Решение № 5516 от 30.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5516

Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20267050700337 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от С. А. Д., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. Л. Д. от АК – Варна, със съдебен адрес гр. Пловдив, [улица], вх. А, ет. 5, офис-6, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GRAM-1346273 от 15.01.2026 г. издадена мл. автоконтрольор към 05 РУ при ОД на МВР Варна – А. М., с която за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 171, т. 1, б. З), ББ) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на СУМПС на водача, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 1 ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността му, но не повече от 3 месеца.

В жалбата се излагат твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта му. Излага се съображения по фактическа обстановка и същността на спора. Счита се, че описаната фактическа обстановка не може да бъде отнесена безспорно към някоя от хипотезите на чл. 175, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е посочено констатираните нарушения към коя хипотеза на правната норма са относими. По изложените съображения се иска отмяната на оспорената ЗППАМ. Претендира се присъждане на разноски.

В проведено открито съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява не се представлява. В депозирана молба с. д. № 6662/01.04.2026 г. жалбата се поддържа по изложените в същата съображения.

Ответника по оспорването - мл. автоконтрольор 05 РУ Златни Пясъци при ОДМВР Варна – А. М. не се явява, представлява се от процесуален представител главен юрисконсулт Г. Г.. Прави искане за потвъредждаване на обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Счита се, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд - Варна като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед № GRAM-1346273 от 15.01.2025 г. издадена мл. автоконтрольор към 05 РУ при ОД на МВР Варна – А. М., с която на С. А. Д. за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 171, т. 1, б. З), ББ) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на СУМПС на водача, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 1 ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността му, но не повече от 3 месеца, за това че на 15.01.2026 г. около 12:00 часа в гр. Варна, по ул. Арх. М. Й. посока бул. Осми Приморски полк Д. управлява товарен автомобил Ивеко 35 с регистрационен № [рег. номер], собственост на фирма „РМ-79“ ЕООД с булстат *********, като до номер 14 (пред комплекс Кубчето – пицария „Пеперони“) – извършва превоз на товар (канализационни тръби за ВиК), който не е укрепен и следствие на преминаване през повдигната изкуствена неравност на пешеходната пътека, сигнализирана с пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д17 от ЗДвП, като следствие на лявата крива (ляв завой), товара (тръбите) се изхлузват и отскачат като удря паркираният лек автомобил Мазда 3 с рег. № № [рег. номер], като му нанася материални щети по преднатя лява странична част (калник) и охлузване на предна панорамно стъкло. Като участник в ПТП не спира да установи какви са щетите.

Прието е, че е допуснато нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и за това на основание чл. 22 ЗАНН е издадена процесната ПАМ. Същата е връчена на адресата на 15.01.2025 г.

Заповедта е издадена след съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4999253 от 15.01.2026 г. Видно от съдържанието на акта, същият е подписан от жалбоподателя за „нарушител“ и не са вписани възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не е депозирано възражения.

Към преписката е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 15-17 от адм. пр.), Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на Директор на ОД на МВР Варна (л. 13-14 от адм. пр.), Месечен график за месец Януари 2026 г. (л. 10-11 от адм. пр.), копие на собственоръчно написана бележка (л. 9 от адм. пр.), Сведения от Р. С. Д. (л. 8 от адм. пр.), Сведения от Е. К. М. (л. 7 от адм. пр.), декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП от С. А. Д. (л. 6 от адм. пр.), Справка за нарушител/водач (л. 4-5 от адм. пр.), АУАН Серия GA № 4999253/15.01.2026 г. (л. 2 от адм. пр.).

При тези фактически установявания от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Във връзка с разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (приета по делото), е била издадена от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото заповед № 365з-7399/04.09.2025 г., с чиято т. 2.7 мл. автоконтрольори при РУ на ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за територията, обслужвана от съответното РУ, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП, между които е и процесната. Процесното нарушение е извършено на територия, обслужвана от ОДМВР Варна, поради което издателят на акта е териториално и материално компетентен.

Оспорената заповед обаче е издадена при неспазване разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно който, а и с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП се вменява в задължение на административния орган да наложи санкцията с мотивирана заповед, т. е. ЗППАМ, имайки характер на индивидуален административен акт следва да отговаря на разписаните в АПК изисквания за съдържание – сред тях са и фактическите и правни основания за издаване на акта.

В настоящия случай съдът счита, че органът не е изложил фактически основания, свързани с обективни елементи от изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, т. е. в оспорената ЗППАМ не се съдържат задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като липсата им прави невъзможна проверката за материална законосъобразност на наложената ПАМ.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. З)ББ) ЗДвП извън случаите по букви „а“ – „ж“, на водач който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство се прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

В оспорената ЗППАМ е посочено, че се издава за нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който:

1. управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места;

2. е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право;

3. откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол;

4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението;

5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;

6. при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство;

7. управлява моторно превозно средство в нарушение на условията, вписани в издаденото разрешение за временно движение.

На следващо място в оспорения административен акт са описани като установени нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП – управлява ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 ЗДвП и не спира и не установява последиците от ПТП. Не е посочено обаче към коя от седемте точки на ал. 1 на чл. 175 ЗДвП са отнесени нарушени, за да се наложи ПАМ, респ. оспорващият да организира защитата си.

Немотивираността на оспорения акт винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като се засяга пряко правото на защита на санкционирания субект, в аспект да разбере, за какво точно административно нарушение му се налага санкция във вид на ПАМ, респ. е невъзможно и за съда да извърши съдебен контрол на така наложената ПАМ, без да са изложени фактически и правни основания, като липсата им прави невъзможна проверката за материална законосъобразност на наложената ПАМ.

С оглед изложените съображения, съдът намира обжалваната заповед, че макар и издадена от компетентен орган, е издадена при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2 АПК, като издадена при неспазване на установената форма и ЗППАМ следва бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора с оглед искане за присъждане на разноски от оспорващия и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателя се дължат сторените в процеса разноски, които са претендирани своевременно - сумата от 565,11 евро, представляваща направени по делото разноски – заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро (л. 15 от делото) и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 560 евро, заплатено в брой (лист 32 от делото), поради което ОД на МВР Варна, следва да заплати на С. А. Д. сумата от 565,11 евро, представляваща направени по делото разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК и чл. 172, ал. 5 ЗДвП, Административен съд – Варна, XIV състав

РЕШИ :

ОТМЕНЯ ЗППАМ № GRAM-1346273 от 15.01.2026 г. издадена мл. автоконтрольор към 05 РУ при ОД на МВР Варна – А. М., с която на С. А. Д. за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 171, т. 1, б. З), ББ) ЗДвП е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водача, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 1 ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността му, но не повече от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на С. А. Д. с [ЕГН], разноски по делото в размер на 565,11 евро.

Решението е окончателно.

Съдия: