Решение № 579 от 02.07.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 6210/2024
- Вид
- Решение № 579
- Подписан
- 02.07.2025
- Състав
- Светозар Димов Светиев
Други актове по делото
- Протокол № 585 от 15.04.2025 · Светозар Димов Светиев
- Протокол № 857 от 02.06.2025 · Светозар Димов Светиев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 579 гр. Сливен, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230106210 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на евентуалност са предявени установителни искове за прогласяване нищожността на сключения между страните на 15.08.2024 г. договор за потребителски кредит с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и при евентуалност за прогласяване на нищожността на клаузата в чл. 18 от договора за заплащане на неустойка на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения в подкрепа на предявените искове.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, като се излага становище за неоснователност на предявените искове.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява . В писмено становище се иска уважаване на исковата молба и се претендират разноските по делото.
Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище се иска предявеният иск да бъдат отхвърлен като неоснователен и се претендират направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и 1 предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит №1128922/15.08.2024г., сключен между ищцата Х. А.
А., и ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, както и евентуален иск за нищожност на клаузата на чл.18 от договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и изцяло основателен и доказан. Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ответника „Кредирект“ ЕООД и ищцата Х. А. А. е възникнало заемно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит №1128922/15.08.2024г., по силата на което заемателят е усвоил заемна сума в размер на 2000 лева. Уговорено е, че срокът на договора е 18 месеца, при фиксиран лихвен процент по заема 50 %. ГПР е посочен като 62,98 %. В чл. 6 от договора е предвидено заемателят да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, като при неизпълнение на това задължение съгласно чл.18 се начислява неустойка в размер на 3840 лева. Общата сума, подлежаща на плащане от ищцата с включване на неустойката е в размер на 6 853,34 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за 2 потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 62,98 %, а договорната лихва е с лихвен процент 50 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. При включване на неустойката за непредставяне на обезпечение в обхвата на ГПР по договора, същият нараства над петкратния размер на законната лихва, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4. Що се отнася до уговорената неустойка, то същата не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава 3 законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за паричен заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен.
По правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на пълномощника на ищцата сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по делото, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС държавна такса в размер на 274,13 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул.
„Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5 и Х. А. А. с ЕГН-**********, от гр.
*************************** договор за потребителски кредит
№1128922/15.08.2024г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б., с персонален № 1000558810 от САК, с адрес гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес 4 на управление: гр.София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власти по сметка на РС - Сливен сумата 274,13 лева /двеста седемдесет и четири лева и 13 стотинки/, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5