Определение № 1072 от 12.07.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1072 гр. Плевен, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500422 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 248 вр. чл. 278 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** срещу Решение № 279/ 02. 03. 2022 г. по гр. д. № 4824/ 2022 г. по описа на Плевенския районен съд,постановено по чл. 250 ГПК, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател по реда на чл. 248 ГПК и е допълнено първоинстанционното решение досежно разноските, като молителят е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство адв. Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. и да заплати в полза на ищцата П. Х. В. сумата в размер на 100 лв. платена държавна такса от ищцата при предявяване на иска. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение с характера на определение като неправилно и незаконосъборазно и на процесуалния представител на ищцата да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно актуалната редакция на наредбата към датата на сключване на договора за правна защита. Изложени са доводи, че не следва да се начислява адвокатско възнаграждение за всеки от обективно съединените искове, тъй като делото не представлява значителна фактическа и правна сложност, поради което следва да се определи адвокатско възнаграждение като при 1 предявен един иск.

Ответникът по частната жалба П. Х. В. чрез адв. Д. М. е изразила становище, че частната жалба е неоснователна, тъй като възнаграждението по чл. 38 ЗА вр.с Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя за всеки предявен иск поотделно и е недопустимо да се сумира цената на иска и на тази база да се определя възнаграждението.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от адв. Д. М. като процесуален представител на ищцата П. Х. В. с ЕГН**********, като е отправено искане за отмяна на решението постановено по чл. 250 ГПК и да бъде присъдено възнаграждение в размер на 800 лв. на основание чл. 38, ал.1 ЗА.

Ответникът по частната жалба на П. Х. В. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** не е изразил становище.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното :

Частните жалби са подадени в законовия срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежни страни срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, поради което са ДОПУСТИМИ.

По същество частната жалба на П. Х. В. с ЕГН********** чрез адв. Д.

М. е ОСНОВАТЕЛНА.

Частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** е НЕОСНОВАТЕЛНА относно изложените доводи за основата на формиране на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.1 и ал. 2 ЗА.

От доказателствата по делото се установява следното от фактическа страна:

С Решение № 1884/ 23. 12. 2022 г. по гр. д. № 4824/ 2022 г. по описа на Плевенския районен съд е признато за установено на основание чл. 124 ГПК, че клаузата в Договор за потребителски кредит № 40002624724/ 05. 01.

2021 г. сключен между П. Х. В. и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги Фаст и Флекси в размер на 150 лв. и 300 лв. или 2 общо 450 лв. е нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗГОС, както и на основание чл. 143, ал.1 ЗЗП. Със същото решение на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД съдът е осъдил „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на П. Х. В. сумата в размер на 450 лв., недължимо платена по недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси по Договор за потребителски кредит № 40002624724/ 05. 01. 2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплаща не на сумата.

Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал.1 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** да заплати на П. Х. В. с ЕГН********** разноските по делото в размер на 900 лв.

По делото е постъпила молба по чл. 248 ГПК от адв.Д. М. като пълномощник на П. Х. В. с искане за изменение на Решение № 1884/ 23. 12.

2022 г. в частта за разноските като е посочено, че неправилно разноските са присъдени в полза на ищцата П. Х. В., а не в полза на процесуалния представител адв. Д. М. съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗА.

По делото е постъпила молба по чл. 248 ГПК и от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като е отправено искане за изменение на решението в частта за разноските, съответно определяне в полза на процесуалния представител на ищцата на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като е посочено, че не става ясно как е формиран размерът от 900 лв. деловодни разноски присъдени в полза на ищцата П. В..

Въз основа на постъпилите молби районният съд с Решение № 279/ 02.

03. 2023 г. се е произнесъл по молбата по чл. 248 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като е приел, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна без да изложи мотиви за това в съдебния акт и е допуснал допълване на решение № 1884/ 23. 12. 2022 г., като е присъдил в полза на адв.

Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. и в полза на ищцата П.

Х. В. сумата от 100 лв. платена при предявяване на иска.

Въззивният съд счита, че Решение № 279/ 02. 03. 2023 г. по гр. д. № 4824/ 2022 г. по описа на Плевенския районен съд следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Видно от доказателствата по делото районният съд е сезиран и от двете страни в исковото производство по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските. Районният съд с 3 обжалваното решение, което е със силата на определение, е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на ответника и се е произнесъл по реда на чл. 250 ГПК като е допълнил решението в частта за разноските по молба по чл. 248 ГПК на ищеца.

Въззивният съд приема, че следва обжалваният съдебен акт на районния съд относно разноските да бъде отменен и настоящият съдебен състав да се произнесе по същество по постъпилите молби по чл. 248 ГПК.

С Решение № 1884/ 23. 12. 2022 г. по гр. д. № 4824/ 2022 г. по описа на Плевенския районен съд предявените искове по чл. 124 ГПК с цена на иска 450 лв. и иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД с цена на иска 450 лв. са уважени изцяло като основателни. С решението районният съд на основание чл. 78, ал.1 ГПК е осъдил ответника да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 900 лв. без да са изложени конкретни мотиви за определяне на този размер.

Видно от данните по делото процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал.1, т 2 ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице.

Съгласно цитираната разпоредба съдът следва да съобрази Наредба №1/ 09.

07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответно следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от наредбата, която определя, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв. възнагражденията са в размер на 400 лв. В случая са налице два обективно съединени иска всеки с цена от 450 лв., които са уважени изцяло от районния съд, което означава, че следва общо на процесуалния представител на ищцата да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

В молбата по чл. 248 ГПК на ответника е направено искане за присъждане на сумата от 300 лв. за процесуално представителство на ищцата по чл. 7, ал.2, т.1 от наредбата, като се съобрази сумарно цената от двата иска и се определи едно общо адвокатско възнаграждение и то към момента на предявяване на иска на 09. 09. 2022 г., когато е предвидено при материален интерес до 1000 лв. да се заплаща адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Въззивният съд счита, че следва да бъде приложена актуалната разпоредба на цитираната наредба за минималните размери на адвокатските 4 възнаграждения, тъй като адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца се определя при постановяване на решението по съществото на спора с оглед определяне на разноските съобразно изхода на делото. Решението е постановено на 23. 12. 2022 г. когато е влязла в сила новата редакция на чл. 7 от наредбата ( ДВ, бр. 88/ 04. 11. 2022 г.) и съдът следва да приложи актуалната норма , действаща към момента на постановяване на съдебното решение. По тези причини съдът счита, че следва да се съобрази изменението на чл. 7, ал.2, т.1 от наредбата при определяне на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Въззивният съд не възприема също доводите на ответника за тълкуване на нормата на чл. 7, ал.2, т.1 от наредбата за определяне размера на адвокатското възнаграждение чрез сумиране цената на отделните искове, които са предявени от ищеца. Материалният интерес, който е определящ да размера на адвокатското възнаграждение се определя за всеки отделен предявен обективно съединен иск, като минималният размер на възнаграждението за всеки един от тези искове е 400 лв. В случая не би могло да се редуцира това възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на предмета на спора, тъй като размерът на възнаграждението е точно определен и не дава възможност да се определят други параметри.

Съдът счита, че са неоснователни доводите на ответника и относно приложението на чл. 78, ал.5 ГПК, тъй като в случая се определя адвокатското възнаграждение съобразно цитираната наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е налице договаряне между страните и съответно не може да се преценява наличие на прекомерност.

По изложените съображения съдът счита, че следва след отмяната на решението на районния съд със силата на определение да се измени решението на районния съд в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА и чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Д. В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

По изложените съображения и на основание чл.248 вр. чл. 278 ГПК, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Решение№ 279/ 02. 03.

2023 г. по гр. д. № 4824/ 2022 г. по описа на Плевенския районен съд, което е със силата на определение, КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА на основание чл. 248 ГПК Решение № 1884/ 23. 12.

2022 г. по гр. д. № 4824/ 2022 г. по описа на РС- Плевен в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА и чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛРГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК*** да заплати на адв. Д. В. М. от АК- Пловдив като процесуален представител на ищцата П. Х. В. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6