Решение № 135 от 15.08.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. С., 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20221870100956 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

ЗА.Д. „О.З.К- З.“ АД, ЕИК:****,със седалище и адрес на управление,гр.С.,ул.“С. С.“ № 7,ет.5,представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д.чрез пълномощника адвГ.Х., е предявило срещу Л. П. Б. от гр.С. ,ул.“И.Д.“ № 79 иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД –за заплащане на сумата в размер на 1 270 лева ,представляваща сбора от неизплатените дванадесет вноски по 100 лева и една вноска от 70 лева ,по сключено между страните Споразумение от 31.01.2018 год.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на исковата молба /28.09.2022 год./ до окончателното изплащане на вземането.

Претендира направените по делото разноски.

В исковата молба се сочи ,че 29.09.2017 год. около 10.20 часа по автомагистрала „Хемус“, в посока с.Я. се е движело моторно превозно средство –лек автомобил марка „Н.“, модел „В.“, с рег.№ ****, управляван от Л. П. Б..Сочи се ,че водачът на лекия автомобил ,движейки се в дясната лента на пътното платно ,при извършване на неправилна маневра –обратен завой ,не пропуска движещото се зад него в съседна лява пътна лента моторно превозно средство лек автомобил марка „М.“,модел „Л.“, с рег.№ **** управлявано от А.С.Т., при което е настъпило пътно транспортно произшествие с материални щети.

За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1663741/29.09.2017 год. по описа на ОПП-СДВР.,от който е видно ,че водачът на МПС марка „Н.“, модел „В.“, с рег.№ **** е виновен за настъпВ.о на ПТП.Спрямо 1 виновния водач е взето административно отношение с АУАН № 0305281 по описа на ОПП-СДВР.

Сочи се ,че към датата на застрахователното събитие водачът на лек автомобил марка „Н.“,модел „В.“, с рег.№ **** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС в ЗАД „О.З.К- З.“ АД,с полица № BG/23/117002005839,валидна от 19.07.2017 год. до 18.07.2018 год.

Поради настъпилото застрахователно събитие ,на 29.09.2017 год. собственикът на увреденото МПС лек автомобил марка „М.“, модел „Л.“,с рег.№ **** А.С.Т. е предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД „О.З.К- З.“ АД и при застрахователя била заведена щета № 0410-110-1561-2017.

На 29.09.2017 год. и на 06.10.2017 год. експерти на застрахователя извършили оглед на увредения автомобил и съставили два броя Опистехнически експертизи по процесната щета ,в които са отразени увредените детайли.Определеното от ЗАД „О.З.К- З.“ АД застрахователно обезщетение възлиза на сумата в размер на 2 670 лева.Така определеното обезщетение е изплатено на собственика на увредения автомобил –А.С.Т., сплатежно нареждане с УРН № 592785/05.01.2018 год.

Сочи де ,че съгласно приложения към исковата молба Протокол за ПТП № 1663741/29.09.2017 год. по описа на ОПП-СДВР ,водачът Л. П. Б. виновно е причинил настъпВ.о на ПТП ,като е управлявал лекия автомобил под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.Предвид извършеното от ищцовото дружество плащане ,на основание чл.500,ал.1,т.1 ,предл.1 от КЗ за застрахователното дружество е възникнал правен интерес да претендира възстановяване от ответника на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2 670 лева .На ответника Л. П. Б. е била изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението ,получена лично от него.Сочи се ,че след получаване на поканата и след проведени преговори с ответника Б. и ищцовото дружество ЗАД „О.З.К- З.“ АД, е сключено споразумение от 31.01.2018 год. за разсрочено плащане на задължението, съгласно което сумата от 2 670 лева е разсрочена на 27 вноски -26 вноски по 100 лева и една вноска от 70 лева.Ищецът сочи ,че към настоящия момент ,към момента на предявяване на исковата молба въз основа на сключеното споразумение ответникът е изплатил 14 от 27 месечни вноски или сумата в размер на 1 400 лева от общо дължимите 2 670 лева.Така за ищеца възниква правния интерес да претендира от ответника Л. П. Б. неизплатената част от дължимите се въз основа на сключеното споразумение от 31.01.2018 год. вноски ,възлизащи на сумата в размер на 1 270 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л. П. Б. е представил писмен отговор ,в който е изразил становище за допустимост на предявения иск.Сочи ,че веднага след получаване на исковата молба е превел изцяло сумата в размер на 1270 лева ,представляваща непогасения остатък от сключеното 2 споразумение на 31.01.2018 година за разсрочено плащане на задължението по сметка на ищеца ЗАД „О.З.К- З.“ АД.Към отговора на исковата молба ответникът е приложил извлечения от онлайн банкиране за превод на сумите от 500 лева и 770 лева на 29.11.2022 год. в полза на ЗАД „О.З.К- З.“ АД.

От ищеца ЗАД „О.З.К- З.“ АД чрез пълномощника му адвГ.Х., е постъпила молба на 20.02.2023 год. ,преди първото по делото заседание ,в която ищецът заявява ,че поддържа предявения иск. Не оспорва обстоятелството, посочено в отговора на исковата молба, че от страна на ответника Л. П. Б. е заплатена главницата, предмет на предявената искова претенция в размер на 1 270 лева.Не оспорва обстоятелството ,че сумата е заплатена на 29.11.2022 година на две вноски от по 500 лева и от 770 лева.Сочи ,че тъй като главницата е заплатена два месеца след датата на предявяване на исковата молба в съда /28.09.2022 год./,то следва да се приеме ,че ответникът е дал повод за завеждане на делото.Ищецът моли съдът да отхвърли ,предявен за сумата от 1270 лева в частта за главницата ,поради плащане в хода на производството по делото и да уважи иска в частта за присъждане на законна лихва върху сумата от 1270 лева ,начислена за периода от датата на подаване на исковата молба -28.09.2022 год. до 29.11.2022 год. –датата на извършеното плащане.Претендира сторените по делото разноски.

Предявен е допустим иск с правно основание чл.79,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Установи се по делото ,че след получаване на препис от исковата молба в срока за отговор 20.11.2022 г. ответникът е заплатил на 29.11.2022 год. претендираното от ищеца вземане по предявения иск изцяло,в размер на 1270 лева, което обстоятелство се установява от приетите писмени доказателства – извлечения от онлайн банкиране за превод на сумите от 500 лева и 770 лева на 29.11.2022 год. в полза на ЗАД „О.З.К- З.“ АД.

С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК, т.е. наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявения иск за претендираното вземане следва да бъде отхвърлен.Тъй като плащането на задълженията е станало след предявяване на иска, ответникът дължи заплащане и на законната лихва върху главницата, която на основание чл.162 ГПК и след извършване на изчисления с онлайн калкулатор, за периода от 28.09.2022г./ дата на подаване на исковата молба до 29.11.2022 г./ датата на извършеното плащане/, съдът определя в размер на 22,23 лева.

По разноските.

В представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, ищецът претендира разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения в настоящото производство и в обезпечителното 3 производство.

По искане на ищеца е образувано гр.д.№ 20221110147757/2022г. по описа на РС-С., по което с определение от 02.09.20122г.,постановено на основание чл.390 от ГПК, е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на ищеца срещу ответника за заплащане на процесната сума в размер на 1270 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка-запор върху всички банкови сметки на ответника в посочените в определението банки.По това дело е била издадена обезпечителна заповед от 08.09.2022г.

За образуване на обезпечителното производство ищецът е внесъл по сметка на РС-С. държавна такса в размер на 40лв., като за образуВ.о и воденето му е упълномощил адвокат С.С. на когото е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.

В настоящото производство ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 50.80 и 500 лева – адвокатско възнаграждение Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК -Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК.Приложението на разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК изисква кумулативно наличието на две предпоставки – признание на иска от страна на ответника, и последният да не е станал повод за завеждане на делото.В конкретния случай плащането на претендираната сума е станало в хода на процеса ,след подаване на исковата молба ,т.е. ответникът е станал причина за завеждане на иска,поради което същият ще следва да понесе сторените в процеса съдебни разноски.

Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/2013 на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в обезпечителното производство и в настоящото производство.Същото е неоснователно.

Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство не е прекомерен с оглед разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от 4

Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при интерес от 1000 до 10 000 лева минималният размер на възнаграждението е 400 лева плюс 10% за горницата над 1000 лева.Размерът на адвокатското възнаграждение е 360 лева.

Не е прекомерен и размера на адвокатското възнаграждение в настоящото исково производство в размер на 500 лева ,с оглед разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и като изхожда от действителната правна и фактическа сложност на делото.Определения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 427 лева.

Ответникът Л. П. Б. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в обезпечителното производство разноски за държавна такса в размер на 40 лева и 360 лева адвокатско възнаграждение и сторените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 50.80 и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗА.Д. „О.З.К- З.“ АД, ЕИК:****,със седалище и адрес на управление,гр.С.,ул.“С. С.“ № 7,ет.5,представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д.чрез пълномощника адвГ.Х. иск срещу Л. П. Б. от гр.С. ,ул.“И.Д.“ № 79,ЕГН:********** с правно основание чл.

79,ал.1 от ЗЗД –за заплащане на сумата в размер на 1 270 лева ,представляваща сбора от неизплатените дванадесет вноски по 100 лева и една вноска от 70 лева, по сключено между страните Споразумение от 31.01.2018 год. ,като погасена чрез плащане в хода на процеса/ след подаване на исковата молба/.

ОСЪЖДА Л. П. Б. ,ЕГН:********** от гр.С., ул.“И.Д.“ № 79 да заплати на ЗА.Д. „О.З.К- З.“ АД, ЕИК:****,със седалище и адрес на управление,гр.С.,ул.“С. С.“ № 7,ет.5,представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Румен Димитров сумата от 22,23 лева, представляваща законната лихва върху главницата за периода 28.09.2022г. - 29.11.2022г.

ОСЪЖДА Л. П. Б.,ЕГН:********** от гр.С., ул.“И.Д.“ № 79 да заплати 5 на ЗА.Д. „О.З.К- З.“ АД, ЕИК:****,със седалище и адрес на управление,гр.С.,ул.“С. С.“ № 7,ет.5,представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Румен Димитров направените в обезпечителното производство разноски за държавна такса в размер на 40 лева и 360 лева адвокатско възнаграждение и сторените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 50.80 и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 35 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/679ab24f-4d30-4f7f-a068-683ac724a75a