Решение № 55 от 07.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Враца, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20231400900049 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ 3221/15.05.2023 г. на В. П.

Д. и М. П. Д., действаща чрез своята майка и законна представителка Г. М. Г., чрез упълномощения им адвокат Н. Д., с която са предявили субективно съединени искове против ЗД "БУЛ ИНС"АД, всеки от тях за сумата от 200 000 лв., частично от 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния баща П. Д. Л., починал в резултат на ПТП, причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответника.

В исковата молба се твърди на 18.08.2022г. около 19:45ч. на републикански път 11- 13 /Кнежа-Искър-Долни Дъбник/ в района на км. 94+925 е настъпило ПТП, при което водачът л.а. "БМВ Х 5" с рег. № ВР *** СС Г. М. Г. при движение с несъобразена скорост с пътните условия и интензивността на движение, губи контрол над управлението на автомобила, напуска пътното платно в дясно по посока на движението и се блъска в крайпътно дърво.

Посочва се, че относно процесния инцидент е налице образувано досъдебно производство № ЗМ 227/2022г. по описа РПУ-гр.Долни Дъбник, наблюдавано под пр. пр. № 4416/2022г. от Окръжна прокуратура -гр.Плевен, което не е приключило към настоящия момент. Твърди се, че настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във вр. чл. 477, ал. 1 от К3.

1

Посочва се също така, че към датата на настъпване на процесното ПТП 18.08.2022 г. МПС с ДКН ВР *** СС има активна задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", с начална дата на покритие 27.10.2021 г. и крайна дата на покритие 26.10.2022 г., респ. - предоставящо покритието по чл.493 от КЗ. Поддържа се, че всеки един от ищците, в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ има право на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на водача на процесното МПС, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Поддържа се, че от ищците е предявена писмена застрахователна претенция на 19.09.2022 г., ведно с всички необходими документи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие, а именно: препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, удостоверения за раждане и констативен протокол за ПТП с пострадали лица, но въпреки това застрахователят не се е произнесъл по основателността на претенцията, като приравнява това на отказ по смисъла на КЗ.

Счита също така, че законна лихва за претърпените от ищците неимуществени и имуществени вреди се дължи на основание чл.429, ал.3 К3 от датата на предявяване на претенцията - 19.09.2022 г. до окончателно изплащане на главницата. Излага се, че и към датата на предявяване на съдебната претенция застрахователят не е определил и изплатил обезщетения на ищците.

Твърди се, че претърпените от ищците неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Посочва се, че за всеки един от ищците загубата на техния 36-годишен баща съставлява едно от най-тежките житейски събития, и, че дори и интензивността на страданието да намалее във времето, мъката няма как да бъде преживяна до края на живота и вредата в това отношение е непоправима и материално неизмерима. Твърди се, че пострадалият не е бил просто син, а приятел, опора, съветник, човек на когото ищците винаги са разчитали и който е бил с присъствие в живота им, тьй като са били изключително близки. Навеждат се доводи, че загубата на Пламен, един месец преди да навърши 37-годишна възраст и да отпразнуват рождения му ден, съставлява едно от най-тежките възможни житейски събития, чиято интензивност на страдание не би могла да намалее във времето, а негативните последици от нея ще останат за завинаги невъзстановими, един дълбок и болезнен отпечатък в живота им занапред. Твърди се също, че са били изключително близки, както и е съществувала дълбока и трайна емоционална връзка помежду им.

Преди инцидента всеки един от ищците е бил един активен, борбен и силен човек, радвал се е на спокоен живот, бил е щастлив, но след това се наблюдава наличие на негативни психологически последици, като са станали по-уязвими, по-неуверени и понесигурни в своите възможности. Поддържа се, че всичко добавя допълнителна тежест, 2 наблюдава се промяна в поведението им, като са станали избухливи, сприхави, затворени, отказват да общуват с други хора извън семейните си контакти, затворени и самовглъбени са, с постоянни мисли, дали семейството им някога ще може да преодолее сполетялата ги трагедия и дали някога ще преживеят загубата на такава светла личност. Посочва се, че към настоящия момент ищците са изпълнени с чувство за самота и безпомощност, с безперспективни мисли за бъдещето си и с чувство за безпокойство. Сочи се, че загубата на техния баща като основен авторитет в живота им е причината да се чувстват неуверени, да чувстват колебания, че ще може да се справят с трудностите. Сочи се, че смъртта е настъпила по такъв нелеп начин, като това още повече засилва болките и страданията, които ищците изпитват. Поддържа се също така, че поради силния стрес, който преживява от смъртта на баща им, при ищците се установяват данни за повишено ниво на раздразнителност, тревожност, изразяващо се в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност, депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, мисли за вина, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит, ненамиране на смисъл в живота. Твърди се, че ищците трудно се адаптират към настъпилата промяна след загубата на баща им, който бил всеотдаен и любящ човек, и били в прекрасни, топли, пълноценни взаимоотношения, затова у тях понастоящем са налице нагласи за безизходност и несигурност в бъдещето. Налице са силно изразени прояви на вегетативната нервна система, изразяващи се в ускорена сърдечна дейност, задух, изпотяване, силно треперене, преминаване на топли вълни, а и трудност в концентрацията на вниманието, нарушения на краткосрочната памет.

Поддържа се също така, че вследствие на стреса от загубата на баща им, при ищците се е отключила остра стресова реакция, а впоследствие е преминала в тревожнодепресивно разстройство - пристъпи на силен страх, безпокойство, апатия, тенденциозно асоциално и избягващо поведение, което изисква психиатрична интервенция.

В обобщение, се сочи, че настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищците, като се твърди, че е налице особен, изключителен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен отпечатък върху тяхната психика. Сочи се, че пострадалият е бил стожер на семейството, както от морална, така и от финансова гледна точка, което подсилва значително силата на връзката между ищците и пострадалия и в значителна степен е увеличило интензитета на търпените болки и страдания от тях.

С оглед гореизложеното ищците обосновават наличието на правен си интерес за предявяване на претенциите си срещу ответника по съдебен ред, като претендират присъждане на сумата от 200 000 лв., частично от 300 000 лв., за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния баща П. Д. Л., починал в резултат на ПТП, причинено от водач на лек автомобил, с валидна застраховка "Гражданска отговорност"ГО, сключена ответника, 3 ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция - 19.02.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира се и съобразяване на обезщетението с инфлационните процеса, както и в цялост с актуалната икономическа обстановка в страната.

Ответникът ЗД „Бул Инс" АД, чрез пълномощника си адв.А. И., преупълномощен от адв.М. Г., оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва да е налице деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина на водача л.а. "БМВ" с рег. № BP *** СС - Г.

Г.. Твърди, че до настоящия момент няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на чл.300 ГПК. Оспорва се и твърдения от ищците механизъм на ПТП, както и посочения такъв в КП за ПТП. Навежда доводи, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП, а без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, което прави неприложима и презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД. Твърди, че е налице случайно събитие по чл.15 НК за водача на л.а.м."БМВ" с рег. № BP *** СС - Г. Г., тъй като за нея не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Посочва, че претърпените вреди подлежат на пряко и главно доказване. Счита, че има разминаване в представените официални документи относно адреса на който са живели ищците и покойния им баща.

Счита също така, че претенцията е неморална и по друга причина, а именно, че виновният водач е законен представител и майка на ищците. Излага се, че срещу застрахователя е предявен иск, какъвто не би бил предявен срещу застрахования виновен водач, а претенцията е изцяло с оглед персоната на отговорното лице.

Ответникът оспорва иска и по размер, като поддържа, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна. Излага съображения, че в случая съществен е въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите.

Излага подробни доводи, че съгласно дадените в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС задължителни указания, доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която, за да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт страдания при смърт на 4 близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение, интензитетът и продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща общественооправданата мярка за справедливост. Посочва, че лимитите на застрахователното покритие по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението. Сочи още, че релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован. Счита също така, че претенциите за съобразяване на обезщетението с инфлационните процеси е неоснователно, тъй като обезщетението се определя според разбирането за справедливост към датата на деликта, а не към момента на постановяване на съдебното решение.

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на починалия П. Л.. Твърди, че той е бил без поставен предпазен колан, като е можел да избегне или ограничи травмите си до степен да не са опасни за живота, ако е бил с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП. Моли съдът да има предвид указанията на ВС, дадени в т.7 от ППВС № 17/1963 г. относно задълженията на съдилищата при прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Посочва, че е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не вина, затова когато малолетно или невменяемо лице допринесе за резултата, съобразно обстоятелствата по случая следва да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД.