от включените в списъка на приетите вземания публични вземания и списъкът е одобрен с изменения в тази част.

Предвид изложеното НАП предявява иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 271 936,81 лв., от които 206 047,80 лв. главници и 65 889,01 лв. - лихви, начислени до 12.03.2021 г., по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредитори на ,.ПЛАНИНЕЦ-2010" ЕООД.

В исковата молба се сочи, че приетите публични вземания за главници и лихви са подробно индивидуализирани и се ползват от предвидената в чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ законова привилегия 1 по отношение на поредността на удовлетворяване за обезпечени вземания, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност.

За обезпечаване събирането на част от предявените и с оспорена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 от ТЗ публични вземания, с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.

№ С180007-022- 0039229/12.06.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление. Запорът е вписан в Централен регистър на особените залози под № 2021031002520. С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190007-022- 0059075/11.07.2019 г.,издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в две търговски банки, описани в постановлението. Запорът също е вписан в Централен регистър на особените залози под № 2021031002591.

Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. Претендираните от НАП като привилегия, даваща право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ запори, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180007-022-0039229/12.06.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190007-022- 0059075/11.07.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, били наложени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Фактът, че същите са вписани в ЦРОЗ след тази дата не променял обстоятелството, че фактическият състав на налагането на обезпечителните мерки е бил завършен в момент, който предхожда решението за откриване на производството по несъстоятелност. Вписването в ЦРОЗ не било налагане на нова обезпечителна мярка, а вписване на вече съществуваща такава. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ не поставяла изрично изискването вписването в ЦРОЗ да е било осъществено преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Определящото по отношение на претендираната от НАП привилегия било това, че законодателят приравнил с измененията на ТЗ, обнародвани в ДВ, бр. 105 от 2005 г., правните последици на учредяване на обезпечение с налагане на обезпечителната мярка запор, която следва да бъде вписана в съответния регистър, в случая ЦРОЗ, за да може да произведе действие в производството по несъстоятелност. Въпреки това обстоятелство, вписването в ЦРОЗ на обезпечителната мярка не би могло да бъде приравнено по правно значение на вписването на другите обезпечения, като ипотека и залог в съответните регистри, тъй като сами по себе си тези обезпечения са с незавършен фактически състав и не могат да породят правно действие до момента на вписването. Възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред, само съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор, било изрично посочено в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Наличието на наложени по реда на ДОГК обезпечителни мерки, вписани в Централния регистър на особените залози, давало право на Национална агенция за приходите като кредитор да 2 удовлетвори вземанията си, за обезпечаването на които е наложена обезпечителната мярка при разпределение на суми, получени от реализация на обезпеченото имущество, което безспорно създава привилегия за държавата спрямо останалите кредитори на несъстоятелността. По смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред“ следвало да се има предвид производството по разглеждане на иск по чл. 694 от същия закон с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност.

С исковата молба се твърди още, че доколкото не съществувал спор относно размера на обезпечените вземания, а само правен спор относно тяхната поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, ищецът моли да бъде отделен, като безспорен факт размера на публичните вземания, за обезпечаването на които са наложени запори с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180007-022-0039229/12.06.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190007-022- 0059075/11.07.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, вписани в Централния регистър на особените залози.

Иска се на основание чл. 694 от ТЗ да бъде постановено решение, с което да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на включените в списък на приети вземания на кредитори на „ПЛАНИНЕЦ-2010" ЕООД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20210416170311, одобрен от съда по несъстоятелността публични вземания в общ размер на 271 936,81 лв., от които 206 047,80 лв. - главници и 65 889,01 лв. - лихви, начислени до 12.03.2021 г., като обезпечени със запори, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180007-022-0039229/12.06.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190007-022- 0059075/11.07.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, вписани в Централния регистър на особените залози, както и да бъдат присъдени всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Писмен отговор от синдика и от ответното дружество „Планинец-2010“ ЕООД/н/ не е постъпил.

Процесуалният представител на „Планинец-2010“ ЕООД/н/, адв. В. изразява становище за неоснователност на предявения иск.

С определение № 77/14.09.2021 г. на основание чл.694 ал.4 изр.2 ТЗ, „ВИМ“ ООД гр. Варна е конституирано като трето ответно лице- помагач на страната на ответника „Планинец-2010 „ЕООД.

В срок е постъпил писмен отговор от третото ответно лице, с който намира исковата молба е редовна и допустима, като предявена при наличие на правен интерес от търсената защита, а по същество неоснователна.

Т мерки

Търди се, че съгласно на чл.638, ал.4 от ТЗ не се допуска налагане на обезпечителни по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. Според чл.200 от ДОПК налагането на запора се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение, като съгласно чл.202 от ДОПК запорът се счита 3 наложен спрямо третото задължено лице от получаване на запорното съобщение, което значи, че релевантен е не момента на издаване на постановлението за налагане на запора от публичния изпълнител, а момента на вписването му ЦРОЗ, което на основание чл.12 от ЗОЗ поражда действие за напред.Дори да се приеме, че вписването не е елемент от фактическия състав на налагането му, то е от значение за неговата противопоставимост на трети лица, по арг. от чл.30 от 303.

Привилегията на вземането следва да е налице към момента на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като след тази дата е недопустмо кредиторът или длъжника с действията си да променя реда за удовлетворяване в универсалното принудително изпълнение. Освен това, разпоредбата на чл.638, ал.4 изр. последно от ТЗ предвижда забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. Чрез вписване в ЦРОЗ на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки след откриване на производството по несъстоятелност с твърдението, че те са наложени по-рано, би се стигнало до заобикаляне на тази забрана. Последицата от подобно вписване не би могла да бъде противопоставена на кредиторите на несъстоятелността. При открито производство по несъстоятелност, какъвто е настоящият случай, за да има действие, привилегията следва да е възникнала до датата на вписването в TP към АВ на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а това включва не само налагане на обезпечителните мерки, но и вписването им в ЦРОЗ. По партидата на „Планинец2010"" ЕООД на 10.03.2021 г. са вписани запори на имуществото на длъжника, а решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност на дружество е постановено на 04.03.2021г. и е вписано в TP под № 20210304130018, от което следвало, че запорите са вписани в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност на „Планинец-2010" ЕООД.

В отговора се излага още, че са неоснователни всички твърденията на ТД на НАП, че определящо за привилегията било обстоятелството, че с измененията на ТЗ, обн. В ДВ, бр.105 от 2005г. законодателят е приравнил правните последици на учредяване на обезпечение с налагане на обезпечителна мярка запор, която следва да е вписана в съответния регистър, в случая ЦРОЗ за да може да произведе действие в производството по несъстоятелност, както и че вписването в ЦРОЗ на обезпечителната мярка не би могло да бъде приравнено по правно значение на вписването на другите обезпечения, като ипотека и залог в съответните регистри. Твърди се също, че с изменението на чл.26. ал.З, т.11 от 303, обн. в ДВ 105/2016г., в сила от 30.12.2016г., е отпаднала възможността за вписване на наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори. В случая вписването на запора е извършено на 10.03.2021 г., към която дата 303 не предвижда такава възможност, което обуславя и недопустимост на извършеното вписване. Разпоредбите на ТЗ по отношение на производството по несъстоятелност били специални по отношение на приложното поле на ЗОсЗ. Конкуренцията между изпълнението по реда на ЗОсЗ и по реда на търговската несъстоятелност е разрешена в полза на търговската несъстоятелност с нормата на чл.43. ал.4 от ЗОсЗ. В този смисъл, след датата на обявяване в търговския регистър на решението на ОС-Габрово за откриване на производство по несъстоятелност, след като длъжникът няма право чрез своите действия да се разпореди със своето имущество по начин, увреждащ един или друг кредитор, по аргумент от по-силното основание така и не е възможно един или друг кредитор след тази дата да иска вписване на обезпечителни мерки за принудително удовлетворяване от имуществото на длъжника по реда на ЗОсЗ, за да се ползва от привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. Според нормата на чл.646, ал.1 от ТЗ, учредяването на залог или ипотека върху право или вещ от масата на 4 несъстоятелността след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност не по установения в производството ред, е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността. По правните си последици, вписването на наложен по реда на ДОПК запор в ЦРОЗ наподобява учредяване на залог или ипотека върху имущество на длъжника като създава привилегия на държавата пред останалите кредитори, така както и учредяването на залог или ипотека в полза на обезпечения кредитор.