Определение № 585 от 24.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. София, 24.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000500470 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Срещу решение № 283 от 15.12.2025 г. по гр.д.№ 297 по описа за 2025 г. на ОС-Монтана, са постъпили въззивни жалби от:

1. Прокуратура на Р България, ответник в производството.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Счита, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не доказват претърпените от ищеца вреди вследствие на воденото срещу него наказателно преследване, предмет на настоящата ищцова претенция. Тези доказателства не установявали по несъмнен и категоричен начин причинноследствената връзка между търпените от ищеца негативни емоции и незаконното обвинение, предмет на исковите претенции. Сочи се, че не било взето предвид, че не през целия период на наказателното преследване ищеца бил с мярка за неотклонение. Наред с това мярката „подписка“ била найлеката такава. Правилно, обаче, било прието, че общата продължителност на делото от 4 години, 10 месеца и 5 дни е в границата на разумния срок.

Правилно било прието, че от страна на ищеца не били ангажирани доказателства оставането му без работа да е по причина на наказателното 1 преследване, както и, че не били ангажирани доказателства раздялата със съпругата му да е по причина на това наказателно обвинение. Счита, че Прокуратурата няма вина за медийното огласяване и отразяване. Този довод не бил обсъден в обжалваното решение. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като въззивникът счита, че същото е прекомерно и не отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД. Твърди се неправилност и в частта относно присъденото в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди. Сочи, че правото на адв.защита било право, а не задължение на обвинения, респ. на подсъдимия. В случая ищецът не бил длъжен да ползва адв.защита. Не оспорва, че имуществените вреди били доказани като извършен разход за адв.възнаграждение, но адв. защита не била задължителна; не било взето предвид и, че воденото наказателно дело не било с фактическа и правна сложност. Сочи, че срещу ищеца били водени три наказателни производства като по едно от които ищецът бил признат за виновен като му било наложено адм.наказание на основание чл.78 а НК.

Следвало ищецът да докаже фактическия състав по настоящето дело, което не било сторено. Излагат се доводи и във връзка с разпределението на разноските с обжалваното решение; намира присъденото адв. възнаграждение за прекомерно.

Иска се в обжалваното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. При условията на евентуалност да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство Е. Е. Ц., в който отговор се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението, в частта, в която претенциите са били уважени. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон.

Събраните по делото доказателства установявали основателността на претенциите му. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника/ответник на 17.12.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 22.12.2025 г. ; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

2

Налице е правен интерес от обжалване; съдебният акт подлежи на инстанционен контрол.

Следователно въззивната жалба е допустима.

2-Е. Е. Ц., ищец в производството.

Решението се обжалва в частта, в която претенцията му за неимуществени вреди е била отхвърлена за разликата над присъдената сума от 30 000 лв.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение. В тази му част решението било постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че вредите били търпените от незаконното обвинение в периода от 16.06.2015 г.- 21.04.2020 г.

Счита, че търпените от ищеца неимуществени вреди са доказани в пълния претендиран размер от 100 000 лв. За да присъди като обезщетение такова от 30 000 лв. съдът не изложил конкретни мотиви; не бил обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и най-вече гласните такива. От тях се установявало, че търпените от ищеца вреди са над обичайните такива. Наред с това от гласните доказателства се установявало и, че ищеца не е могъл да си намери работа поради предприетото срещу него наказателно преследване.

Затова намира за неправилен извода на съда в обратния смисъл. В случая недопустимо съдът изисквал С.ските показания да са подкрепени с годни доказателства, без да сочи какви са тези доказателства. По отношение на раздялата със съпругата му се сочи, че причинната връзка също била установена. Неправилно съдът не кредитирал показанията на свидетелкатамайка на ищеца, от които тази причинна връзка се установявала. Неправилно съдът приемал, че свидетелката е заинтересована от изхода на спора. Съдът неправилно интерпретирал показанията на свидетелката М. Й., която сочела, че причината за раздялата на ищеца със съпругата му е предприетото срещу него наказателно преследване. В показанията се излагали лично възприети факти, както и същите били достоверни. Съдът не бил съобразил и, че доказването на разстройството на брака се извършва именно със С.ски показания. Разстройването на семейните отношения не се манифестирало публично. Съпругата на ищеца, която била споделила изнесените от свидетелката факти относно причината за раздялата с ищеца, нямала интерес от изхода на спора. Затова намира, че С.ските показания на свидетелката М. Й.

3 следва да бъдат кредитирани. Първоинстанционният съд превратно бил приложил нормата на чл.172 ГПК. По отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди сочи, че в мотивите си съдът само бил се позовал на „икономически растеж и стандарт на живот към датата на увреждането“, без да изложи конкретни величини. Това намира за грубо процесуално нарушение. Освен това в мотивите си съдът се бил позовал на висящо и друго обвинение във връзка с работата на ищеца като кмет, както и на факта на наложено административно наказание по чл.78 а НК, които приел да се допринесли за вредите, но не било конкретизирано в каква посока – увеличение или намаление на обезщетението. Не били конкретизирани и доказателствата, които установяват, че присъда по друго обвинение с определяне на наказание по чл.78 а НК, се е отразило на емоционалното, здравословното, общественото и друго състояние на ищеца по някакъв начин.

Намира за недопустимо приемането от страна на съда на факти, за които няма доказателства; решението почивало на предположения. Приемането на 30 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди било голословно. В частта за разноските намира решението за неправилно относно приетата прекомерност на адв. възнаграждение. Решението тук също се мотивирало с предположения, което правело действията на съда по определяне размера на адв.възнаграждение недопустими. В случая съдът събрал трите суми адв. хонорар за отделните искови претенции, вместо да се произнесе по прекомерността на всяка една от сумите.

Решението било неправилно и в частта относно лихвата.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да му бъде присъден пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата съдебна инстанция- Прокуратура на Р България. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение в частта, в която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Правилно съдът бил приел, че свидетелката – майка на ищеца е заинтересована поради което не е кредитирал показанията й. По отношение твърдението на ищеца, че поради 4 предприетото наказателно производство е останал без работа, сочи, че по делото било установено, че ищеца по време на наказателното производство бил общински съветник. По отношение на довода за излагане на конкретни величини относно мотивите на съда за „икономически растеж и стандарт на живот към датата на увреждането“, счита, че тези факти са ноторно известни на всеки гражданин; данните от НСИ били публични. Коментирането на тези данни не било необходимо. По отношение на доводите във въззивната жалба досежно наказателното преследване приключило с наказание по чл.78 а НК, не споделя същите. Счита, че доказателствената тежест е на ищеца. Правилно съдът бил приел, че от страна на ищеца не били разграничени вредите от трите наказателни обвинения срещу него. По отношение доводите за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за разноските се сочи, че не е налице правна и фактическа сложност на спора. Сочи се, че ищеца бил представляват от същия адвокат и по другите производства.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника/ищец на 17.12.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 30.12.2025 г.; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване; съдебният акт подлежи на инстанционен контрол.

Следователно въззивната жалба е допустима.

Страните не са заявили доказателствени искания.

Настоящата инстанция, обаче, констатира, че във всяка една въззивна жалба се съдържа искане за изменение на решението в частта му за разноските, по които искания липсва произнасяне от ОС-Монтана по реда на чл.248 ГПК.

При съобразяване с актуалната редакция на чл.80, ал.10 ПАС, съгласно която при връщане на делото от въззивния съд на първоинстанционния съд за изпълнение на указания, както и с оглед искания за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване или тълкуване, и за произнасяне по молби за изменение на решение в частта за разноските, разглеждането на повторно постъпилото дело във въззивния съд продължава под същия номер от първоначално определения докладчик, без да се извършва ново случайно 5 разпределение, т.е. същото не следва да бъде прекратявано.

Затова и делото следва да бъде върнато на ОС-Монтана за извършване на процедура по чл.248, ал.1 ГПК.

След изпълнение на настоящите указания, делото следва да бъде върнато обратно на Апелативен съд-София, 16-ти граждански състав за произнасяне по въззивните жалби.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА делото на ОС-Монтана за извършване на процедура по чл.248, ал.1 ГПК.

След изпълнение на указанията, делото да бъде върнато обратно на Апелативен съд-София, 16-ти граждански състав за произнасяне по въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6