Решение № 1183 от 14.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20253100501602 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Д. Х. С., ЕГН **********, адрес: с. *, община *, срещу решение №1376/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 11828/2024 г. на ВРС, с което е прието за установено, че въззивникът дължи на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: град София, ул.

„Княз Дондуков“ № 68, сумата от 493,88 лв., представляваща изплатено по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/08/122003497228, със срок на валидност от 01.12.2022 г. до 30.11.2023 г. обезщетение по образувана щета № 211655090, във връзка с настъпило ПТП на 09.07.2023 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л. а.

«Ситроен Джъмпер» с рег. № ТХ **** АР, причинени от управлявания от Д.

Х. С., ЕГН ********** лек автомобил марка «Фолксваген Голф» с рег. № В **** ТА, като последният е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.02.2024 г. /п.к./, до окончателното изплащане на задължението, като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2234/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна.

В жалбата се твърди, че решението е основано единствено на Констативен протокол за ПТП 1777969/14.7.2023г, който макар да не е бил 1 оспорен по чл.193 от ГПК, е с опровергана доказателствена сила, тъй като е съставен 5 дни по-късно – на 14.07.2023г. и не отразява вярно механизма на ПТП. Водачът С. веднага е оспорил съставено му АУАН, като след образувано АНД 243/2023г. на РС-Балчик, присъединено към гр.д. 11828/2024г. на ВРС наказателното постановление е отменено. След отмяната на НП е доказано, че водачът С. не е причина за настъпилото ПТП. Действително НП е отменено само въз основа на сгрешена дата, но са били налице и множество други основания за неговата незаконосъобразност. Чрез разпита на водача К., дори и без нарочно открито производство по чл.193 от ГПК, се установява неизгодния за него факт, че ПТП е настъпило по механизъм различен от описания в протокола за ПТП, а именно, че всъщност той е правил обратен завой към момента на съприкосновение на двата автомобила. Към този момент водачът С. е предприел правомерна маневра по изпреварване и не е бил причина за ПТП. Тъй като С. първи е започнал маневрата си по изпреварване, К. е следвало да го пропусне. Предприемайки рискова маневра за пресичане на двете ленти при двупосочен път и чрез неосигуряване на възможност на другия водач да завърши маневрата си, К. е предизвикал настъпилото ПТП. Без значение е, че близките до него автомобили са му дали знак, че са готови да го пропуснат, тъй като той е бил длъжен преди да навлезе в лентата да се увери, че няма да застраши останалите участници в движението. Съдът не е обсъдил показанията на свидетеля К. и дали има действия по съпричиняване от негова страна. По делото не е установен виновен водач. Не се установява и че водачите са имали разногласия. Водачът С. не е усетил удара, чул е лек шум, слязъл е да си прибере бронята и е продължил към работното си място, без да е разбрал, че е имало повреда на друго МПС. Имал е по-важна причина – опазване на човешки живот. Съдът не е обвързан от изложеното в експертното заключение, което в случая само безкритично се е позовало констативния протокол. Отговорите на вещото лице относно механизма на ПТП са лаконични, неясни и повърхности, поради което не е следвало да бъдат кредитирани. Не е следвало да бъде уважавано искането на вещото лице за увеличаване на възнаграждението му от 400 на 800 лева. Твърди се непълнота на доклада поради отсъствие на указания относно доказването на виновното поведение и установяване на виновното за причиненото ПТП лице. Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска, а евентуално за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняване от страна на увреденото лице. Моли се и за отмяна на решението в частта за разноските за депозит за вещо лице. В нарочна молба от 30.05.2025г. се уточнява изрично, че не се прави искане по чл.248 от ГПК, а искането в частта за разноските е отправено до въззивния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата с твърдения, че липсата на проактивно поведение от страна на ответника в първата инстанция не може да бъде преодоляна чрез въведените едва с жалбата оспорвания. Проекто-докладът е приет без ответникът да е направил възражения срещу него в първото съдебно заседание, поради което възможността му до го оспорва е преклудирана.

Отмяната на наказателното постановление не влече след себе си отпадане на гражданската отговорност, още повече, че същото е отменено единствено заради сгрешена дата. Механизмът на ПТП е установен с допуснатата САТЕ.

Причина за настъпването му е поведението на ответника, който без да се съобрази, че щом и в двете посоки автомобилите са спрели, значи има причина за това, е предприел маневра изпреварване и при прибирането си в лентата за 2 движение е ударил процесния автомобил. След настъпване на удара ответникът не е спрял, за да установи какви са последиците от инцидента, а е напуснал местопроизшествието. Върнал се е само за да прибере изпадналата броня, след което отново е потеглил. От свидетелските показания се установява, че застрахованият водач се е движил с много висока скорост – около 100 км./ч., която въпреки задействаната спирачна система не му е позволила да спре. От друга страна водачът на увредения автомобил се е движил с много ниска скорост, тъй като едва към онзи момент е бил започнал предприемането на маневра обратен завой, след като автомобилите и в двете посоки са му подали сигнал, че ще го пропуснат и изчакат да извърши маневрата. Той е осигурил всички необходими условия, за да не наруши разпоредбата на чл.20, ал .1 от ЗДвП - подал е мигач, оглеждал се е непрекъснато, изчакал е сигнал от автомобилите и в двете ленти. Същият не е могъл и не е бил длъжен да предполага, че при наличие на колона от 10 спрели автомобила, някой водач ще предприеме изпреварване. Реално рискова е била маневрата на ответника, който не е трябвало да предприема изпреварване предвид наличието на дълга колона от спрели автомобили, без да знае причината за това, и предвид, че в лентата за насрещно движение, която той е използвал, за да изпревари, също е имало автомобили. Видимостта му не е била ограничена, той е виждал колите и в двете ленти, но самонадеяно е решил да извърши маневрата, за да не чака. Рискова е била и поради факта, че незнаейки причината за спирането на всички коли, е нямало как да знае дали изобщо би могъл да завърши изпреварването. По този начин ответникът е поставил всички участници в движението към този момент в опасност.

Въззивникът не е направил искане вещото лице да изготви схема на ПТП и не е оспорил заключението, не е поискал допускането на допълнителна или повторна експертиза, поради което твърденията му, че експертизата е некомпетентно изготвена или непълна са безпочвени. Необоснован е възгледът, че няма нужда да се извършва оспорване на документ по законоустановения ред, щом като са събрани гласни доказателства, които биха били идентични с тези в хипотетично проведено производство по смисъла на чл.193 от ГПК. След като страната не е оспорила материалната доказателствена сила на документа и не е доказала неговата неавтентичност, то същата остава валидна и задължителна за съда. Професията на ответника не представлява сама по себе си годна причина и оправдание за напускане на местопроизшествието. Не са представени дневници или някакъв вид разписание на неговите смени и работно време. Следователно няма как да се приеме, че той изобщо е отивал към работното си място в този ден и е бил на смяна. В отговора на исковата молба ответникът не е въвел възражение за съпричиняване, поради което същото се явява преклудирано. Излагат се съображения за противоречия в твърденията на ответника по отношение на узнаването, че е участвал в ПТП, с оглед констатацията на вещото лице, че не е възможно бронята на автомобила да падне, без ответникът да е усетил ударът.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Дженерали застраховане“ АД срещу Д. Х. С. иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за присъждане на сумата от 493,88 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/08/122003497228, за 3 щети на л.а. «Ситроен Джъмпер» с рег. № ТХ **** АР.

В исковата молба ищецът твърди, че на 09.07.2023 г. по време на движение по бул. „България“, с. Кранево, до магазин „Магда“, при извършване маневра изпреварване на колона от автомобили и предприемане маневра за връщане в напуснатата лента, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № В **** ТА не осигурил достатъчно дистанция и реализирал ПТП с т.а.

„Ситроен Джъмпер“ с рег. № ТХ **** АР. Съставен е протокол за ПТП № 1777969/14.07.2023 г., в който за виновен е посочен водачът Диан Х. С..

Управляваният от него автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № В **** ТА е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ BG/08/122003497228. Постъпило е искане за оценка на нанесените щети на т.а.

„Ситроен Джъмпер“ с рег. № ТХ **** АР, като е образувана и ликвидационна преписка № 211655090. Ремонтът е възложен на автосервиз „Анимекс“ ООД и за него е издадена фактура № 10013446/25.01.2024 г. на стойност 493.88 лева.

Същата е изплатена от страна на ищеца на 29.01.2024 г. Твърди, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № В **** ТА е нарушил чл. 42 от ЗДвП.

Предприел е извършването на маневрата при наличието на колона от автомобили и движещи се такива в насрещната посока. Поддържа, че виновният водач е напуснал местопроизшествието преди пристигането на органите за контрол на движение по пътищата. Заявява, че е изпратил покана за доброволно уреждане на възникналия между тях правен спор, но ответникът не е открит на адреса и телефона, посочени при застрахователя, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника, който е подал възражение срещу нея.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и по размер. Твърди, че протоколът за ПТП от 14.07.2023 г. е съставен в отсъствието на двамата водачи. Същият е опорочен и не отразява действителната фактическа обстановка.

Издаденото наказателно постановление е атакувано пред Районен съд – град Балчик и е постановено решение № 243/2023 г. по описа на Районен съд – град Балчик, с което е отменено наказателното постановление на Д. С., посочен като виновен водач в протокола за ПТП от 14.07.2023 г. В съдебното производство като свидетел е разпитан Г. К., който е посочил, че описаното в протокола не отговаря на истината, тъй като е правил обратен завой в момента, когато се е случило ПТП-то. Въпреки това е представил протокола за ПТП пред застрахователя, настоящ ищец и е повторил описаната обстановка. Застрахователят е въведен в заблуждение като виновността и механизма на ПТП са установени с влязлото в сила решение № 19/22.04.2024 г. по АНД № 243/2023 г. по описа на Районен съд – град Балчик. Оспорва и необходимостта от оставане на мястото на ПТП, тъй като е налице крайна необходимост – осигуряване охрана на плажната ивица и опазване на човешки живот.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното: