Определение № 8968 от 23.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3290/2026
- Вид
- Определение № 8968
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- Стою Христов Згуров, Анелия Стефанова Янева, Румяна Спасова
Цитирани разпоредби
- чл.207 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.208,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1,ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8968 гр. София, 23.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стою Хр. Згуров
Членове:
Румяна Спасова
Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20261100503290 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 274 - чл. 279 ГПК във вр. с чл.208,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, чрез пълномощника му адвВ., срещу Определение №7653/23.02.2026г., постановено по ч.гр.д.№3308/2026г. по описа на СРС, ГО, 42-ри състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за обезпечаване на доказателства.
В жалбата са изложени оплаквания, че съдът неправилно е приел, че по отношение на исковете, които жалбоподателя възнамерява да предяви не са приложими правилата на ГПК, в частност тези по чл.207 и сл. ГПК, както и че не е налице опасност исканите доказателства да бъдат изгубени или събирането им затруднено.В подкрепа на това сочи, че са ноторно известни влошените отношения между жалбоподателя и КФН, силно затруднената комуникация между тях, както и че бъдещият ответник по исковете КФН системно злоупотребява с властническото си положение, превишава правомощията си и отказва на застрахователя предоставянето на каквито и да било документи, методики за оценка на платежоспособността , констативни протоколи от извършени проверки и други. Предвид това, моли обжалваното определение да бъде отменено.
Софийският градски съд, ЧЖ-I-K състав, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на предварително събиране 1 на доказателства по реда на чл.207 от ГПК, във връзка с бъдещи искове с правни основания чл.1,ал.1 от ЗОДОВ и чл.71,ал.1,т.1-3 от Закона за защита от дискриминация, които възнамерява да предяви иск срещу Комисия за финансов надзор, като се претендира бъдещият ответник да бъде задължен да представи методика относно преценка неплатежоспособност на застрахователите и в частност на молителя, всички констативни протоколи от извършени проверки на всички застрахователи,доклади, протоколи, становища относно формиране техническите резерви на всички застрахователи, както и в частност за молителя, всички писма, актове, становища на КФН към всички застрахователи, съдържащи искане за увеличаване премията по застраховка „гражданска отговорност“, както и за допускане на съдебно-икономическа експертиза.
Районният съд е мотивирал акта си, като е посочил, че обезпечаването на доказателства по реда на чл.207 и сл. ГПК позволява такива да бъдат събрани преди да е образувано същинското производство, ако съществува опасност доказателството да бъде загубено или неговото събиране да се затрудни, като развитието на производство по този ред е допустимо, когато бъдещият иск е с гражданскоправен характер, съществува яснота относно предмета му. Софийският районен съд е счел, че молбата, подадена от ЗАД “Далл Богг Живот и Здраве“ следва да бъде оставена без уважение, защото правоотношенията на застрахователите с КФН имат публичноправен характер, а евентуални бъдещи правни спорове между тях биха подлежали на разглеждане от административен съд, а това изключвало основателността на молбата за обезпечаване на доказателства, защото предвиденият ред по чл.207 от ГПК е приложим относно обезпечаване на доказателства по бъдещи гражданскоправни претенции, и по този ред не могат да бъдат обезпечавани доказателства относно евентуален бъдещ правен спор, подлежащ на разглеждане от административен съд. Второто основание изтъкнато от първонстанционния съд за отхвърляне на искането се състои в обстоятелството, че молителят не е обосновал необходимостта от събиране на доказателствата в производство по реда на чл.207 от ГПК, т.е. преди да се е стигнало до развитие на съдебно производство между страните. В тази връзка е приел, че с искането си молителя не е обосновал наличието на обективни причини да се счита, че доказателствата представляващи методики, писмени становища, констативни протоколи, съставени от административен орган в рамките на административната му дейност биха могли да бъдат загубени или събирането им да бъде затруднено.
Настоящият съдебен състав намира, че производството по обезпечаване на доказателства по чл.207 и сл. ГПК намира приложение и по повод на бъдещи искове, които са подсъдни на административните съдилища, като в този случай е спорно само кой съд е компетентен да се произнесе по подобна молба.
Досежно липсата на изложени годни факти от страна на молителя, от които да се направи извод за евентуална опасност посочените писмени доказателства да се изгубят или събирането им в бъдещия процес да бъде затруднено, въззивната инстанция споделя напълно заключението на 2 първоинстанционния съд. Излагането на твърдения за позорящи административния орган факти, които молителят счита за ноторно известни, не може да бъде прието за обосноваване на основание за допускане на обезпечение на доказателства. В случая от страна на молителя извън субективните усещания на представляващите го, не е налице изтъкнат факт от обективната действителност, от който да се изведе заключението, че е налице опасност административни или нормативни актове, да бъдат изгубени или събирането им като писмени доказателства в бъдещ процес да бъде затруднено. Това се отнася и до липсата на обоснована необходимост да бъде изготвяна исканата експертиза въз основа на тези актове на КФН.
Следва да се добави, че от изложеното в молбата по чл.207 ГПК от страна на жалбоподателя, се налага извода, че целта на депозирането й не е обезпечаване на доказателства, които поради умишленото и противоправно поведение на бъдещия ответник могат да бъдат унищожени или за събирането на които по-късно в евентуално образуван съдебен процес ще са налице затруднения, а принуждаването на административния орган в настоящия момент да предостави на проверявания застраховател методики, констативни протоколи и др., за да си гарантира възможността за „защита и аргументация на своята позиция“ в процедурата по проверка на дейността на застрахователя, контрол върху която като административен орган упражнява КФН. Това обаче не може да бъде постигнато чрез производството по обезпечаване на доказателства, чието предназначение и и цел са различни.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, чрез пълномощника му адвВ., срещу Определение №7653/23.02.2026г. постановено по ч.гр.д.№3308/2026г. по описа на СРС, ГО, 42-ри състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за обезпечаване на доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3