Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 14.07.2023, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 622/2022
Вид
Решение № 188
Подписан
14.07.2023
В сила
11.04.2024
Състав
Елена Иванова Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. *****, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100622 по описа за 2022 година

Производството образуването по искова молба от П. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес ******** срещу „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“, ЕООД ЕИК:

204103462, със седалище и адрес на управление в *********************.

В исковата молба се твърди, че ищецът е земеделски производител с местоизвършване на дейността в село *****, общ. *****. За упражняване на дейността си по отглеждане на трайни насаждения сключил договори за наем на земеделска земя със собственици на такива имоти в землището на село *****, общ. ***** за общо 30 декара обработваема земя.

С ответното дружество сключил устен договор за стопанската 2019/2020 г., по силата, на който ответното търговско дружество се задължило да засее 28 декара земеделска земя от наетите от ищеца с пшеница. След жътвата страните се споразумели зърното да остане в складовете за съхранение на земеделска продукция, които ползва при реализиране на дейността си ответното дружеството, за да изчакат евентуално покачване цените на зърното. Те се намирали в кв. 48 на с. *****, общ. *****.

За временното съхранение на пшеницата в складовете страните не са се разбирали да си дължат наем. Зърното било превозено безвъзмездно до складовете на два курса в един и същи ден през месец юни на 2020 г. Първият път транспортът бил осъществен с камион на ЕТ „Скала 13", като били превозени 15060 кг. пшеница. Вторият курс бил извършен с камион на ЕТ „Найд 62", гр. *****, като били превозени 3160 кг. пшеница. Общото количество пшеница, което останало на съхранение при П. в склада му било 18220 кг.

1

До октомври месец 2020 г. пшеницата, оставена в склада на ответника не била продадена. През м. януари на 2021 г. ищецът намерил купувач за намиращото се в складовете зърно за цена 40 стотинки на килограм или общо за цялото количество 7288 лв., но управителят на ответното дружество П. му казал, че вече е използвал пшеницата за засяване. Тогава страните се договорили, че ответникът ще му заплати на такава цена зърното, като приспадне своите разходи за обработка на земята. Разходите били 60 лева на дка или общо 1680 лева. Ответникът следвало да заплати на ищеца 5608 лева.

Ищецът твърди, че не е получил тази сума и до настоящия момент.

През земеделската 2020г./2021 г. страните сключили устен договор, по силата, на който ответното дружество се задължило да засее 28 декара земеделска земя със слънчоглед. След приключване на всички земеделски мероприятия, ответното дружество следвало да заплати на ищеца сумата 3830 лева, която обаче той не бил получил и до този момент.

Двете договорени суми били чисти за получаване, като горницата от действителната цена била за направените от ответното дружество разходи, включително и с приспадане на получените субсидии.

Иска се осъждане на „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: 204103462, със седалище и адрес на управление в *********************, да ЗАПЛАТИ на П. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес в ****** сумата от 5608 лева, представляваща дължима сума по сключен устен договор за стопанската 2019 г./2020 г. и сумата от 3830 дева, представляваща дължима сума по сключен устен договор за стопанската 2020г./2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разходи.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.

Твърди се, че страните се договорили да обработят, засеят с пшеница и ожънат площите 28-те дка с продукти, семена и техника и труд на ответното дружество. Дружеството да вземе продукцията, да я продаде и след като приспадне разходите си да даде разликата на ищеца. На площите била извършена оран, два пъти дисковане, сеитба, валиране, два пъти пръскане с препарати за растителна защита и жътва - разходи общо в размер на 78 лв. на декар или общо 2188 лв. Прибраната реколта била общо 18 220 кг.. До началото на новата сеитба зърното не било продадено. На ответното дружество не му достигали семена и използвал зърното за засяване на новата реколта. През м. Януари 2021 г. прове ли среща с ищеца, ответника му представил разходите, той ги призна л и се договорили ответника да му плати разлика от 5100 лв. по 0.40 лв./кг/. Срок за плащане не били уговаряли. В началото на м. Април 2021г. направили среща с ищеца на Бензиностанция „Атол“-Провадия и в присъствието на М.Г. управителя на ответното дружество му предал сумата от 2200 лв. в изпълнение на задължението си. Не били уговаряли срок за остатъка от 2900 лв. За да се издължи ответника 2 уговорили за стопанската 2020/2021 год. да обработи, засее със слънчоглед площите с негови продукти, семена и техника и труд, като ищеца си ожъне и прибере реколтата, да може ответника да приспадне разходите и преизчислим задължението. На площите се извършили два пъти култивиране, сеитба, два пъти пръскане с препарати за растителна защита, торене, като разходите за това били общо в размер на 1944 лв. т.е. дължимата сума към ищеца била в размер иа 956 лв. като разликата се претендирала без основание.

Твърди се, че и щеца си прибрал реколтата от слънчоглед за стопанската 2020/2021 год. Жътвата извършил А. Н. М. по поръчка на ищеца.

Ищецът си продал зърното на „Слънчеви лъчи“ АД *****.

В проведените по делото открити съдебни заседание процесуалният представител поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване като основателни и доказана.

Процесуалният представител на ответника признава основателността на първия от предявените искове за сумата до 954 лева, в останала част за разликата от тази сума до предявения размер от 5608 лева като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Моли за отхвърлянето на вторият от предявените искове като неоснователен и недоказан.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От копие на постановление за отказ от образуване на ДП от 10.01.2022 г., както и прокурорска преписка № 14750/2021 г. по описа на РП-Варна, се установява, че на 26.10.2021г. ищецът е подал жалба до РП Варна, ТО ***** срещу ответника по процесния случай относно продажбата на пщеницата. В жалбата ищецът твърди, че ответника му откраднал житото. По жалбата е извършена проверка по прокурорска преписка № 14750/2021 г. по описа на РП-Варна, ТО *****, която е приключила с постановление за отказ да се образува ДП, поради липса на извършено престъпление и наличие на гражданско правен спор.

От тетрадка с надпис приета стока, лист с изписани суми с химикал и молив, които се установи от разпита на св.Г., че са изписани от него се установява, че св.Г. си е водил сметки по отношение на процесните земи, находящи се в землището на с.*****, които той е обработвал по уговорка с ответника за стопанската 2018г. – 2019г., 2019г.- 2020г. и стопанската 2020г. и 2021г. В листа св.Г. е написал: Слънчоглед – 1830 лв.; сечка съм написал 2 лв./дка - 60 лв.; диксковане 5 лв./дка. - 300 лв.; торена 2 лв./дка - 60 лв.; сеитба 5 лв./дка - 150 лв.; валиране 2 лв./дка - 60 лв.; семена 900 кг. по 650 лв. – 585 лв.; тор 600 кг. по 800 лв. - 480 лв.; общо 1695 лв.; С. взети 1815 лева.; жътва 450 лв.; 250 лв. С. дадени, 200 лева Петьо дадени. На обратната страница на листа има подобни изчисления правени с химикал. Според показанията на 3 св.Г., които съдът цени като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, тези дейности и цените за тях са правени през стопанската 2018/2019г., когато процесните ниви са били засети със слънчоглед от св.С. С..

В л.3 на тетрадката св.Г. е записал: торене 2 лв./дка с амониев нитрат 600 лв./тон; тор 2 пъти по 20 кг. на дка; пръскане 2 път по 2 лв. на дка; първо пръскане - с вложените препарати от „Агротон“ – 4.80 лв. на дка; второ пръскане – 6.10 лв. на дка; жътва 14 лв. дка; оран 15 лв. на дка; тор 720 лв.; пръскане 120 лв.; торене 120 лв.; препарат първо пръскане 144 лв.; препарат второ пръскане 180 лв.; жътва 420 лв.; оран 450 лв.; общо 2184 лв. Това са разходите за пшеница за стопанската 2019-2020 г. За 2019 г. пшеница, сечка е 2 лв./дка, дисковане 5 лв./дка -150 лв; торене 2 лв./дка - 60 лв.; тор DAP 600 кг. по 800 лв.; дисковане 5 лв./дка - 150 лв.; сеитба 5 лв./дка - 150 лв.; семена 900 кг. по 650 лв. за тон - 585 лв.; валиране 2 лв. на дка – 60 лв. Всичко това е направено след жътвата на слънчогледа.

От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че за стопанска година 2019/2020 г. за отглеждането на пщеница са направени следните разходи за семена, торове и препарати / за 28 дка/ от ответното дружество:

За семена 17.10 лв./дка или общо 478.80 лв.;

За есенно торене с диамониев фосфат 20 кг/дка или 560 кг. *0.97 лв. на стойност 543.20 лв.;

За първо пролетно торене с амониев нитрат 30 кг/дка или 840 кг.*0.40 лв. на стойност 336 лв.;

За второ пролетно торене с с амониев нитрат 20 кг/дка или 560 кг.*0.40 лв. на стойност 224 лв.;

За първо пръскане с препарати за растителна защита /хербицид, фунгицид/ 4.70 лв./дка*30 лв. или общо 131.60 лв.:

За второ пръскане е препарати за растителна защита /фунгицид, инсектицид и листна тор/ 11.50 лв./дка *30 лв. или общо 322 лв.;

Общо направени разходи за семена, торове и препарати за 28 дка по 72,70 лв./дка в размер на 2 035.60 лева.

За стопанска година 2020/2021 г. за отглеждането на слънчоглед са направени следните разходи за семена, торове и препарати / за 28 дка/:

За семена 20 лв./дка или общо 560 лв.;

За тор 30 кг/дка или 840 кг. *0.66 лв. на стойност 554.40 лв.;

За пръскане с препарати за растителна защита 6 лв./дка*30 лв. или общо 168 лв.;

Общо направени разходи за семена, торове и препарати за 28 дка по 45,80 лв./дка в размер на 1 282.40 лева.

Вещото лице е направило проучване в интернет пространството /в сайтове agri.bg, selo.bg и др./, от което се установява, че цените на земеделските услуги варират в следните граници:

4

За жътва цената на услугата е от 15-30 лв./дка;

За оран цената на услугата е от 15-25 лв./дка;

За сеитба, култивиране, пръскане, торене и дисковане цената на услугата е от 5 - 10 лв./дка;

По данни от интернет сайтове, най-ниската стойност на земеделските услуги за отглеждане на пшеница е 1 680 лв. за 28 дка или 60 лв./дка.

По данни от интернет сайтове, най-ниската стойност на земеделските услуги за отглеждане на слънчоглед е 980 лв. за 28 дка или 35 лв./дка.

От показанията на св.С., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че той е в приятелски отношения с ищеца. През стопанската 209/2020г. ищеца го помолил да превози негова пшеница от полето на с.***** до с.*****. Св.С. се съгласил и негов служител св.И. натоварил пщеницата на ремаркето на трактор, който събирал около 12-15 тона и разтоварил пшеницата в с.***** в базата на „Агротон България“. Св.С. не знае нищо за уговорката между страните.

От показанията на св.И., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че през 2020г. натоварил жито от блока в с.***** на ищеца до с.*****.

Пшеницата била около 15 тона. След като минали през кантара, закарал житото в базата на ответното дружество.

В показанията си св.С., твърди, че е професионален шофьор, през 2019/2020г. карал камион самосвал МАН. Св.С. не може да си спомни дали през 2019г. е карал пшеница на ищеца до склада на ответното дружество.

От показанията на св.М., които съдът кредитира почти изцяло като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че той познава страните, но не знае за уговорката по между им.

Св.М. работи в ЕТ „Найд 62“. Съдът не кредитира показанията на св.М. по отношение на стопанската година, за която твърди, че ответното дружество е прибрало реколтата от пшеница на ищеца. В показанията си св.М. твърди, че това е станало през стопанската 2020-2021г., а видно от твърденията на страните и от останалите събрани по делото доказателства ответното дружество е прибрало реколтата от пшеница на ищеца през стопанската 2019/2020г. т.е. през календарната 2020г. Ответното дружество ожънало пшеницата и тя била пренесена в склада на ответното дружество на два курса.