Решение № 94 от 09.01.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 94 09.01.2019 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 108 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1, чл. 86, чл. 92 и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът

„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от у. – Р.А. и Т.К., чрез пълномощника – ю. С., е предявил против Д.А.Д., ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено, че ответникът следните суми: 342,80 лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ****/*** г., сумата от 115,04 лева– неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 41,75 лева – мораторна лихва за периода от 17,07,2016 г. до 29,09,2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 9314/04.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15461/2017 г. на ПдРС.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за паричен заем № ****/*** г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството си на заемодател и ответника в качеството си на заемател, заемодателят е предоставил парична сума в размер на 600 лева. Уговорена била договорна лихва в размер на 40 лева, поради което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 640 лева, платими на 16 седмични погасителни вноски.

Излага, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора на заем да предостави на заемодателя обезпечения, посочени в договора. Поради неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение на задълженията му в предвидения в договора срок, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 115,04 лева. На заемателя – ответник по делото била начислена и лихва за забава в общ размер на 41,75 лева за периода от 17,07,2016 г. до 29,09,2017 г. Твърди се, че на 01.08.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., по силата на който вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД било прехвърлено в собственост на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задълженията си договора за паричен заем, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно гр. дело, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявявали настоящите установителни искове за съществуване на вземанията. Моли същият да бъде уважен. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д.А.Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост, в условията на евентуалност – за неоснователност на предявените искове.

На първо място, ответникът твърди, че предявените искове са недопустими, тъй като ищецът не бил активно процесуално легитимиран да предяви исковете – предмет на настоящото производството.

На второ място, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни, по основание и размер. Първо, възразява, че Д.А.Д. няма отношения с ищеца, до неговото знание не е достигала информация, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на ищеца свои вземания, вкл. и по процесния договор за паричен заем № ***/*** г. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че ищецът е кредитор на ответника, като заявява, че ответникът не му дължи каквито и да било суми. Оспорва твърдението в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не е налице надлежно връчено уведомление от страна на ищеца за настъпването на предсрочна изискуемост на вземането. Твърди, че предявеният иск по чл. 422 ГПК, се явява преждевременно предявен и съответно неоснователен, тъй като Д.А.Д. не е уведомен надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Оспорва Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., като счита, че същият е нищожен, поради липса на индивидуализация на прехвърлените вземания по основание и размер, като липсва идентичност на основанията. Твърди, че не може да се направи извод, че вземането на „Изи

Асет Мениджмънт” АД по процесния договор за заем е идентичен с вземането, което ищцовото дружество има към ответника след издадената заповед за изпълнение, тъй като съгласно списъка на прехвърлените вземания „Изи

Асет Мениджмънт” АД е продала дълг съобразно нейните изчисления и извлечения, а към момента в който встъпва ищецът, афиширайки права въз основа на договор за цесия, размерът на дълга е по-различен към момента на издадена вече заповед за изпълнение, т.е. към нега са включени такси и разноски по заповедното производство, на които ищцовото дружество не е легитимиран собственик и няма права върху тях, т.е. не са идентични вземанията съгласно приложения списък на закупените вземания, тъй като в него не са включени разноските по образуване и водене на заповедно производство, за които ищецът, претендира в установителния процес.

От друга страна, сочи, че тълкуването на волята на страните по договора, налага извод, че същият има възмезден характер. В тази връзка, непосочването на цената в самия договор, се явява липса на съществен елемент, поради което и следва да се приеме, че договорът е нищожен, поради липса на основание, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Сочи, че в Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. – приложен по настоящото дело липсва посочена цена на дълга на ответника, което се явява съществен елемент за предмета на делото, а именно размера на дълга. Подписаното по-късно на 01.08.2017 г. и приложено към договора за цесия Приложение № 1 не доказва, че дългът е изкупен, тъй като в самия договор за цесия от 30.01.2017 г., няма посочена цена на дълга, което е основание договорът да е нищожен защото е без предмет в момента на сключването му. Ето защо, счита, че ищецът в настоящото производство е страна по недействителен договор за цесия, поради което за същия липсва активна материалноправна легитимация да реализира правата на кредитора по събиране на вземането. Излага, че действителността на договора за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или поне определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията, поради недействителност на продажбата, на основание на което тя е извършена, т.е. поради липса на предмет, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в която връзка е цитирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.

Оспорва и размера на предявените искове, като твърди, че няма непогасени задължения към ищеца по делото.

Предвид изложеното, счита предявените искове за недопустими и моли производството по делото да бъде прекратено, а при условията на евентуалност, искането е да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приетото за послужване ч.гр.д. №

15461 по описа за 2017 г. на ПдРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410