Решение № 2 от 09.01.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Шумен, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20243600500515 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ ЕОС Матрикс „ ЕООД, гр. София, ЕИК 131001375, чрез пълномощника адв. Р. М. от ВАК срещу решение № 604/24.07.2024 г. по гр.д. № 2278/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по съображения, подробно изложени във въззивната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи исковата претенция в цялост и му присъди извършените разноски. При частично уважаване на иска, моли да бъде извършено прихващане до размера на по-малката от двете суми за разноски в полза на ищеца и за разноски в полза на ответниците. Предявява и бланкетно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите В. Й. З., М. Н. З., Н. Н. З. и Ю. Н. З., действащи чрез пълномощника адв. С. И. от ШАК са депозирали отговор, в който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима, поради което няма пречки за приемането й за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното: Гр.д. № 2278/2023 г.

1 по описа на ШРС е било образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемите, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, претендирани със заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1397/2023 г. по описа на ШРС, представляващи задължение по договор за потребителски кредит от 01.02.2013 г., както следва: 1 500 лева – главница и 300 лева – мораторна лихва за периода от 26.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението, както и законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й плащане и извършените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са оспорили предявените искове по съображения, че наследодателят им не е бил уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за извършеното прехвърляне на вземанията. Освен това са предявили възражения за погасяване на вземанията поради изтичане на срока по чл.110 и чл.111 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, като с решението си е отхвърлил като неоснователни предявените по реда на чл. 422, вр. чл.

415 ГПК, от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище/адрес на управление: гр.

София, район Витоша, ж.к. ........., ул. „........ № 4-6, иск против В. Й. З., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 55, настоящ адрес: гр. София, ж.к. “......“ № 381, вх. А, ет. 1, ап. 3, в качеството й на законен наследник на Н.Н.З, ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит от 01.02.2013 г., сключен между ТБ „Обединена Българска Банка“ АД и наследодателя на ответника - Н.Н.З, с ЕГН **********, прехвърлен на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., по силата на който „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375 е придобил вземането спрямо длъжника Н.Н.З, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1397/2023 г. по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 763/02.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата 375 лева – главница и сумата 75 лева – мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; иск против М. Н. З., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 55, настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 5, вх. 4, ет. 7, ап.

79, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит от 01.02.2013 г., сключен между ТБ „Обединена Българска Банка“ АД и наследодателя на ответника – Н.Н.З, с ЕГН **********, прехвърлен на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., по силата на който „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375 е придобил вземането спрямо длъжника Н.Н.З, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1397/2023 г. по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 763/02.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата 375 лева – главница и сумата 75 лева – мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението – 2

23.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; иск против Н. Н. З., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.....“ № 4А, настоящ адрес: гр. Шумен, ул.

„.......“ № 55, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит от 01.02.2013 г., сключен между ТБ „Обединена Българска Банка“ АД и наследодателя на ответника – Н.Н.З, с ЕГН **********, прехвърлен на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., по силата на който „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375 е придобил вземането спрямо длъжника Н.Н.З, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1397/2023 г. по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 763/02.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата 375 лева – главница и сумата 75 лева – мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; иск против Ю. Н. З., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......“ № 55, настоящ адрес: гр. Варна, ул.

„.......“ № 5, ет. 2, ап. 4, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит от 01.02.2013 г., сключен между ТБ „Обединена Българска Банка“ АД и наследодателя на ответника – Н.Н.З, с ЕГН **********, прехвърлен на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., по силата на който „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375 е придобил вземането спрямо длъжника Н.Н.З, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1397/2023 г. по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 763/02.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 375 лева – главница и сумата 75 лева –мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението – 23.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението се обжалва изцяло от ищеца.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК, подадено на 23.06.2023 г. е било образувано ч.гр.д. № 1379/2023 г. по описа на ШРС, по което, въз основа на разпореждане № 2263/02.08.2023 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 763/02.08.2023 г., за осъждане на ответниците да заплатят на заявителя разделно, както следва: 1/ В. Й. З., с ЕГН ********** – 1/4 от размера на дълга, в качеството й на законен наследник на Н.Н.З, ЕГН **********, сумата 375 лв. – главница; сумата 75 лв. мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; 2/ М. Н. З., с ЕГН ********** – 1/4 от размера на дълга, в качеството на законен наследник на Н.Н.З, ЕГН **********, сумата 375 лв. – главница; сумата 75 лв. 3 мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; 3/ Н. Н. З., с ЕГН ********** – 1/4 от размера на дълга, в качеството на законен наследник на Н.Н.З, ЕГН **********, сумата 375 лв. – главница; сумата 75 лв. мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането; 4/Ю. Н. З., с ЕГН ********** – 1/4 от размера на дълга, в качеството на законен наследник на Н.Н.З, ЕГН **********, сумата 375 лв. – главница; сумата 75 лв. мораторна/наказателна лихва за периода от 26.06.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането, както и да заплатят солидарно сумата от 36.00 лв. – държавна такса, като е било посочено, че вземането произтича Договор за потребителски паричен кредит от 01.02.2013 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и наследодателя Н.Н.З, с ЕГН **********, прехвърлен на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., по силата на който „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375 е придобило вземането спрямо длъжника Н.Н.З. Крайната дата /падеж на задължението е 28.01.2019 г.

В срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение са били депозирани бланкетни възражения от всеки от длъжниците, с оглед на което, с определение № 1967/25.08.2023 г. съдът е разпоредил на заявителя да предяви вземанията си пред съд, което същият е сторил в срока по чл.415, ал.5 от ГПК с разглежданата искова молба.

Изложеното е основание за съда да приеме, че предявените искове, имащи за правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД са допустими.

По основателността на исковете, се установи следното:

По силата на договор от 01.02.2013 г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен между ТБ „ОББ“ АД и Н.Н.З, ЕГН **********, банката е предоставила на физическото лице паричен кредит в размер на 2 166 лева, за срок до 28.01.2019 г.. Съгласно договора, годишният лихвен процент е бил определен в размер на БЛП на ТБ „ОББ” АД за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване и договорна надбавка от 0.5 пункта или 7.5% годишно, а годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита – в размер на 8.3 %, при което общата дължима сума към момента на сключване на договора е в размер на 2 920.78 лева, подлежаща на връщане на 72 месечни анюитетни вноски, с падеж 28-мо число на месеца, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, в размер на по 37.93 лева, считано от 28.02.2013 г., при общ размер на месечната погасителна вноска по кредита и на месечната застрахователна премия 40.57 лева.

Съгласно договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., ТБ „ОББ“ АД е прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземането си по посочения договор за кредит в размер на 3 362.45 лева, от които 2 115.95 лева – главница към 26.01.2018 г., 653.06 лева – лихва към 26.01.2018 г. и 593.44 лева – такси и разноски към 26.01.2018 г., посочено на ред № 41550 от Приложение № 1 към договора за цесия.

4

На л.5 от делото е приложено изходящо от ищеца, недатирано и неподписано от негов представител писмо до кредитополучателя за извършената цесия, като по делото не са представени доказателства за връчването му на адресата.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 3075/24.07.2023 г. Н.Н.З е починал на 27.01.2022 г., като е оставил за наследници по закон четиримата ответници: В. Й. З. – съпруга; М. Н. З. – син; Н. Н. З. – син и Ю. Н. З. – син.