Решение № 4595 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4595 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20261100501636 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 23215 от 17.12.2025 г., постановено по гр.дело № 16771/2025 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 60 състав, са отхвърлени предявените от Б. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.“********, срещу „Текноледж ОПС България“ ЕООД, ЕИК 201710674, представлявано от управителите А.Д.Й. и А.А., със седалище и адрес на управление: гр.София, район“Младост“, ул.“Генерал ********, бл.Призма Офиси, кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2343,48 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 04.02.2025 г. до 10.02.2025 г., при брутно месечно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението в размер на 11717,39 лева. С решението на съда е осъден, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Б. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ж.к.“********, да заплати на „Текноледж ОПС България“ ЕООД, ЕИК 201710674, представлявано от управителите А.Д.Й. и А.А., със седалище 1 и адрес на управление гр.София, район “Младост“, ул.“Генерал ********, бл.Призма Офиси, сумата 1932 /хиляда деветстотин тридесет и два/ лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу решението на СРС, 60 с-в е постъпила въззивна жалба от Б. И. И., подадена чрез пълномощника адв.С. Г., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени така предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.А. Р. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищеца Б. И. И. срещу ответника „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.София, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай със заповед изх.№ 3538/03.02.2025 г., издадена от „Текноледж ОПС България“ ЕООД, на основание чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 от Кодекса на труда/КТ/, във връзка с чл.195, ал.1 и чл.188, т.3 КТ, при спазване на изискванията на чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ и при съобразяване на критериите по 2 чл.189, ал.1 от КТ, е наложено дисциплинарно наказание- уволнение на Б. И. И., ЕГН **********, служител на длъжност“Директор информационни технологии“, съгласно трудов договор № 640/14.08.2015 г., както е изменян и допълван след сключването му.

С процесната заповед на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е наредено да се прекрати трудов договор № 640/14.08.2015 г., между „Текноледж ОПС България“ ЕООД, ЕИК 201710674 и Б. И. И., ЕГН **********, считано от 04.02.2025 г. В мотивите на процесната заповед е прието за установено, във връзка с доклад вх.№ HR37/30.01.2025 г. от Х.Н.Х., на длъжност“ Глобален консултант, юрист“, че на 30.01.2025 г. от Е.Ш. на длъжност“Директор информационна сигурност“, служител в екип “Информационна сигурност“ и със съдействие на служителите в екип “Информационни технологии“ е установено, че на 18.12.2024 г., служителят Б. И. И. е свалил на свое лично, неоторизирано устройство, цялата информация, съдържаща се на служебно споделено пространство/OneDrive/. Прието е за установено, че служителят не е имал разрешение от работодателя да сваля на свое лично неоторизирано устройство такъв голям обем от информация на дружеството.

Свалената от служителя информация включвала наред с друга информация и : значителен обем лични данни на служители на дружеството, файлове съдържащи информация за размера на заплати на служители на дружеството, резултати от представяне на служители на дружеството, както и друга информация определена от дружеството, като конфиденциална информация, както и негови търговски тайни.

Прието е за установено също така, че на 30.01.2025 г. в тридневния срок предоставен от работодателя за получаване на обяснения, служителят е представил писмени обяснения, като в същите служителят признавал за извършеното нарушение, като твърдял, че е станало по грешка, като твърдял още, че впоследствие е изтрил запазените на свое лично, неоторизирано устройство служебни данни, оставяйки само няколко рапорта. Посочено е в мотивите на заповедта, че служителят не е изпълнил своите задължения съгласно чл.126, т.7 от КТ, чл.126, т.9 от КТ, чл.126, т.10 от КТ, чл.126, т.13, чл.2.1,т.ІІІ, чл.3 и чл.4 от трудов договор № 640/14.08.2015 г. сключен между Б. И. и „Тек Експъртс“ ЕООД /понастоящем търговска фирма „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/, допълнително споразумение за конфиденциалност и неразкриване на информация от 2020 година, вътрешната политика за поверителност на данните и правилника за вътрешния трудов ред на дружеството. Прието е, че служителят е извършил гореописаните нарушения виновно и същите представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.187, ал.1, т.7 от КТ, чл.187, ал.1, т.8 от КТ, чл.187, ал.1, т.10 от КТ. В мотивите на заповедта е прието, че наложеното наказание- уволнение е съответно на установените нарушения, доколкото се отнасяло до информация определена от дружеството, като конфиденциална, поради което изрично е било забранено разпространяването чрез изпращането й на външни източници в съответствие с разпоредбите на трудовия договор и вътрешните актове на 3 работодателя, който оценявал извършеното нарушение за изключително тежко, поради което налагането на дисциплинарно наказание“уволнение“ се явявало законосъобразна мярка.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца Б. И. И. срещу ответника „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, защото са съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение на материалния закон. Фактическите и правни констатации на настоящия съд относно предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от К Т , съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатаци. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на 4 обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

В процесния случай с въззивната жалба, ищецът Б. И. И. обжалва изцяло първоинстанционното решение. Съдът намира, че всички оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната жалба са от предмета на първия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Във въззивната жалба не са изложени от страна на ищеца оплаквания от предмета на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. със чл.225, ал.1 от КТ.

В случая, противно на изложеното във въззивната жалба от събраните по делото доказателства се установява, че извършените от ищеца действия представляват нарушение на служебните му задължения, такива каквито са съществували съм момента на извършване на нарушението, като същия е бил запознат с тези си задължения. Поради това извършените от него действия представляват дисциплинарно нарушение, което е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание. С оглед на което правилно работодателя е приел, че е налице нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ, чл.187, ал.1, т.8 от КТ и чл.187, ал.1, т.10 от КТ от страна на ищеца. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.126, т. 9 от КТ, работникът и служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.4, предл. 1 от КТ и по чл.187, ал.1, т.8, предл.1 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо 5 оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието /действие или бездействие/ е извършено умишлено. С действията си в процесния случай, и щ е ц ъ т е злоупотребил с доверието на работодателя. Безспорно установено е по делото обстоятелството, че на 18.12.2024 г., ищецът Б. И. И. е свалил на свое лично, неоторизирано устройство, цялата информация, съдържаща се на служебно споделено пространство/OneDrive/. Ищецът не е имал разрешение от работодателя да сваля на свое лично неоторизирано устройство такъв голям обем от информация на дружеството. Очевидно свалената от служителя информация включвала наред с друга информация и значителен обем лични данни на служители на дружеството, файлове съдържащи информация за размера на заплати на служители на дружеството, резултати от представяне на служители на дружеството, както и друга информация определена от дружеството, като конфиденциална информация, както и негови търговски тайни.