Решение № 881 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300500332 по описа за 2026 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по ВЖ на адв.Е. И., АК-***, като пълномощник на М. А. К.-гр. ***, против Решение № 302/ 23.01.2026г. постановено по гр.д.№ 4550/ 2024г. на ПРС , с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на жалбоподателя, че същият дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. ***, ЕИК *** сумите 1527,78 лв.– главница за консумирана питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за периода от 23.11.2018 г. до 06.12.2023 г.; 285,76 лв.– мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 30.11.2023 г., законната лихва върху главницата от 1527,78 лв., считано от датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по ч.гр.д. № 612/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и присъдена на ищеца сумата от 450 лв., представляваща направени по делото разноски. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените от „ВиК“ ЕООД искове по съображенията: неправилност ни незаконосъобразност поради неуважаване на направеното в срока по чл.131 ГПК възражение за погасителна давност по чл.111, б.“в“ ГПК, твърденията в ИМ касаят начислени количества вода при условията на неизправно измервателно устройство, а не на липсващо такова; а периодичните проверки се извършват от и за сметка на потребителя, на което се възразява с разпоредбата на чл.21 ОУ във връзка с отправяне на 1 предписания от оператора до потребителя, каквото не е установено да е налице, както и констативни протоколи с оглед служебното начисляване на количеството вода, както и недопустимо установяването на това обстоятелство със свидетелски показания. Възразява се относно ССчЕ с оглед на това , че не се установява по такъв начин и как са определени количествата вода, както и липсват предявени ежемесечни фактури на потребителя. Прави се довод за неравноправност на клаузата за служебно начисляване поради възможността операторът самоволно да избира начина на начисляване на количеството вода при съмнение за неизправност на водомера при невъзможност потребителя да се защити и поставя получаването на услугата в зависимост единствено от волята на оператора. Прави се довод по арг. от чл.6, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО.

Постъпил е ПОВЖ от въззиваемото дружество чрез юриск.Г. Н., в който се оспорва жалбата като неоснователна, моли да се отхвърли по съображения ,изложени в отговора. Претендира се присъждане на юриск.възнаграждение.

ПОС като взе предвид представените доказателства, за да се произнесе , взе предвид следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

Съдът е сезиран с предявени обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ВиК“ ЕООД против М. А. К. от гр. *** за заплащане цената на предоставени от ищцовото дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1527,78 лв – главница за консумирана питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за периода от 23.11.2018 г. до 06.12.2023 г.;

285,76 лв.– мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 30.11.2023 г., законната лихва върху главницата от 1527,78 лв., считано от датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по ч.гр.д. № 612/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Въз основа на обстоятелството за притежавано от ответника качество на потребител съгласно Наредбата от 14.09.2004г и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, както и на основание чл.198 и чл.203 от ЗВ и Закона за регулиране водоснабдителните и канализационни услуги / ЗРВКУ/, ответникът като потребител на водоснабдения имот, се претендира установяване на вземанията за процесния период, предмет на проведено заповедно производство. В допълнение е посочено, че в имота на потребителя за процесния период е било налице неизправно измервателно устройство, поради което за целта са начислявани количества вода за двама обитатели по 5 куб.метра или общо 10 куб.м. В приложение на ИМ са представени писмени доказателства – Справка за водомерите на абонат, справка за задължения, копия от карнети.

С ОИМ предявените искове са оспорени по основание, вкл. с главното процесуално 2 възражение за неспазени задължения от страна на ищцовото дружество, произтичащи от ОУ за даване на предписания до потребителя за извършване на периодична проверка, след което начисляването й по реда на чл.25, ал.8 и 10 ОУ, което се поддържа и пред въззивната инстанция.

ПРС за да уважи предявените искове е намерил наличието на установено че между страните облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи условия, доказано качеството на потребител на ответника въз основа на представените справки в извлеченията от сметки и представения карнет за обекта, както и по представена подробна справка и таблица с фактури, от които прието за изяснено, че след като за процесния период са издавани редовни документи за дължимите суми, то са възникнали подлежащи на изпълнение задължения спрямо ответника, които не са били погасени от него като абонат. Прието е също за основателен доводът на ищеца относно начина на изчисляване на задълженията, а именно, че при неизправен водомер количествата следва да се определят на база брой обитатели, която методика принципно съответства на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и била правилно приложена в конкретния случай за начислявани по 10 кубически метра на отчетен период, вкл. като математическа точност на процесните главница от 1527,78 лева и на мораторната лихва от 285,76 лева, която се потвърждавала от представените изчисления и липсата на доказателства за извършени плащания от страна на ответника през целия период и поради доказано съществуване на вземането и неговия размер, съдът е счел, че исковете са изцяло основателни.

Обжалваното решение е необосновано и неправилно, при неизяснени правоизключващи възражения, надлежно депозирани от ответника чрез проц. си представител.

С исковата молба ищецът е основал претенциите си за служебно начисляване на доставена услуга на потребителя при условията на прието неизправно водомерно устройство , въз основа на което се претендира насрещно изпълнение на възникнало изискуемо парично задължение за заплащане цената на потребена вода в имота. Предпоставка за служебно начисляване от страна на ищеца като доставчик на ВиК услуги е изпълнение на предшестващи този начин на начисляване действия от страна на доставчика чрез реализиране на уредената от доставчика процедура на приетите от същия Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите съгласно чл.20, ал.1 от ОУ , а именно при установяване повреда в индивидуалния водомер на потребителя, представителят на ВиК оператора да прави предписание за отстраняване на повредата на водомера, след надлежно удостоверяване с протокол за констатираното обстоятелство относно състоянието на процесното водомерно устройство, съобразно чл.21 ОУ. В този случай би възникнало правото на оператора на водоснабдителните услуги да начислява в периода на отстраняване на повредата, аналогично на липса на индивидуален водомер, в хипотезата на чл.25, ал.8 от ОУ за това, доставката на услугите от дружеството при месечно количество потребена вода съобразно броя на обитателите по 5 куб.м за всеки. Тези предпоставящи задължения на ищцовото дружество за служебно начисляване на доставената на водоползвателя услуга на ответника не се явяват спазени, поради което възражението на процесуалния представител 3 на ответника се явяват основателни и достатъчни за приемане недоказаността на предявените претенции по основание. Следователно предявените искове се явяват неоснователни , следва да се отхвърлят като такива, а обжалваното решение да се отмени като неправилно.

На основание чл.78, ал.2 ГПК на ответната страна следва да се присъдят с оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция направените разноски за двете производства, за първоинстанционното производство за адв.възнаграждение в размер на 780 евро с ДДС, по списък по чл.80, обективиран в молба от 09.01.2026г., както и за настоящото производство ДТ – 18,27 евро и адв.възнаграждение в размер на 245 евро с ДДС.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.първо ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 302/ 23.01.2026г. постановено по гр.д.№ 4550/ 2024г. на ПРС , с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на М. А. К., ЕГН:**********, от гр. ***, че същият дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. ***, ЕИК *** сумите - 1527,78 лв.– главница за консумирана питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за периода от 23.11.2018 г. до 06.12.2023 г.; 285,76 лв.– мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 30.11.2023 г., законната лихва върху главницата от 1527,78 лв., считано от датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по ч.гр.д. № 612/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и в частта на разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. ***, ЕИК *** против М. А. К., ЕГН: **********, от гр. *** обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. ***, ЕИК *** сумите - 1527,78 лв.– главница за консумирана питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за периода от 23.11.2018 г. до 06.12.2023 г.; 285,76 лв.– мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 30.11.2023 г., законната лихва върху главницата от 1527,78 лв, считано от датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 612/2024 г. по чл.410 ГПК описа на Пловдивския районен съд заповед за изпълнение, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. ***, ЕИК *** да заплати на М. А. К., ЕГН: ********** 780 евро с ДДС / седемстотин и осемдесет евро с ДДС/ - разноски за адв.възнаграждение за първоинстанционното производство, както и за въззивното производство разноски за ДТ – 18,27 евро/ осемнадесет евро и 27 цента/, както и адв.възнаграждение в размер на 245 евро с ДДС / двеста четиридесет и пет евро с ДДС/.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5