Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 07.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2573/2024
Вид
Решение № 211
Подписан
07.01.2025
В сила
07.01.2025
Състав
ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110102573 по описа за 2024 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Е. С. В. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 714,18 лв. за топлоснабден имот находящ се в *** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., мораторна лихва в размер на 119,69лв. за периода от 15.09.2021г. до 26.09.2023г., сумата от 30,45лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., и сумата от 6,93лв. – мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 26.09.2023г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от 17.10.2023г. до изплащане на вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 54917/2023 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и ответницата по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Ищецът заявява, че първоначално е претендирал други суми от ищцата за процесния период, но след постъпило частично плащане е преизчислил сумите и е предявил установителен иск за останатала незаплатена сума по издадената заповед. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за допустмост, но неоснователност на предявените искове. Оспорено е основанието и размерът на ищцовите претенции.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД, е депозирало молба към която са приложени главни отчети, протокол за неосигурен достъп, документи относно датата на връчване на изравнителните сметки на представител на Етажната собственост и изравнителни сметки.

В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба.

Ответницата се представлява от процесуален представител, който оспорва 1 основанието и размера на претенциите.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на всяка от страните е доказването на твърдените от нея положителни факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдени от другата страна отрицателни факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника – извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с документи.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

От представения в заверен препис нотариален акт № 1, том IV, нот. дело № 543/2012 г. /л. 17-19 от делото/ се установява, че на 12.12.2012 г. Е. С. В. и А.П.В. са надарили децата си С.А. В. и П.А.В. със собствения си недвижим имот, придобит от тях при условията на съпружеска имуществена общност, представляващ апартамент *, находящ се в ***, от пететажна сграда, на ***, заедно мазе № 9 и 6,83 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, като видно от отбелязването в него дарителите са запазили в полза на ответницата В. пожизнено и безвъзмездно правото да го ползва. По делото няма данни впоследствие след осъществяване на разпоредителната сделка от 12.12.2012 г. да са се осъществили други юридически факти, довели до погасяване на така учреденото вещно право на ползване върху процесния имот, поради което следва да се приеме, че в качеството си на негов изключителен носител тя се явява и потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди, поради което е и задължено лице за заплащане на продажната цена за доставената и потребена в него такава в рамките на исковия период. В случая, този извод на съда не се опровергава от факта, че със заявление от 04.12.2014 г. ответницата В. е изразила пред ищеца желанието си за преустановяване доставянето на топлинна енергия до него, позовавайки се на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. Това е така, тъй като като колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в сгради - етажна собственост, 2 доставката на топлинна енергия се урежда от специалния закон – ЗЕ, който изключва прилагането на общите разпоредби на ЗЗД и договорите и ЗЗП, и в частност разпоредбата на чл. 62 от същия. Нещо повече, с оглед данните за заявен отказ от услугата, на който ответницата се позовава, то в настоящия случай не става въпрос и за принудителна доставка, доколкото сградата - етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа по инициатива на етажните собственици, като същите са поискали извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, поради което извод за принудителното доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото дружество не може да бъде направен.

Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за него задължение за плащане – арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г./ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, каквото в настоящия случай не се спори да е налице. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1 от ДР на ЗЗП - двата закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат. В тази връзка следва да се има предвид и факта, че по делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС.

В допълнение следва да се отбележи, че видно от представените от трето лице помагач писмени документи ответницата В. е потвърдила качеството си на потребител на топлинна енергия, полагайки подписа си за клиент върху съставяните през процесния период протоколи за отчет, чието авторство тя не е оспорила в хода на процеса, с което конклудентно е признала облигационна си обвързаност с „Т.С.“ ЕАД по силата на твърдяния договор за продажба на топлинна топлинна енергия по отношение на процесния апартамент *, с аб. № ***.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата В. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била изключителен носител на вещно право на ползване върху процесния апартамент * съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в 3 публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.

139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 30.01.2001 г. и списък към него, договор от 30.07.2000 г., договор при общи условия за извършване на услугата за дялово разпределение от 03.06.2020 г., индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за извършен отчет, а и с оглед изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ***, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода най-напред на „Т.С.“ ЕООД, а впоследствие в т. ч. и в рамките на исковия период – на подизпълнителя му - „Д.“ ЕООД.