Решение № 37 от 16.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Дулово, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Н. при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Н. Гражданско дело №

20253410100349 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК по предявен иск с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗН от И. Р. Х., ЕГН **********, с адрес:*****, срещу К. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, а според удостоверението за отказ от наследство – *******, за унищожаване в полза на ищцата на отказа на ответника от наследството на Н. К. П., ЕГН **********, починал на **** г., вписан в особената книга на съда под № ****г. по ч. гр. д.

№*****г. на РС – Дулово. Ответникът е подал своевременен писмен отговор, с който приема иска за допустим, но го оспорва като неоснователен. С определение № ****г. съдът е приел писмените доказателства и е дал указания по доказателствената тежест, а в откритото заседание този проектодоклад е бил обявен за окончателен без възражения.

По делото в съдебното заседание е прието и допълнително представено от пълномощника на ищцата съобщение от държавен съдебен изпълнител при РС – Дулово, удостоверяващо прекратяване на изп. д. № **** г. по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като страните са заявили, че нямат други доказателствени искания и делото е обявено за изяснено от фактическа страна.

От исковата молба и приложените към нея доказателства се установява, че И. Р. Х. е кредитор на К. Н. К., въз основа на изпълнителен лист № *** г., издаден по гр. д. №****. на Окръжен съд – Силистра, за сумата 30 000 лв. по договор за паричен заем от *** г. с падеж ***г., ведно със законната лихва от ***., както и 3 200 лв. разноски. За това вземане е образувано изп. д. № *** г., впоследствие с № **** г. по описа на СИС при РС – Дулово.

Самият ответник в отговора си изрично не оспорва качеството на ищцата като взискател по 1 изпълнителното дело.

От удостоверението за наследници, приложено с молба вх. № ***, се установява, че Н. К. П., ЕГН **********, е починал на **** г. и е оставил за свои законни наследници съпругата А. М.П., сина К. Н. К., ЕГН ********** и дъщерята М. Н. И. От удостоверението на РС – Дулово се установява, че въз основа на определение № **** г. по ч. гр. д. № ***** г. в особената книга на съда е вписан отказът на К. Н. К., ЕГН **********, от наследството на баща му, под № ***** г. Ответникът също не оспорва тези обстоятелства, като в отговора си потвърждава, че е направил отказа на **** г., приблизително два месеца след смъртта на баща си.

От молба вх. № ****, стр. 1–3, ведно с приложената данъчна оценка, се установява, че в наследството е останала 1/2 идеална част от апартамент в *******, с данъчна стойност на наследствената 1/2 идеална част 4 675,45 лв., като поради обстоятелството, че имотът е придобит по време на брака на наследодателя, наследственият дял на ответника би възлизал на 1/6 идеална част, оценена на 1 558,48 лв. Ищцата изрично е посочила, че друго наследствено имущество няма, а по делото не са представени доказателства за други наследствени активи.

От постановлението на държавния съдебен изпълнител от **** г., приложено към исковата молба на стр. 6 от док. 3396, се установява, че по изпълнителното дело са били възбранени два недвижими имота: наследственият апартамент в ***** и имотът на ответника на******придобит от последния с нотариален акт за дарение от ****г. След представяне на удостоверението за отказ от наследство съдебният изпълнител е приел, че апартаментът, останал след смъртта на бащата, вече не принадлежи на длъжника, поради което имотът на ул. „****“, № *** се явява негово единствено жилище и публичната му продан не може да се извърши поради приложението на чл. 444, т. 7 ГПК. Именно поради това съдебният изпълнител е отказал да изнесе този имот на публична продан. Справката от Агенцията по вписванията в док. 3396, стр. 7–9, потвърждава както вписаните възбрани, така и придобиването от ответника през ***г. на имота на ул. „****“, № *** по дарение.

От приетото в съдебно заседание съобщение на ДСИ, отразено в протокола, се установява още, че по-рано, на **** г., изп. д. № *** г. е било прекратено поради перемпция, а според изложеното от ищцовата страна това прекратяване впоследствие е било отменено от Окръжен съд – Силистра и изпълнителното производство е продължило през *** г., когато ответникът е направил отказа от наследство. Съдът отчита тази хронология като допълнително фактическо обстоятелство по делото, прието без възражение от ответната страна, но не и като самостоятелен елемент от фактическия състав на иска по чл. 56 ЗН.

Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника, а искът следва да бъде предявен в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. В задължителната и трайна практика на ВКС е прието, че този иск е специален конститутивен иск; предпоставките за 2 уважаването му са ищецът да има качеството на кредитор, длъжникът да е направил валиден отказ от наследство след възникване на вземането, а кредиторът да не може да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Не се изисква знание за увреждането нито от длъжника, нито от трети лица; не е необходимо вземането да е изискуемо или ликвидно; решението по иска не формира сила на пресъдено нещо относно самото вземане и действа само относително – в полза на поискалия го кредитор. Също така ВКС изрично приема, че възраженията за погасителна давност на вземането не са предмет на това производство.

В настоящия случай искът е предявен в срок. Отказът е вписан на ***г., а исковата молба е депозирана на ***г., т. е. в рамките както на тригодишния обективен срок, така и на едногодишния срок по чл. 56, ал. 2 ЗН. Дори и да се приеме, че ищцата е узнала за отказа още през **** г., а не едва при уведомяването от ДСИ през ****г., предявяването на иска отново е в рамките на едногодишния срок.

Първата предпоставка за уважаване на иска е налице. И. Р. Х. е установила качеството си на кредитор спрямо К. Н. К. с представения изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила осъдително решение. Това обстоятелство е допълнително потвърдено и от изричното признание на ответника в писмения му отговор, че не оспорва качеството на ищцата като взискател. В рамките на настоящия спор не следва да се разглеждат въпроси относно съществуването, изискуемостта или евентуалното погасяване на това вземане извън доколкото то удостоверява качеството на кредитор, а в случая то е удостоверено по най-силен начин – с влязъл в сила съдебен акт и изпълнителен лист.

Втората предпоставка също е налице. Отказът от наследство, извършен от К. Н. К. е валиден и изричен; той е вписан в особената книга на РС – Дулово под № ****г. въз основа на определение № ****г. по ч. гр. д. № **** г. Няма спор между страните относно извършването и вписването на отказа, а същият безспорно е извършен след възникване на вземането на ищцата, което произтича от заем с падеж още през **** г. и е установено с осъдително решение от **** г.

Налице е и третата предпоставка – невъзможност кредиторът да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Това е именно същественото по настоящия спор и то е доказано не с предположения, а с официалното постановление на държавния съдебен изпълнител от **** г. С него е отказано изнасянето на публична продан на имота на ответника на ул. „***“ № **, защото след отказа от наследството този имот се явява единственото жилище на длъжника и поради чл. 444, т. 7 ГПК върху него изпълнението не може да бъде насочено.

Следователно отказът от наследство е отстранил от патримониума на длъжника единствения допълнителен недвижим актив, който би могъл да послужи, поне частично, за удовлетворяване на кредитора. Законът не изисква възстановеното имущество непременно да осигури пълно погасяване на дълга; достатъчно е отказът да е намалил общото обезпечение на кредитора и да е създал невъзможност той да се удовлетвори от наличното имущество. Точно това е налице тук.

3

Възраженията на ответника не разколебават този извод. Обстоятелството, че отказът е извършен два месеца след смъртта на наследодателя, а не непосредствено след нея, не прави иска неоснователен. Мотивите, изложени от ответника – че желаел имотът да остане за сестра му, която се грижела за бащата, че майка му обитавала апартамента, че самият той още през **** г. получил друг имот по дарение и не плащал данъци за наследствения апартамент – са правно ирелевантни към иска по чл. 56 ЗН. При този иск не се изследва добросъвестност, вина или специална цел за увреждане; достатъчен е обективният резултат от отказа – намаляване на имуществото на длъжника до степен кредиторът да не може да се удовлетвори. Същевременно приетото в съдебно заседание съобщение на ДСИ за прекратяване на изпълнителното дело от *** г. и последвалото възобновяване на това производство през ноември 2024 г. само подкрепят извода, че отказът е извършен в хода на висящо принудително изпълнение и след отпадане на временна пречка по него. Но дори и без този допълнителен елемент искът би бил основателен, защото по чл. 56 ЗН знанието за увреждането не е съставомерно.

Неоснователен е и доводът, че отказът засяга само 1/6 идеална част от апартамента и поради това не може да обоснове уважаване на иска. Наследственият дял, макар и ограничен по размер и оценен на 1 558,48 лв., представлява имуществено право с парична стойност, което би влязло в патримониума на длъжника и би увеличило общото обезпечение на кредитора. Отказът е заличил именно това имуществено увеличение. Следователно и в тази му ограничена част отказът подлежи на унищожаване в полза на кредитора. Искът по чл. 56 ЗН не гарантира успешна последваща публична продан или пълно събиране на вземането; той възстановява само възможността кредиторът да насочи изпълнение и затова последицата му е относителна, а не абсолютна.

По тези съображения съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като отказът от наследство бъде унищожен само по отношение на И. Р. Х..

Разноски

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сторените по делото разноски. От приложените платежни документи се установява внесена държавна такса в размер на 30,00 лв. при подаване на исковата молба и довнесена държавна такса в размер на 32,34 лв. с молба вх. № 4683, или общо 62,34 лв. От договора за правна защита и съдействие, приложен към исковата молба, се установява и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 000,00 лв. Следователно общият размер на доказаните разноски възлиза на 2 062,34 лв. – 1 054.46 €, които следва да се присъдят в полза на ищцата.

Мотивиран от изложеното Дуловският районен съд

4

РЕШИ:

УНИЩОЖАВА, на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за наследството, по отношение на И. Р. Х., ЕГН **********, отказа от наследство, извършен от К. Н. К., ЕГН **********, от наследството на Н. К. П., ЕГН **********, починал на **** г., вписан в особената книга на Районен съд – Дулово под № *** г. въз основа на определение № *** г. по ч. гр. д. № **** г. на Районен съд – Дулово.

ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** според удостоверението за отказ от наследство – *******, да заплати на И. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата 1 054.46 (хиляда петдесет и четири евро и 46 е. ц.) € разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

5