Определение № 867 от 14.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 867 гр. Варна, 13.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20233001000615 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Р. З. Ж. и З. З. Я., двамата от гр. Каварна, представлявани от адв. Н.

Д. от АК- гр. Шумен и адв. Ж.Т. от АК- гр. Кюстендил, срещу определение № 337/04.10.2023г., постановено по т. д. № 107/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която са оставени без уважение исканията на жалбоподателите, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване им от заплащане на държавни такси за сумата до 2 000 лв. и разноски по делото.

С доводи за неправилност на съдебен акт в обжалваната част се претендира неговата отмяна и постановяване на определение, с което искането да бъде уважено изцяло предвид наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. В жалбата се твърди, че определението е мотивирано с факти, за които няма данни по делото, не са ноторни и не са известни на пълномощниците по конкретното дело.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид данните по делото и изложените в 1 жалбата оплаквания, приема следното от фактическа и правна страна:

Р. З. Ж. и З. З. Я., които са с процесуалното качество на ищци в първоинстанционното производство, по предявени осъдителни искове по чл.

432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София, са сезирали ОС- гр. Добрич с молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването им от заплащане на държавни такси и разноски по т. д. № 107/2023г. Молителите са представили надлежно попълнени декларации за семейно и материално положение и имотно състояние.

В определение № 337/04.10.2023г., което се обжалва частично, окръжният съд е направил извод, че ищците, като лица в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, могат да заплатят поне ¼ от дължимата държавна такса, а разноски по делото- в пълен размер. Този извод е обоснован и с факт, приет за ноторен, а именно, че „Правоимащи лица по чл. 52 ЗЗД получават парични средства под различна правна форма (цесия, заем и др.) от ЮЛНЦ и/или адвокатски дружества във връзка с предявените от тези лица искове по КЗ пред компетентните съдилища в размер на процент от претендираната сума“.

Определението е неправилно в обжалваната част.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, която е с подчертано социална функция, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценка за основателността на молбата за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства от кръга на относимите в производство по чл. 83 ГПК От представените декларации от молителите Р. З. Ж. и З. З. Я., които са в трудоспособна възраст / 39г. и 38 г./, се установява, че те са в добро здравословно състояние, не са семейни, не са заети по трудово правоотношение, не притежават недвижимо имущество, МПС, влогове, не получават рента от земеделски земи и други, не реализират други доходи от наеми, дивиденти или дялово участие в дружества, и издържат по едно непълнолетно лице.

Други факти, относими към основателността на исканията по чл. 83, ал.

2

2 ГПК, не се установяват по делото.

Съвкупната преценка на изследваните предпоставки от кръга на посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК, съпоставени с размера на задълженията за заплащане на държавни такси – по 8 000лв., които вече са възникнали в тежест на молителите, позволяват да се направи обоснован извод, че те не разполагат със средства за заплащане на държавни такси и разноски по инициираното от тях исково производство, следователно са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК. Основание за обратния извод, а именно, че молителите разполагат със средства да заплатят част от таксите, както и всички разноски, в случая не се установява, а отказът на съда да уважи искане по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да бъде базиран на предположения за недекларирано имущество, респ. съмнения за неистинност на декларациите за семейно и материално положение и имотно състояние.

Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции по молбите по чл. 83, ал. 2 от ГПК относно освобождаване на молителите от заплащане на държавни такси, за сумата до 2 000 лв. за всеки от тях, и от разноски по делото, определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, като се постанови друго, с което исканията да бъде уважени изцяло.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII-ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 337/04.10.2023г., постановено по т.д. № 107/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която са оставени без уважение исканията на Р. З. Ж. и З. З. Я., двамата от гр. Каварна, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване им от заплащане на държавни такси за сумата до 2 000 лв. и разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Р. З. Ж., ЕГН **********, и З. З. Я., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Каварна, ул. „И.“ № 36, от заплащане изцяло на държавни такси, както и на разноски по т. д. № 107/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

3

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4