Определение № 618 от 13.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. В., 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й. мл. съдия ДИАН М. НЕДЕЛЧЕВ като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500552 по описа за 2026 година

Със заповед Рег.№ 1110 / 19.08.2026 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК на Районен съд – К. по частно гражданско дело № 1358 по описа на съда за 2026 г. на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК е разпоредено длъжникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве" АД ЕИК: 200299615, седалище и адрес на управление гр.

София, БУЛ.ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ 42, общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на кредитора "Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане" АД ЕИК: 121265177, седалище и адрес на управление гр.

София, УЛ.СВЕТА СОФИЯ 7, ет.5, общ. Столична, обл. София (столица), сумите: 789,40 евро (седемстотин осемдесет и девет евро и 40 цента), представляваща главница - Регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидациони разноски по щета № 0020 190-0004-2026, по описа на "ЗАД ОЗК - Застраховане" АД, на основание чл. 411 КЗ, ведно със законната лихва за период от 17.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 18,51 евро (осемнадесет евро и 51 цента), представляваща мораторна лихва - Мораторна лихва начислена върху главницата от 789.40 евро, за периода от 27.05.2026 г. - датата след извършеното частично плащане до 16.08.2026 г. - датата преди подаване на настоящото заявление. за периода от 27.05.2026 г. до 16.08.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 16,10 евро (шестнадесет евро и 10 цента), адвокатско възнаграждение в размер на: 240,00 евро (двеста и 1 четиридесет евро).

Вземането произтича от следните обстоятелства: между „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД и собственика на МПС марка „Д.“, модел „Д.“, с рег. № *****, е била сключена застраховка „Каско“, с полица № 0020190202500360/06.10.2025 г., валидна от 22.10.2025 г. до 21.10.2026 г. При ПТП, настъпило на 11.01.2026 г., около 12:30 ч., в гр. София, в ж. к.Л., по вина на водача на МПС марка „Х.“, с рег. № *** - В.В., са нанесени материални щети на л. а. „Д.“. По този повод в „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е образувана щета № 0020-190-0004-2026. Ремонтът на увреденото МПС бил възложен на автосервиз „Вирунга 2015“ ООД. За извършения ремонт на л. а. „Д.“, въз основа на издадена от сервиза фактура, застрахователят е изплатил на „Вирунга 2015“ ООД сумата от 781,40 €. Предвид факта, че отговорността на виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД отправило регресна покана за възстановяване на сума в общ размер на 789,40 €, включваща: 781,40 € - изплатеното обезщетение и 8 € - ликвидационни разноски. Поканата е получена от дружеството на 23.04.2026 г., но към настоящия момент плащане във връзка със същата не е извършено. С оглед на това „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД дължи и мораторна лихва в размер на 18,51 € за периода от 27.05.2026 г. - датата на изтичане на срока съгласно чл.

412, ал. 3 КЗ до 16.08.2026 г. - датата преди подаване на настоящото заявление.

От Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: 200299615, представлявано от квесторите Н.К. и Р.Г. чрез пълномощник - адв. В. С. - САК Съдебен адрес: гр. С.*****, телефон:

******** в законоустановения срок от получаването на Заповед за изпълнение № 1110/18.08.2026г. по ч.гр. д. № 1358/2026г., РС-К. ,1-ви с-в е депозирана частна жалба, с която се моля да бъде отменена обжалваната Заповед в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Аргументите за това са следните:

На първо място се сочи, че настоящият съдебен състав е следва да се съобрази с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22 по преюдициално запитване отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, параграф 3 ДЕС следва да 2 се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

В цитираното решение на Съда на ЕС било прието също, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент, не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като ВСС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничени на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба на ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличие на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатската услуга. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.

На второ място се сочи,че адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 евро било несиметрично спрямо правната и фактическата сложност на случая, вложените усилия от страна процесуалния представител и обстоятелството, че процесуалният представител на заявителя води огромен брой случаи по подобни дела срещу други застрахователи за присъждане на обезщетения за имуществени вреди от транспортни деликти, като бил тясно специализиран изключително и само в тази област. Това сочело недвусмислено, че вложените усилия на процесуалния представител на заявителя са обичайни в неговата адвокатска практика, по която е натрупал специфична правна експертиза, не предполагали необичайни усилия на адвоката с нова и сложна правна материя, различна от обичайната област, в която традиционно и ежедневно практикува. Юридическите усилия на адвоката не можели да оправдаят присъденото възнаграждение, а материалния интерес в случая не бил без значение. Точно поради това присъденият размер на адвокатско възнаграждение от 240,00 евро бил прекомерен, дори неморален и не можел да бъде оправдан с усилията и труда на адвоката, тъй като те били обичайни за подобен вид дело. Следователно следвало да бъде определено възнаграждение 3 в минимален размер, като същият според жалбоподателя бил 50,00 евро.

Иска се да се измени Заповед за изпълнение № 1110/18.08.2026 г. по ч. гр. д. № 1358/19.08.2026г., РС-К., 1-ви с-в в частта за разноските и да се постанови определение, с което да се намали присъденото адвокатско възнаграждение от 240,00 евро на 50,00 евро.

Съдът намира че частната жаба е неоснователна.Адвокатското възнаграждение в размер на 240,00 евро е адекватно на правната и фактическата сложност на случая .Видно от обстоятелствата ,изложени към заявлението ,се касае за регресен иск ,произтичащ от сложно застрахователно правоотношение ,което изисква много труд за проучване на случая и за изготвяне на заявление по Чл.410 ГПК .Не се касае за стандартни искове ,по които е формирана богата съдебна практика

,а за индивидуално правоотношение ,което следва внимателно да бъде проучено .

Водим от горното Окръжен съд-В.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед Рег.№ 1110 / 19.08.2026 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК на Районен съд – К. по частно гражданско дело № 1358 по описа на съда за 2026 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4