Решение № 23166 от 20.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49694/2024
- Вид
- Решение № 23166
- Подписан
- 20.12.2024
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 121743 от 28.08.2024 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 121745 от 28.08.2024 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 124150 от 02.09.2024 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 32722 от 21.02.2025 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1, изр. второ и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 230 - 232 · Кодекс на труда
- чл. 230 - 232 · Кодекс на труда
- чл. 230 - 232 · Кодекс на труда
- чл. 234, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 234, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 234, ал. 3, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 23166 гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110149694 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 268746/21.08.2024 г., с която „с“ ЕООД, ЕИК ** е предявило срещу К. В. Г., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1500,00 лева, представляваща неустойка по чл. 13 от Договор за повишаване на квалификацията от 01.05.2022 г. към трудов договор № */25.03.2022 г., сключено между с ЕООД и К. В. Г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 39,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.02.2024 г. - 15.04.2024 г., за които суми на 23.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 23525/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 130617/19.04.2024 г. „с“ ЕООД, ЕИК ** е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. В. Г., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1500,00 лева, представляваща неустойка по чл.
13 от Договор за повишаване на квалификацията от 01.05.2022 г. към трудов договор № */25.03.2022 г., сключено между с ЕООД и К. В. Г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.04.2024 г. до окончателното 1 изплащане на вземането; 2/ сумата от 39,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.02.2024 г. - 15.04.2024 г.. На 23.04.2024 г. е издадена заповед по чл.
410 ГПК в полза на „с“ ЕООД, ЕИК **. Заповедта е връчена на настоящия ответник, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 22.07.2024 г. Исковата молба е подадена чрез електронен адрес на СРС на 21.08.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че ответницата е работила по трудово правоотношение с ищеца на длъжността „ресторантски работник“, съгласно трудов договор № */25.03.2022 г. Сочи, че с ответницата е сключен и договор за повишаване на квалификацията от 01.05.2022 г., по силата на чл. 12 от който ответницата се е задължила да не прекратява трудовото си правоотношение по време на предстоящите обучения, както и 18 месеца след тяхното приключване. Поддържа, че на основание чл. 13 от договора за повишаване на квалификацията работникът се задължил да заплати неустойка в размер на 1500 лева в случай, че едностранно прекрати трудовото си правоотношение преди срока по чл. 12. Твърди, че в изпълнение на втория договор ответницата е преминала основен курс за управление на смяна, приключил на 09.06.2022 г., и курс за управление на смяна напреднали, приключил на 06.04.2023 г.
Поддържа, че К. В. Г. е подала молба с вх. № 3855/20.12.2023 г. за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 21.12.2023 г., като същото било прекратено със Заповед № 4042/21.12.2023 г., получена лично от ответницата на 12.01.2024 г. Ищецът отправил покана до ответницата за заплащане в 7-дневен срок от получаването й уговорената неустойка в размер на 150 лева, като поканата била получена лично на 08.02.2024 г. Твърди, че предвид липсата на плащане, ответницата изпаднала в забава от момента на получаване на поканата, поради което счита, че в негова полза е възниквало вземане за обезщетение за забава в размер на 39,65 лева, претендирано за периода от 07.02.2024 г. - 15.04.2024 г.
Ето защо, моли, за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че ответницата дължи в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1500,00 лева, представляваща неустойка по чл. 13 от Договор за повишаване на квалификацията от 01.05.2022 г. към трудов договор № */25.03.2022 г., сключено между с ЕООД и К. В. Г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 39,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.02.2024 г. - 15.04.2024 2 г., за които суми на 23.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 23525/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.
В хода на производството по ч.гр.д. № 23525/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав от името на ответницата е подадено възражение, с което са оспорени претенциите на ищеца. Поддържа се, че удостоверението за преминато от ответницата обучение е издадено на 09.06.2022 г., а трудовото правоотношение между страните е прекратено повече от 18 месеца след това, поради което и не следвало да дължи предвидената в договора неустойка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
По главния иск с правно основание 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка въз основа на договора за повишаване на квалификацията, основателността на същия се обусловя от кумулативното наличие на следните материални предпоставки: 1) валидно сключен договор за повишаване на квалификацията, в който е уговорено заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договора на конкретни правни основания; 2) трудовото правоотношение да е прекратено предсрочно по инициатива или по вина на работника или служителя; 3) да е била уговорена неустойка като вид обезщетение за предсрочното прекратяване на трудовия договор по инициатива или вина на работника или служителя. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, установяването на горните предпоставки е в тежест на ищеца.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 и ал. 3 КТ страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на 3 работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), като с договора те могат да уговорят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.
Именно реализиране на предвидената в чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ отговорност се релевира в настоящото производство. Целта на така предвидената по законодателя отговорност, чието прилагане е оставено в полето на договорната свобода – т.е. да се дължи само когато е уговорена, е работата в определения срок при този работодател да компенсира разходите за обучение, както и работодателят да си осигури по-висококвалифицирани служители за уговорения период. За разлика от договора за ученичество /чл. 230 – 232 КТ/, при договора за квалификация и преквалификация не е уреден по императивен начин размерът на обезщетението при неизпълнение на договора от страна на обучавания - дали обезщетението следва да съответства на неизпълнената част от договора, или се дължи цялата сумата за разходите по обучението. Следователно този въпрос е предоставен на договорната свобода на страните. Във всеки конкретен случай договорът следва да се тълкува по правилото на чл. 20 ЗЗД, като се търси действителната воля на страните и клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Следователно основателността на предявения иск за заплащане на неустойка въз основа на договора за повишаване на квалификацията се обусловя от кумулативното наличие на следните материални предпоставки: 1) валидно сключен договор за повишаване на квалификацията, в който е уговорено заплащането на 2) неустойка при предсрочно прекратяване на договора на конкретни правни основания - по инициатива или вина на работника или служителя; 3) трудовото правоотношение да е прекратено предсрочно по инициатива или по вина на работника или служителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, установяването на горните предпоставки е в тежест на ищеца. В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже плащане. В негова тежест е и доказване на възражението му за прекомерност на неустойката, съизмеримо с действителните вреди, изразяващи се в разходи за обучението.
По делото не е спорно и се установява от събрания в производството доказателствен материал, че ищецът „с“ ЕООД и ответникът К. В. Г., ЕГН ********** са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 4
*/25.03.2022 г., въз основа на който ответницата е изпълнявала длъжността „ресторантски работник“; че между страните по правоотношението е сключен Договор за повишаване на квалификацията от 01.05.2022 г., както и че К. В. Г. е подала молба с вх. № 3855/20.12.2023 г. за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 21.12.2023 г., като същото било прекратено със Заповед № 4042/21.12.2023 г., получена лично от ответницата на 12.01.2024 г.
Видно от съдържанието на сключения между страните договор за повишаване на квалификацията, страните са се договорили ответницата да премине два курса на обучение - Basic Shift Management Class и Advanced Shift Management Class. Също така по силата на чл. 12 от договора служителят е поел задължение да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване, а по силата на чл. 13 от договора се е задължил при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл. 12, да заплати на работодателя неустойка в размер на 1500 лева.
Страните не спорят, че в изпълнение на поетата обвързаност по силата на договор за повишаване на квалификацията, ответницата Б. С. е преминала два курса на обучение – Basic management Course и Advanced Shift Management Course, приключили съответно на 09.06.2022 г. и 06.04.2023 г.
При тълкуване на волята на страните съобразно посочените в разпоредбата на чл. 20 ЗЗД критерии, съдът намира, че уговореният 18-месечен срок, през който служителят се задължава да работи при ищцовото дружество, тече от датата на приключване на втория курс, респективно същият изтича на 06.10.2024 г.
По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства – молба с вх. № 3855/20.12.2023 г. за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 21.12.2023 г., и издадена въз основа на същата Заповед № 4042/21.12.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 12.01.2024 г., то по делото се обуславя извод за доказване на уговорените предпоставки за възникване в полза на работодателя та претендираното вземане за неустойка.
Правото да се начисли неустойка е обусловено освен от реализиране на юридическите факти, при които е уговорена, още и от валидност на клаузата, която е предвижда. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Въз основа на тази 5 регламентация в доктрината и практиката са изведени безпротиворечиво функциите на неустоечното съглашение като форма на договорна отговорност – обезпечителна (стимулираща изпълнението), обезщетителна и санкционна. Като проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД) допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от неизпълнението, но само в рамките на присъщите посочени по-горе функции. Когато неустойката излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, същата би била нищожна поради накърняване на добрите нрави. Преценката за нищожност като изначален и несанируем порок на сделката или на част от нея е винаги конкретна и се прави за всеки отделен случай в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Преценката наред с това се извършва всякога към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – в този смисъл са мотивите в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. За нищожността като най-тежък порок на сделката съдът следи служебно.
Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6795d19d-9fff-433b-961b-baa0ae8650a5