Решение № 218 от 29.10.2021, Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към Решение № 218/29.10.2021 г. по

АНД № 661/2021 г. по описа на РС – Горна Оряховица

Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

РП – Велико Търново, ТО - Горна Оряховица е внесла предложение за освобождаване по реда на чл. 78а от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Ц. В. Т. от гр. Г. О., с ЕГН ********** за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа предложението. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на разследването доказателства. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и на основание чл. 78а от НК го освободи от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му наложи административно наказание – глоба в минималния предвиден в закона размер, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Предлага на съда да не налага наказание лишаване от право да управлява МПС, предвид възможността, визирана в чл. 78а, ал. 4 от НК, която дава на съда възможност за преценка.

Счита, че налагането на това наказание би довело до невъзможност на обвиняемия да извършва трудова дейност и да получава доходи.

Защитникът адв. П.С. от АК – Велико Търново счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена. Изразява съгласие с предложението на прокурора и моли съда като освободи обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното престъпление, да му наложи административно наказание – глоба в минимален размер от 1000 лв. Моли съда да не налага наказание лишаване от право да управлява МПС. Сочи, че Т. е инвалид, получава пенсия и единствения му доход е този, който получава като шофьор на таксиметров автомобил. Счита, че това наказание би се отразило негативно върху неговото имуществено състояние.

Обвиняемият Ц.Т. се явява в съдебно заседание. Не оспорва фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора.

Признава се за виновен. Искрено съжалява за извършеното. Моли съда да му наложи минимално наказание глоба, а по отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС моли съда да не го налага.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Ц. В. Т. е роден на ****** г. в гр. Г. О., български гражданин, със средно образование, разведен, работи като шофьор на лек таксиметров автомобил в „****“ ЕООД, видно от удостоверение № 1

1004763/27.06.2019 г., издадено от ръководител на регионалното звено на ИА „Автомобилна администрация“ гр. Велико Търново. Т. е инвалид с призната 100% т.н.р. без чужда помощ, видно от ЕР на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ Велико Търново № 0290 от заседание № 013/22.01.2020 г. Получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 269.43 лв. /разпореждане № ********** от 11.02.2020 г. на ТП на НОИ – Велико Търново/ и доходи като водач на лек таксиметров автомобил в размер на 600-700 лв. месечно.

Т. не е осъждан за престъпления /към 11.04.2014 г. реабилитиран по право относно осъждането с присъда по НОХД № 67/1992 г. на РС – Горна Оряховица и споразумение по НОХД № 35/2002 г. на Военен съд – Плевен/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

Т. е правоспособен водач на МПС с категории С В DE CE D M AM TKT BE. В личния му картон като водач на МПС са отразени нарушения и наказания по ЗДвП /л. 71-л. 74/.

На 20.11.2020 г. Т. работел като водач на таксиметров лек автомобил „Сеат Алтеа“ с peг. № ******* в гр. Г. О. Той трябвало да откара св. П. С. до мястото, от където тя следвало да започне шофьорски курс по управление на учебен автомобил, което се намирало в близост до кръстовището между улиците „Гурко“ и „Отец Паисий“. Т. навлязъл с таксиметровия автомобил по ул. „Отец Паисий“ в посока от запад на изток, като сторил това в нарушение на забранителен знак В1 „Забранено е влизането на пътни превозни средства“, след което спрял автомобила на улицата до мястото, където св. С. трябвало да слезе. Малко след като тя слязла, Т. потеглил с автомобила си, като имал намерение да предприеме завиване на ляво от ул. „Отец Паисий“ към ул.

„Гурко“. В същото време св. В. П. вървяла пеша по северния тротоар на ул.

„Отец Паисий“ в посока от изток на запад /от магазин „Градски хали“ към сградата на пощата/. Тя наближавала кръстовището между ул. „Отец Паисий“ и ул. „Гурко“ и искала да пресече ул. „Гурко“ и да продължи пътя си към сградата на пощата. В близост бил св. Й. Д., който я видял да върви по тротоара. Петрова започнала да пресича, когато малко след това Т. започнал да извършва маневрата завой на ляво от ул. „Отец Паисий“ към ул. „Гурко“.

При потеглянето на автомобила, управляван от Т., Петрова вече била навлязла в кръстовището, но поради допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата той не я възприел, макар че имал възможност за това. Настъпил удар между управлявания от Т. автомобил и св.

Петрова, която пресичала кръстовището. След удара П. останала заклещена за момент под автомобила на Т., като намиращи се на мястото граждани му извикали, за да спре движението си. След това й помогнали да се освободи, а пристигнал на място медицински екип я откарал в болницата.

За изясняване характера на телесните увреждания на В. Д. П. е назначена съдебно - медицинска експертиза по писмени дани /л. 62-л. 65/. От 2 заключението на същата, което съдът възприе като компетентно и обосновано, се установява, че П. е получила закрито вътреставно разместено многофрагментно счупване на дясна бедрена кост, метална остеосинтеза, трайна контрактура в областта на дясна колянна става, които са в резултат от удар и притискане с или между твърд тъп предмет и по начин описан в делото от пострадал и свидетели и е възможно да са получени от удар от външните части на лек автомобил и последващо притискане на десен крайник от колелото на автомобила. Счупването на дясна бедрена кост е причинило на П. трайно затруднение в движението на десен долен крайник, със срок на лечение и възстановяване около 10 месеца, а контрактурата в дясна колянна става е с лоша прогноза за възстановяване и увеличаване на обема на движенията и това ще остане дефинитивно/постоянно, като обуславя медикобиологично квалифициращия белег постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За изясняване причините за ПТП е назначена автотехническа експертиза /л. 43-л. 59/. От заключението на вещото лице се установява, че метериологичната обстановка по време на ПТП е била време с разкъсана облачност, без валежи, суха пътна настилка, в светлата част на денонощието.

Пътната обстановка, при която се е реализирало ПТП е била нормална. Л.а.

„Сеат Алтеа“ с peг. № ******** е потеглил от ул. „Отец Паисий“ в посока изток и е предприел маневра „завой наляво“ към ул. „Гурко“ в посока север.

Скоростта на автомобила в момента на удара е била 10,4 км/ч, а опасната зона за спиране на автомобила е 4,68 м. Ударът на л.а. „Сеат Алтеа“ се намира върху кръстовището на ул. „Отец Паисий“ и ул. „Гурко, като: надлъжно ударът е на разстояние 3,5м източно спрямо ориентира и на 6,40м от южния ръб на платното за движение по ул. „Отец Паисий“ в напречно отношение. В момента на удара лекият автомобил се е намирал с предна част към север.

Механизмът на ПТП е следният: л.а. „Сеат Алтеа“, управляван от водача Т., след спиране за слизане на клиент предприема маневра потегляне от ул.

„Отец Паисий“, от запад към изток и завиване наляво от ул. „Отец Паисий“ към ул. „Гурко“, от запад към север. В същото време върху северния тротоар по ул. „Отец Паисий“ се движи пешеходецът Валентина Димитрова Петрова, който предприема пресичане на платното по ул. „Гурко“ в зоната на кръстовището на двете улици. Водачът на л.а. не възприема движещия се пешеходец, който пресича платното за движение по ул. „Гурко“, при което е настъпил удар между автомобила и пешеходеца. Възприетият удар от свидетели е сигнализиран с вик към водача на автомобила, от който водачът спира. Основната причина за ПТП от експлоатационно – техническа гледна точка е взаимното пресичане на траекториите на движение на л.а. „Сеат Алтеа“, управляван от водача Т. и пешеходеца П. Водачът на автомобила не е предприел спиране или други маневри при възникване на критичната пътна ситуация, за което е имал техническа възможност от достатъчно разстояние да възприеме пешеходеца – условия, в които водачът сам се е поставил. От ръба на тротоара до мястото на удара пешеходецът изминава 1,9м за време 3

1,32с. При предприемане на интензивно спиране при създаване на критичната пътна ситуация, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара на разстояние 1,03м и по този начин да предотврати настъпването на ПТП.

С оглед показанията на пострадалата В. П. и св. Й. Д., от които се установява, че П. се е движила от изток към запад /от магазин „Градски хали“ към сградата на пощата/, по северния тротоар на ул. „Отец Паисий“, е назначена допълнителна автотехническа експертиза. От заключението на ДАТЕ /л. 36-л. 40/ се установява, че движението на пешеходеца П. не променя механизма на протичане на ПТП. Разликата е в момента на настъпване на критичната пътна ситуация – моментът, в който пешеходецът започва да представлява опасност за водача, а именно – преминаването от тротоара и излизането на платното за движение. В този случай пешеходецът П. изминава до мястото на удара разстояние от 3,55м. При движение от запад към изток това разстояние е 1,9м. Основната причина за настъпването на ПТП от експлоатационно – техническа гледна точка е същата, както е определена в изготвената АТЕ. Критичната пътна ситуация настъпва, когато пешеходецът П. навлиза върху платното за движение на кръстовището. В този момент той започва да представлява опасност за водача на л.а. Средната скорост на движение на пешеходеца е 1,44м/с. От ръба на тротоара до мястото на удара, пешеходецът изминава 3,55м за 2,47 секунди. Лекият автомобил изминава разстояние от тръгването си до мястото на удара за време 2,08 секунди.

Разликата между двете изчислени времена 2,47-2,08=0,76с определя, че пешеходецът при потеглянето на автомобила се е намирал върху платното за движение на разстояние 0,39.1,44=0,56м от ръба му, което определя, че водачът е имал възможност да го възприеме и да го пропусне още преди да потегли.

Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на свидетелите В. Д. П., П. Х. С. и Й. И. Д., дадени на досъдебното производство, които съдът кредитира като логични и безпристрастни и изясняващи механизма на ПТП, обсъдени във взаимната им връзка с останалите доказателства по делото - заключението на автотехническата експертиза, заключението на допълнителната автотехническа експартиза и заключението на съдебно - медицинската експертиза. Съдът кредитира като компетентни и обосновани заключенията на трите назначени експертизи, с изключение на заключението на автотехническата експертиза в частите относно посоката на движение на пешеходеца по ул. „Отец Паисий“ /от запад към изток/, момента на настъпване на критичната пътна ситуация – моментът, в който пешеходецът започва да представлява опасност за водача, а именно – преминаването от тротоара и излизането на платното за движение, определен на 1,9м. при движение на пешеходеца от запад към изток до мястото на удара за време 1,32с, както и техническата възможност на водача да предотврати ПТП - при 4 предприемане на интензивно спиране при създаване на критичната пътна ситуация, да спре преди мястото на удара на разстояние 1,03м и по този начин да предотврати настъпването на ПТП. В тези части изчисленията и отговорите на задачите са дадени от вещото лице при движение на пешеходеца по ул. „Отец Паисий“ от запад към изток, което се опровергава от показанията на свидетелите В. П. и Й. Д.

В подкрепа на приетото за установено от фактическа страна от съда са и приложените по делото писмени доказателства.

Приетата за установена фактическа обстановка дава основание на съда да счита за безспорно установено, че Т. не е изпълнил свои задължения като водач на МПС – при управление на МПС – л.а. „Сеат Алтеа“ с рег. № ********, нарушил правилата за движение, както следва: като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП при предприемане на маневра завиване на ляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си по чл. 116 от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство не изпълнил задължението си по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП да пропусне пешеходците, в резултат на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на пешеходеца В. Д. П. от гр. Г. О., изразяващи се в трайно затруднение в движението на десен долен крайник и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.