Решение № 473 от 12.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Русе, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. И. като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20254520201357 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-4569-000085/08.08.2025г., издадено от Началник РУ Две могили към ОДМВР-гр.Русе, против М. И. И., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от М. И., чрез адв.К.Т.- АК-Русе /упълномощен/. В нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят не е намерен на посочения в жалбата адрес, не се явява.

Представлява се в с.з. от упълномощения представител, който поддържа жалбата и желае събиране на нови гласни и писмени доказателства.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.05.2025г., около 20,10 ч., жалб.И. управлявала л.а. марка/модел „Волво В 40“, с ДК № СВ 4419 МС, движейки се по общински път RSE 2104 от с.Щ. към с.Н..

По време на движение на автомобила на жалбоподателя пътното платно било мокро и имало наслоена кална пръст около 10 см. върху него. В района на км.11,100 на горепосочения път и извършвайки ляв завой, автомобилът на жалбоподателката се движил по/в калната пръст на пътното платно, излязъл от него в ляво по посока на движението си и преустановил движението с в храстовидна растителност. Тъй като било в тъмната част на денонощието е след уплахата от настъпилото по време на шофирането и като водач, жалб.М.И. се обадила на св.П.М. да посети произшествието да огледат платното и автомобила и да преценят какво да направят. След като пристигнал на място, св.М. констатирал, че по автомобила няма технически неизправности, след което се прибрали заедно с жалбоподателката. На следващия ден, около 16,00 ч. жалбоподателката и св.М. посетили наново произшествието, за да приберат автомобила, видели че има известно разчистване на храстовидната растителност, отново огледали автомобила за неизправности или одрасквания по боята, не установили такива, запалили двигателя на същия и на собствен ход го 1 прибрали в населеното място където живеят. Същевременно по подаден от нуестановено по делото лице сигнал, процесното местопроизшествие било посетено от пол. служители от РУ Две могили и след преценка на обстоятелствата по случилото се, св.Т. С. изготвил 2 бр. АУАН против жалбоподателя за нарушения на чл.20,ал.1 от ЗДП и на чл.123, ал.1, т.3, б“а“ от ЗДП, въз основа на които били издадени две отделни НП, обжалвани пред съда, като настоящото производство касае нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.

Съдът приема, че АУАН и НП не са съставени законосъобразно. От актосъставителят и от АНО са допуснати нарушения на материалния закон /ЗДвП във вр. с чл.6 от ЗАНН/.

В диспозитивната част на НП е посочено, че жалбоподателят „Водачът не контролира ППС, което управлява.ПТП“ - нарушение на разпоредба на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Според фактическата обстановка възприета от АНО при издаването на процесното НП, жалб.И. /цит./ : “… в условията на мокра пътна настилка и кал по пътното платно …… управлява МПС, като не го контролира непрекъснато и след ляв завой губи контрол над МПС, напуска пътното платно в ляво по посока на движението си и се блъска в крайпътно платно, като настъпва ПТП с материални щети.“.

Според §6.т.30. от ЗДвП - "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“.

В конкретния случай съдът приема, че както от снимковия материал, така и от свидетелските показания, не може да се направи какъвто и да е еднозначен и обоснован извод, че при това събитие на пътното платно има наранявания на хора и/или повреда на ППС или други материални щети. Твърдението на св.Т. С., че при направения от него снимков материал се установявали охлузвания по боята на процесното МПС „Волво“ са несъстоятелни и недоказани, както от снимковия материал, така и от показанията на св.П.М., поради което и съдът намира, че това произшествие няма характеристиките на ПТП по смисъла на легалното законово определение.

Дори да се приеме, че в настоящия случай е настъпило ПТП, то същото е настъпило при условията на чл.15 от НК – „случайно деяние“, т.к. жалбоподателя не е бил длъжен, и не е могъл да предвиди настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Деянието за което му е наложено административно наказание е възможно да бъде извършено само при непредпазливост при форма на вината небрежност, като института на случайното деяние е наличен именно единствено при тази форма на вината. В случая жалбопадтеля обективно не е можел да предвиди при извършването на левия завой далбочината/дебелината /около 10 см./ на мократа пръст /кал/ върху пътното платно, предвид тъмната част от денонощието и скорощния обилен валеж. В случая на местопроизшествието не е извършен оглед, за да отхвърли или потвърди тази теза/вероятност, поради което съдът приема, че опасността за него е възникнала внезапно и/или непредвидимо. С оглед горното, съдът намира, че не е доказано по безспорен начин нарушението да е извършено от жалбоподателя от субектвина страна.

По тази причина нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателя се явява недоказано по категоричен и несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата. Съдът констатира, че поисканите от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в тежест на АНО разноски в размер на 500,00 лв. са закономерно определени предвид сложността на делото, събирането на допълнителни гласни и писмени доказателства, а и тази сума в приложения по делото договор за правна помощ е заплатена в този размер.

2

По горепосочените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4569-000085/08.08.2025г., издадено от Началник РУ Две могили към ОДМВР-гр.Русе, против М. И. И., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР - Русе да заплати на М. И. И., с ЕГН-**********, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

/петстотин лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3