Определение № 308 от 13.06.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. В., 13.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В.Й.М.

В.Р.Г. като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно частно гражданско дело № 20251300500101 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба подадена от Л. Л., чрез адвокат Р.Д. против Определение № 463/18.03.2025 г. по гр. дело № 434/2024 по описа на Районен съд – В., с което не е приет за съвместно разглеждане в производството по делба предявения от Л. Л. иск за определяне на по-голям дял от апартамент с идентификатор № *** по кадастрална карта.

В подадената частна жалба се твърди, че oпределението е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с процесуалните норми, тъй като не е приет за разглеждане приетия насрещен иск под формата на възражение.

Посочва се, че практиката на съдилищата е еднаква, че в първата фаза по допускане на делбата съда се произнася по всички въпроси с преюдициален характер по отношение на преобразуващото право на делбата.

Посочва се, още, че Районен съд – В. е сметнал, че искът е недопустим на две основания. Първото е, че искът е предявен след срокът по чл. 31 от СК, а второто е,че не допустимо предявяване на конститутивен иск в производството по делба.

Жалбоподателят твърди, че с първото си определение за недопустимост Районен съд – В. се е произнесъл по същество, а отговорът на този въпрос е следвало да бъде даден с Решението по допускане на първата фаза на делбата.

1

Моли да се отмени атакуваното определение като незаконосъобразно и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивната жалба е изпратена на ответната страна – С. С., като в законоустановения срок е постъпил отговор от нея, чрез адвокат Л.С.. В него се посочва, че частната жалба е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, като излагат доводи, в подкрепа на тезата си. Цитират съдебна практика.

Окръжен съд- В., като взе предвид доводите в частна жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Видно от материалните по гр. дело № 434/2024 г. по описа на Районен съд – В., първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба подадена от С. С., чрез адвокат Л.С.. С исковата молба е предявен иск за делба на закупен по време на брака недвижим имот.

По делото е подаден отговор на искова молба е направено искане за присъждане на по-голям дял 2/3 идеални части, поради наличието на съществен принос при закупуване на имота.

С определение Районен съд - В. е приел, че е искът е недопустим на две основания. Едното от тях е, че искът е предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок, посочен в чл.31 от СК, който тече от прекратяване на брака. Бракът е прекратен с влязло в сила на 31.01.2017г съдебно решение по гр.д. №2973/2016г, а претенцията е заявена в отговора на исковата молба, подаден в съда на 04.12.2024г.

Второто основание, на което се е позовал съда е, че в делбения процес е недопустимо да се предявяват конститутивни искове, тъй като не отразяват състоянието на съсобствеността към момента на образуване на делото, а целят да създадат друга съсобственост. Като е достигнал до извода, че предявяването на конститутивни искове не е предвидено в чл. 343 от ГПК.

Окръжен съд – В. споделя частично направените от първоинстанционния съд правни изводи. По същество и финален извод определението е правилно и 2 законосъобразно.

Въззивната инстанция, счита че е правилно възражението на жалбоподателя, че Районен съд – В. с постановеното определение за недопустим иск, поради преклузия, се е произнесъл по същество на спора.

Окръжен съд – В., обаче, не споделя останалите направени възражения в депозираната частна жалба, като се солидазира с извода на Районен съд – В. за недопустимост на иска за по-голям дял в производството по първа фаза на делбата (второто посочено основание) по следните съображения:

Съгласно чл. 342 ГПК в първото заседание всеки от съсобственици може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. В теорията и практиката безпротиворечиво е прието, че в първата фаза на делбеното производство е допустимо съединяването на установителни искове, но не и на конститутивни искове, освен ако предявяването им не е изрично предвидено (чл. 30 от ЗН). Същевременно не съществува пречка съделител в производството по съдебна делба да направи възражение, което се припокрива с някой от допустимите за разглеждане в първата фаза на делбата установителни искове. Единствено в неговата власт е да реши каква форма на процесуална защита да избера – дали да предяви установителен иск по реда на чл. 342 ГПК, или да въведе твърденията си под формата на възражение.

С отговора е направено и искане да се отчете на ответника по големия принос.

Съдебната практика е категорична, че не могат да се съединяват с делбения иск конститутивни искове, дори и с възражение, с които се създава нова по характер собственост, различна от законните дялове към този момент.

Така например иск за определяне на по-голям дял от прекратената съпружеска имуществена общност не може да се съединява с иск за делба на съпружеската общност, а се предявява отделно, през което време делбеното производство се спира до произнасяне с решение по въпроса.

Предвид горезиложеното, настоящият съдебен състав, счита че като краен извод определението на Районен съд – В. е правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде потвърдено.

3

Воден от гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 463/18.03.2025 г. по гр. дело № 434/2024 по описа на Районен съд – В., с което не е приет за съвместно разглеждане в производството по делба предявения от Л. Л. иск за определяне на по-голям дял от апартамент с идентификатор № *** по кадастрална карта.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките на чл.

274 и чл. 280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4