Решение № 499 от 09.10.2025, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Дупница, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510100982 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Б. Р. К. и Л. Б. К. обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат солидарно следните суми:

- сума в размер на 1845.70 лева – главница по сключен договор за кредит Експресо с № 686864/24.06.2004г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2011г.

/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;

- сума в размер на 542.49 лева – обезщетение за забава за периода от 30.10.2006г. до 12.07.2011г., за които суми е издадена заповед по чл. 417, ал. 1 ГПК от 15.07.2011г. по гр. дело № 1958/2011г. по описа на РС – Дупница, I с-в.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен договор за кредит Експресо с № 686864/24.06.2004г., по силата на който ищецът /явяващ се правоприемник на първоначалния кредитор С. Ж. Е.“ АД/, в качеството си на кредитодател е предоставил на ответницата Л. Б. К., в качеството й на кредитополучател банков кредит в размер на 3600 лева /съобразно изменението в доклада – л. 60, стр. 2/ със срок за издължаване 48 месеца. Заявява, че ответникът Б. Р.

К. е съдлъжник по процесния договор като същият се е задължил да заплаща вноските 1 при условията на солидарна отговорност с другия ответник. Заявява, че на 24.06.2008г. настъпила крайната падежна дата на вземанията. С оглед изложените съображения намира предявените искове за основателни.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват исковете като неоснователни, доколкото същите са заплатили всички вземания в хода на образуваното изпълнително дело. При условията на евентуалност релевират, че вземанията са погасени по давност.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, доколкото ответниците са депозирали възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, което е прието от ОС – Кюстендил.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл. 430, ал. 1 ТЗ.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки:

1. наличие на валидно облигационно правоотношение между ответника и ищеца /явяващ се правоприемник на първоначалния кредитор С. Ж.

Експресбанк“ АД/ по сключен договор за кредит Експресо с №

686864/24.06.2004г., с параметри посочени в исковата молба;

2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението;

3. предаване на договорената сума на кредитополучателя;

4. настъпила изискуемост на вземането.

С изготвения по делото доклад /л. 40, стр. 2/ съдът е отделил като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване между страните всички елементи от фактическия състав на предявения иск. В тази връзка видно от представения по делото договор за кредит Експресо с № 686864/24.06.2004г. /л. 6 и сл./ се установява, че ищецът, в качеството си на кредитодател е предоставил на ответника Л. Б. К., в качеството й на кредитополучател банков кредит в размер на 3600 лева със срок за издължаване 48 месеца. От съдържанието на договора се установява, че ответникът Б.

Р. К. е съдлъжник по процесния договор като същият се е задължил да заплаща вноските при условията на солидарна отговорност с другия ответник.

Относно възражението на ответниците, че същите са заплатили главницата, следва да се посочи следното: от приетата по делото ССчЕ /л. 53-л. 55/, кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена се установява следното: към датата на изготвяне на заключението незаплатената главница възлиза на сумата от 1644.55 лева, 2 а просрочената лихва възлиза на 4325.14 лева /л. 55/.

С оглед приетата по делото ССчЕ съдът намира, че ответниците са доказали, че са заплатили част от главницата като е останала незаплатена сумата от 1644.55 лева.

С оглед гореизложеното съдът следва да обсъди възражението на ответниците, че процесното вземане е погасено по давност. В тази връзка следва да се посочи, че с ТР № 3/2023г. от 21.11.2024г. по тълк. дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Доколкото се касае за главница по банков кредит, то давностният срок е 5-годишен. В случая процесният договор е сключен на 24.06.2004г., като е посочено, че се дължат 48 вноски, тоест падежът на последната вноска настъпва на последния месец от тези 48 месеца от момента на сключване на договора. Следователно падежът на последната вноска е настъпил на 30.06.2008г. /в договора е посочено, че всяка вноска се дължи на 30-то число от съответния месец/.

Доколкото обаче ищецът е депозирал заявление по чл. 417 ГПК на 14.07.2011г. /видно от приложеното гр. дело № 1958/2011г. по описа на РС – Дупница/ за процесното вземане, то същият е прекъснал давността и новата давност за част от вземанията е започнала да тече от 15.07.2011г. – датата на издаването на изпълнителния лист /л. 20 от гр. дело № 1958/2011г. по описа на РС – Дупница/.

В настоящия случай вземането е установено с разпореждане, постановено по реда на чл. 417 ГПК, като съобразно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД вземането се погасява с изтичане на петгодишната давност.

В случая следва да се съобрази обстоятелството, че вноските, чийто падеж е настъпил до 13.07.2006г. /пет години преди датата на депозиране на заявлението/ са погасени по давност. От приетата по делото ССчЕ /л. 54/ се установява, че към датата на депозиране на заявлението първите 24 вноски от процесния договор са били погасени по давност.

В случая с изготвения по делото доклад /л. 41/ съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи спиране/прекъсване на давността относно вземанията. Същият е представил молба от „С. Ж. Е.“ АД от

16.08.2011г. /л. 10/, с която се иска да се образува изп.дело срещу ответниците въз основа на издадени два изпълнителни листа: изпълнителен лист от 22.07.2011г. по гр. дело № 1959/2011г. по описа на РС – Дупница и изпълнителен лист от 15.07.2011г. гр. дело № 1958/2011г. по описа на РС – Дупница. Същевременно от представената от ищеца молба от 26.03.2021г. /л. 11/ се установява, че е било образувано изпълнително дело само за вземанията по изпълнителен лист от 22.07.2011г. по гр. дело № 1959/2011г. по описа на РС – Дупница като с депозираната молба ищецът е 3 поискал образуването на ново изпълнително дело само за вземанията по изпълнителен лист от 22.07.2011г. по гр. дело № 1959/2011г. по описа на РС – Дупница, не и за процесните вземания.

С оглед гореизложеното и предвид указаната доказателствена тежест за ищеца да установи спиране/прекъсване на давността относно вземанията, следва да се посочи, че след 26.08.2011г. /датата на депозиране на молба от „С. Ж. Е.“ АД за образуване на изп.дело срещу ответниците/ до 02.06.2025г. ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства за спиране/прекъсване на давността относно вземанията.

С оглед изложените съображения съдът намира, че искът е неоснователен, предвид гореизложените съображения, че част от главницата е била заплатена, а другата част е погасена по давност.

Предявен е иск за сума в размер на 542.49 лева – обезщетение за забава за периода от 30.10.2006г. до 12.07.2011г.

Съдът намира, че предвид гореизложените съображения за неоснователност на главното вземане, то и акцесорното вземане е неоснователно, като се съобрази и обстоятелството, че за това вземане е предвидена 3-годишна давност, която към датата на депозиране на исковата молба е изтекла.

По отговорността за разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски възниква за ответниците, като на същите следва да се присъди сумата от 1500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното РС – Дупница

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА „ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** срещу Б. Р. К., с ЕГН ********** и Л. Б. К., с ЕГН **********, с общ адрес: гр. *** обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат солидарно следните суми: сума в размер на 1845.70 лева – главница по сключен договор за кредит Експресо с № 686864/24.06.2004г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2011г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 542.49 лева – обезщетение за забава за 4 периода от 30.10.2006г. до 12.07.2011г., за които суми е издадена заповед по чл. 417, ал.

1 ГПК от 15.07.2011г. по гр. дело № 1958/2011г. по описа на РС – Дупница, I с-в.

ОСЪЖДА „БАНКА „ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** да заплати на Б. Р. К., с ЕГН ********** и Л. Б. К., с ЕГН **********, с общ адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 1500.00 лева – разноски за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5