Определение № 656 от 24.07.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. Перник, 24.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20231700500446 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279 вр. чл. 413 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 против Разпореждане № 6272/22.05.2023г., постановено по ч. гр. д. № 1535/2023г. по описа на Районен съд - Перник, II граждански състав, в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. Е. М., за сумата от 1 051.23 лв. – неустойка за прекратяването на рамковия договор, както и за сумата 288.04 лв. - мораторна лихва върху вземанията за неустойка.

В жалбата по подробни доводи за неправилност на оспорения първоинстанционен акт в обжалваната част се иска отмяна на разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение за заявените суми.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

ЧГД № 1535/2023 г. на PC - Перник е образувано по заявление на "А1 България" ЕАД – гр. С., ЕИК-131468980 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.

Е. М., за следните суми: 349.48 лева - представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 97.50 лева - представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата 126.43 лева - мораторна лихва за период от датата, представляваща първи ден от 1 забавата за плащане по всеки отделен документ до 05.04.2023 г., неустойки в общ размер на

1 051.23 лева за прекратяването на рамковия договор, както и за сумата 288.04 лева - мораторна лихва върху вземанията за неустойка. В обстоятелствената част на заявлението е уточнено, че неустойките са дължими поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната съгл. 54. 12 от ОУ вр. с разпоредбите на договора. В табличен вид в заявлението заявителят е описал претендираните неустойки, освен на основание неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, още и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги и неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за мобилни услуги е видно, че длъжникът в заповедното производство, за който се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения с "А1" ЕАД има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че съдът е задължен, преди да издаде заповедта, служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 2 от ГПК, както за редовността на заявлението, така и за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, и относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

С оглед тези правомощия, въззивната действителността на претенидираните вземания. инстанция извърши преценка за

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.

При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал. От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически послабата 2 страна/. От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства „А1 България” ЕАД е предвидило в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина.

Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.

Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на физическото лице-потребител, действително имат неравноправен характер. Отделно от това – самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението е обстоятелството, че претендираната сума се иска общо, но в сбора й се включват неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни вноски, неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, размер на отстъпката от абонаментния план и цената на устройството. Размерът на всяка неустойка не е установен в заявлението, което препятства възможността да се прецени наличието на правопораждащото основание за всяко отделно вземане за неустойка, дали и доколко се е осъществило уговореното материално условие /т. е. вида на неизпълнението, за което е уговорена/, за да възникне такова вземане за кредитора, като последното има отношение и към въпроса за настъпване на падежа, както и начина на определяне на размера на всяка една неустоечна претенция.

Следва да се изтъкне, че по начина, по който се претендира това вземане - когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването 3 на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

По отношение на неустойката – за дадена отстъпка от цената на услугата /абонамента/ и за дадена отстъпка от цената на услуги и устройство, в случаите, когато на абоната е предоставено устройство за ползване на услуги, уговорени в приложенията към договора. Тези клаузи имат характер на неустойки, независимо как са наименувани, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Тези суми не се дължат при разваляне на договора за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното по – горе се налага извод и за неравноправност и на тези клаузи за неустойки по смисъла на чл. 143, т.

5 и т. 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г. /. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, безспорно приложима в случая. Тъй като договора може да се прилага и без тази нищожна клауза, то самият договор не е нищожен /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/.

По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство – с тази клауза заявителят се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство. Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост при нея изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на устройството - предоставено е само неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016 4 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.). По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. В допълнение и тук размерът на неустойката е формиран на база "стандартна" цена на устройството, а не договорената такава, което нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на задължения по друго облигационно правоотношение /в случая договора за мобилни услуги/ и да се дължи независимо от изпълнението на задълженията по конкретния договор за лизинг.