Определение № 111 от 26.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Перник, 26.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Търговско дело № 20251700900013 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК от ответното дружество „Водоснабдяване и канализация” ООД Перник, ЕИК ***, е постъпила молба вх. №597/23.01.2026 г., с която се иска изменение на постановеното по делото решение №36/16.12.2025 г. в частта за присъдените в тежест на страната разноски, като се поддържа, че се касае за дело с ниска фактическа и правна сложност, приключило с отхвърляне на исковете за главниците поради извършено плащане в хода на процеса.

От ответника по молбата в законоустановения срок е постъпило становище за неоснователност на същата.

Предвид доказателствата и становищата на страните съдът намира следното:

Молбата е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е /в случаите, в които страната желае изменение на решението относно присъдените в полза на насрещната страна разноски, респ. разноските които претендиращата изменение на решението страна е осъдена да заплати на насрещната страна, списък по чл.80 ГПК не е необходим/ и следва да бъде разгледана. По същество молбата е неоснователна.

С решение №36/16.12.2025 г. съдът е осъдил „Водоснабдяване и канализация” ООД- Перник, ЕИК ***, да заплати на „ПСОВ-ЛЕКО КО” ЕООД – Радомир, ЕИК ** сумата от 38,16 лева– законна лихва от датата на подаване на исковата молба 04.04.2025 г., до 08.04.2025 г. върху главница по фактура №1000000178 от 31.12.2024 г. в размер на 20160,03 лева, като е отхвърлил исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество главница по фактура №1000000178 от 31.12.2024 г. в размер на 20160,03 лева, като погасени чрез плащане в хода на процеса, осъдил е „Водоснабдяване и канализация” ООД- Перник, ЕИК ***, да заплати на „ПСОВ-ЛЕКО КО” ЕООД – Радомир, ЕИК ** сумата от 1699,56 лева – законна лихва от датата на подаване на исковата молба -04.04.2025 г., до 16.07.2025 г. върху главница по фактура 1

№1000000179 от 31.01.2025 г. в размер на 43162,84 лева, като е отхвърлил исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество главница по фактура №1000000179 от 31.01.2025 г. от 43162,84 лева, като погасени чрез плащане в хода на процеса и е осъдил „Водоснабдяване и канализация” ООД- Перник, ЕИК ***, да заплати на „ПСОВ-ЛЕКО КО” ЕООД – Радомир, ЕИК ** сумата от 239,27 лева – законна лихва от датата на подаване на исковата молба -04.04.2025 г., до 17.04.2025 г. върху главница по фактура №1000000180 от 28.02.2025 г. в размер на 45140,28 лева, като е отхвърлил исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество главница по фактура №1000000180 от 28.02.2025 г. в размер на 45140,28 лева, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Със същото решение съдът е осъдил „Водоснабдяване и канализация” ООДПерник, ЕИК ***, да заплати на „ПСОВ-ЛЕКО КО” ЕООД – Радомир, ЕИК ** сумата от общо 12676,75 лева разноски по делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК, от които 3687,75 лв. за платена държавна такса и 8989 лв. адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане от 16.07.2025 г.

С отговора на исковата молба, допълнителния отговор на исковата молба и становище от 20.11.2025 г. изрично е заявено от страна на ответника възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, в случай, че претендираното от ищеца адвоктаско възнаграждение е по- високо от нормативно установеното. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 Г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно задължителното за него решение от 25.01.2024 година С-438/2022 година на СЕС. С него е прието, че чл.

101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е също, че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. След цитираното решение на СЕС в практиката на българските съдилища, включително на ВКС, непротиворечиво се приема, че разпоредбата на чл.

78, ал. 5 от ГПК, според която при прекомерност не може да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който препраща към размерите по цитираната наредба, не съответства на правото на ЕС, респ. не следва да се прилага от съда. Преценката на съда за прекомерност на адвокатското възнаграждение се основава на вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото. Съдът обаче не би могъл да присъди по-нисък размер на разноските за адвокат при прекомерност без направено възражение и това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Намаляването на разноските за адвокат е само по искане на насрещната страна. По същите съображения не могат да бъдат намалени разноски, които са в размер, срещу който не е възразено /така определение № 3142 от 27.11.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2534/2024 г., I т. о., ТК, 2 определение № 3367 от 01.07.2024 г. по гр. д. № 2599/2023 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 2421 от 18.09.2024 г. по т. д. № 172/2023 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 2577 от 10.10.2024 г. по ч. т. д. № 1202/2024 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./ Съгласно изричните изявления на процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ООД- Перник, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е било само срещу разноски за адвокат, които са в размер над този, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Съгласно чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК разноските са подлежат на възстановяване изцяло, като не е спорно, че те са били действително направени. В чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. минималният размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100000 лв. В конкретния случай при цена на иска от 108463,15 лева минимумът на предвиденото адвокатско възнаграждение възлиза на 8988.53 лева, поради което присъденият размер от 8989 лв. не се явява прекомерен.

Изложените едва в молбата по чл.248 ал.1 ГПК доводи за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар с оглед фактическата и правна сложност на делото са преклудирани, като заявени несвоевременно.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №597/23.01.2026 г. от „Водоснабдяване и канализация” ООД Перник, ЕИК ***, с която се иска изменение на решение №36/16.12.2025 г. по т.д.№ 13/2025 г. по описа на ОС-Перник в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-София в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3