Решение № 261 от 19.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Д., 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20253230200653 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Ж. М., ЕГН ********** с адрес в гр. Д., ул.

„...” № ..., депозирана чрез процесуален представител, против НП № 25-0851000801/10.06.2025 г., издадено от на Началник Група ОД на МВР Д., СПП Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.

183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

С жалбата се иска отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна изразява писмено становище по жалбата, като я намира за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Прави се и бланкетно възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка и като прецени събраните доказателства и 1 становищата на страните, намира за установено следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, посочен като присъствал на описаното нарушение и при съставяне на акта, който надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „нямам възражения” (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган, който ги е разгледал и е заключил, че актът е законосъобразен.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

С оглед изложеното съдът намира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.

По отношение на приложимия материален закон съдът взе предвид следното:

В съставения на 25.05.2025 г. АУАН сер. GA № 1433650 на жалбоподателя е вменено като нарушение, че на 25.05.2025 г. около 12.07 ч. в гр. Д., при движението си по бул. „...“ до кръстовището с бул. „...“ Г. п. в посока КПП В. управлява л. а. „...“ с рег. ... , като преминава на неразрешен червен сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба.

Деянието е квалифицирано, като административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В хода на проведеното съдебно производство обаче изложените в АУАН 2 факти не са били потвърдени по безспорен и категоричен начин.

В показанията си свидетелите на процесното нарушение – Т. Г. Г. и В. П.

А. – служители на СПП Д., посочили, че на 25.05.2025 г. около 12,07 ч. се намирали на кръстовището на бул. „....“, като идвали от КПП за гр. В. и се движили в посока център на гр. Д..

На светофара с бул. „“ в района на Г п, докато изчаквали на червен сигнал, видели л. а. марка „с рег. №а преминава през същото кръстовище по бул. „“ в посока към КПП на изхода за гр. В. Според свидетелите водачът на процесния автомобил е преминал на червен забранителен сигнал и затова го последвали, спрели го за проверка и му съставили АУАН, дал началото на настоящото производство.

Според св. Г., с колегата му В. А., докато бил спрели с мотоциклети на червен сигнал, видяли как колоната от автомобили, движещи се от клуб „в посока КПП В също спират на червено. Един от автомобилите, втори или трети, излязъл от колоната в лента за наляво и продължил движението си направо, като преминал на неразрешаващ червен сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба. В момента, в който водачът тръгнал да извърша тази М.. вече пускали на зелено от бул. „левия завой, в посока КПП В. Макар да не са имали пряка видимост към сигнала, който излъчва светофарната уредба в насрещното платно, свидетелите знаели механизма на действие в самото кръстовище на светофарната уредба.

Св. А. от своя страна заявил, че на посочената дата били като автопатрул с колегата в наряд към Сектор „ПП“ при ОД на МВР Д.. Като установили нарушението, били на кръстовището на бул. до градската градина в посока „ Нарушителят се движил в обратната посока за гр. В. Установили, че минал на червен сигнал от работещият режим на светофарната уредба. Не са възприели непосредствено неговия сигнал цвят, който е излъчвал светофарът в неговата посока. Посочил също, че светофарът в един момент свети зелен сигнал, както за тези, които се движат направо по булеварда в посока гр. В, така и за тези, които завиват наляво към бул. „ но има момент, в който последните са на червен сигнал. Свидетелят не могъл да конкретизира от кои обстоятелства точно е извел извода за наличие на червен сигнал за водача на процесния автомобил, както и дали е бил първа кола или не.

Във връзка с твърденията в жалбата са били допуснати двама свидетели от страна на водача на процесния автомобил, за които се твърдяло, че са се намирали в колата.

Св. Т П Т. посочил, че е бил в колата с М. М. и д. му, която се возела отпред до водача и отивали към В. Движели се от „и завили наляво към В. На светофара на парка – гр г преминали на мигащо зелено, като преди тях имало кола, която силно намалила. М. се изнервил и за да хване светофара, я изпреварил отляво. На отсрещния светофар от към „ били спрели двамата полицаи, които ги подгонили и ги спрели. Кола, която изпреварили също минала на светофара. От лявата страна от бул. „не са идвали други 3 автомобили. Кръстовището било празно. Когато са преминали, свтофарът мигал зелено. В лентата за наляво нямало никакви коли.

От своя страна, вторият допуснат свидетел - М. М.. М.. – д. на жалбоподателя, посочила, че след като се движили по бул. „...“ пред тях имало бавнодвижеща се кола. На зелен премигващ сигнал решили да я изпреварят, тъй като тя се движила много бавно. След тях тръгнали полицаи на мотори.

Св. М.. стояла на предната седалка, а другият пътник стоял отзад.

Пътували за В., идвали от „...“. КОлата, която са изпреварили се е движила пред тях в дясното платно за движение и те я изпреварили отляво. Тази кола не е спирала, движила се е бавно и след това е преминала през кръстовището.

През това време по бул. „...“ е нямало коли. Полицаите били първи на булеварда от В. към „....“ отсреща и били спрели. Не се сещала какъв бил сигналът на светофарната уредба за наляво?

Така в хода на съдебното дирене са били ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени от показанията на свидетелите Г. и А..

От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията, подкрепени от показанията на св. Т.. и св. М...

Така формираните условно две групи гласни доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и на А. в частта им относно мястото, където са се намирали и това кой е управлявал процесния автомобил. В частта обаче, че водачът му е преминал на забранен червен сигнал, съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани безусловно, доколкото двамата свидетели не са били преки очевидци на сигнала на светофарната уредба в момента, в който водачът жалбоподател е преминал през кръстовището, както и на обстоятелството, че в този момент от бул. „...“ по бул. „...“ в посока КПП В. са започнали да се движат автомобили на зелен сигнал.

Съдът счита, че показанията на двамата полицейски служители не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Видно от справката за организацията на движението на процесния светофар към дата 25.05.2025 г, приложена по делото, тази светофарна уредба има три фази на работа.

В първата фаза разрешителен сигнал има за идващите от бул. „...“, завиващи надясно към заведение „...“ и завиващи наляво, включващи по бул.

„...“ в посока гр. В.

Във втора фаза разрешителен сигнал светва за тези, които се движат от „...“ към гр. В... по бул. „...“ и срещуположната посока, също по бул. „...“ към 4

„...“.

В третата фаза продължава да свети зелен сигнал за движещите се в посока гр. В., като вече зелен сигнал е и за секцията, завиващи наляво по бул.

„...“, но в същото време свети червен сигнал за идващите по бул. „...“ към заведение „...“.

Следователно, когато за полицейските служители е светнал червен сигнал, то за М. зеленият сигнал е продължил да свети още 23 секунди.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Т.. и М.., че са преминали на зелен мигащ сигнал, доколкото в хода на съдебното следствие тези твърдения не бяха оборени по никакъв начин и съдът ги намира за правдиви предвид приложената справка.

Въпреки опитите на съда, не беше установено по безспорен начин, че колата на наказания водач е изпреварила колона от автомобили, които са спрели на червен сигнал, както и че светофарът е светнал зелено за пътуващите наляво в посока от бул. „...“ към гр. В., докато М. е бил в кръстовището (според показанията на св. Г.), доколкото в подкрепа на това не бяха приобщени никакви доказателства, вкл. такива, обективирани в показанията на св. А., който не посочил такива данни.

Напротив, двамата доведени от жалбоподателя свидетели категорично заявили, че пред тях е имало само един автомобил, който са изпреварили, но който също е преминал през кръстовището след тях, както и че от бул. „...“ не са се включили други коли в това време.

В конкретния случай, по делото не бяха събрани безспорни доказателства, че жалбоподателят М. е преминал на забранен светлинен сигнал през процесното кръстовище. Това е така, доколкото полицейските служители не са видели сигнала с очите си, а разпитаните спътници на шофьора посочили, че са преминали на мигащ зелен сигнал, което съдът приема за напълно възможно съобразно режимът на работа на светофарната уредба.

Горният анализ на свидетелските показания възпрепятства съда да приеме за безспорно доказано описаното в АУАН административно нарушение. Доколкото всяко съмнение се тълкува в полза на наказаното лице, съдът следва да отмени обжалваното НП поради недоказаност.

Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.