Решение № 2566 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2566 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100506098 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20136565 от 10.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 66020 по описа на СРС за 2015 г.,е признато за установено по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, че:

М.К. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ сумата от 2042,14 лв., съставляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., за топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к.“****, аб.№ 293128, ведно със законната лихва за периода от 26.06.2015 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 360,75 лв. – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2012 г. – 31.01.2014 г., като е отхвърлен искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата над 360,75 лв. и за периода от 01.02.2014 г. – 11.06.2015 г.

С.С. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД вр.чл.149 от ЗЕ сумата от 969,15 лв., съставляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к.“****, аб.№ 293128, ведно със законната лихва за периода от 26.06.2015 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 155,70 лв. – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2012 г. – 31.01.2014 г., като е отхвърлен искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата над 155,70 лв. и за периода 01.02.2014 г. – 11.06.2015 г., както и искът с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ за разликата над 969,15 лв.

М. Г. Д., К. А. Д. и Г. А. Д. дължат всеки поотделно на „Топлофикация София“ 1

ЕАД на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ сума в размер на 248,45 лв., съставляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к.“****, аб.№ 293128, ведно със законната лихва за периода от 26.06.2015 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД всеки поотделно сумата от 41,52 лв. мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 30.06.2012 г. – 31.01.2014 г., като исковете с правно основание чл.86 ЗЗД са отхвърлени за всеки един от ответниците за разликата над 41,52 лв. и за периода 01.02.2014 г. – 11.06.2-15 г., както и исковете с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ за разликата над 248,45 лв. за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 35027/2015 г. по описа на СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната България“ ЕООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от ответниците М. Д., К. Д. и Г. Д. чрез М. Д. – в лично качество и като процесуален представител по чл.32,т.2,.пр.1 от ГПК на въззивниците К. и Г. Д., срещу решението в частта, в която е признато за установено по отношение на тях, че дължат сумите, предмет на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК като наследници на починалия в хода на първоинстанционното дело А.К. Д..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Въззивниците сочат, че първоначалният ответник и техен наследодател, както и те, никога не са живели в имота, не са сключвали и договори за доставка на топлинна енергия. Сочат, че задължение на живущите в имота е да променят титуляра на партидата и да погасяват текущите задължения. Считат, че не дължат разноски, защото не са дали повод за завеждане на делото.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. В същия са изложени съображения за правилност на постановеното решение, като моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част – потвърдено.

Не е постъпил отговор от третото лице-помагач.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението в частта, в която са уважени исковете срещу наследниците на С.К. Д., починал в хода на процеса - С.С. Д. и М.К. Д., както и в частите, в които исковете, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, са отхвърлени, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

По отношение на решението в обжалваната част:

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Съдът намира, че същото е и правилно, като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което препраща към тях на основание чл.272 2 от ГПК.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за собственост по чл.55 ЗПНИМ № 24, нот.дело № 1424/1969 г., нотариален акт № 46 по нот.дело № 6899/93 г., както и удостоверения за наследници, че на 04.03.1969 г. К. Д. Т. и С.Д. Т.а са придобили правото на собственост върху процесния имот. С. Т.а е починала на 08.04.1992 г., като нейни наследници по закон са К. Д. Т. – съпруг, С.К. Д. и А.К. Д. – синове. През 1993 г.

К. Д. прехвърлил правото на собственост върху притежаваните от него 4/6 ид.части /1/2 ид.ч., придобити по време на брака със С. Т.а в режим на СИО, както и 1/6 ид.ч. по наследяване – общо 4/6 ид.ч./ от процесния имот на сина си С. Д.. С. Д. с придобитите през 1993 г. от баща си 4/6 ид.ч. и 1/6 ид. ч. по наследяване от майка си С. Т.а общо е притежавал 5/6 ид. ч. от правото на собственост върху имота, а А. Д. – 1/6 ид.ч., придобита по наследствено правоприемство, от майка си С. Т.а.

А. Д. е починал в хода на процеса, като същият е бил заместен от наследниците си и настоящи въззивници – М. Д. – съпруга, К. и Г. Д.и – синове, всеки за съответната част от претендираното задължение, съобразно притежаваните от тях дялове от правото на собственост върху имота, или всеки е конституиран като ответник в процеса при условията на разделна отговорност за 1/18 ч. от претендираното от ищеца вземане.

Във въззивното производство единственото оплакване на въззивниците е че решението е неправилно, защото същите не са потребители на топлинна енергия, доколкото не живеят в имота, а задължение на живеещите в него лица /другите ответници по делото, наследници на С. Д., притежаващи по-голямата част от правото на собственост върху имота/ е да заплащат текущите консумативни разходи за имота.

Съдът намира оплакването за неоснователно, поради следното:

В разпоредбата на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката е посочено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според възприетото в Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – т.е. не собственици и лица с учредено вещно право на ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване по силата на възникнало между тях договорно отношение, за собствени битови нужди, но е необходимо тези ползватели да са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В настоящия случай по делото се установи, че за процесния имот е открита партида на К. Д. Т. с абонатен номер 293128. По делото липсват доказателства за 3 сключен договор между въззивниците, респ. техният наследодател с някого от останалите ответници, респ. с техния наследодател за ползване на имота за съответните, притежавани идеални части от въззивниците и въз основа на такъв договор да е сключен писмен договор и с „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на ползвателите на имота. Липсват и данни да е подавано заявление за промяна на титуляря на партидата от някой от другите съсобственици-ответници, за да се приеме, че същият е клиент на енергия освен за своите идеални части и за частите на другите съсобственици. Ето защо спрямо „Топлофикация София“ ЕАД всеки един от въззивниците се счита за клиент на топлинна енергия по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ и дължи заплащането на цената съобразно притежаваните от него идеални части от правото на собственост върху имота.

Дори и да отговарят на действителността твърденията на въззивниците /за които впрочем доказателства в процеса не са представени/, че не те, а другите ответницисъсобственици ползват целия имот и съответно само те са консумирали доставената топлинна енергия, то отношенията им следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл. 59 ЗЗД, какъвто иск в настоящия процес не е предявен за разглеждане от въззивниците, поради което е недопустимо съдът в това производство да изследва кой е фактическият ползвател на имота, какви са вътрешните отношения на съсобствениците, кой от тях е потребил цялата топлинна енергия и съответно обогатил ли се е един съсобственик за сметка на друг. В настоящото производство съдът е сезиран единствено с искове, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответниците, като следва да се произнесе по предмета на делото, а именно – спрямо дружеството кои лица се считат за клиенти на доставената от него топлинна енергия за процесния имот и съответно дължат заплащането . След като по делото е безспорно установено, че въззивниците са собственици - всеки на 1/18 ид.ч. от процесния имот и липсват доказателства за учредено право на ползване на друго лице за тези идеални части, сключен договор за наем, въз основа на който да е сключен и писмен договор с „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на ползващото лице, или заявление за промяна на титуляр на партида от някой от съсобствениците, при доказаност по делото, че е била доставена претендираната топлинна енергия за процесния период в определения обем, то въззивниците по силата на закона и в частност на разпоредбата на чл.153 от ЗЕ дължат заплащането на ищеца - всеки такъв дял от цената , съобразен с притежаваната от него квота от правото на собственост върху имота.

Предвид изложените мотиви и при липсата на други оплаквания от въззивниците съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззиваемата страна. „Топлофикация София“ ЕАД е поискала присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, фактът, че не са събирани никакви доказателства пред въззивна инстанция, неявяването на представител на „Топлофикация София“ ЕАД в откритото съдебно заседание и с оглед депозирането само на два документа в рамките на проведеното въззивно производство 4