Решение № 13184 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13184 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110102916 по описа за 2026 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 32980/03.02.2026г. на СРС, подадена от В. П. Н. срещу „Топлофикация София“ ЕАД.

Ищецът В. П. Н. чрез адв. В. Т. – АК-София, е предявил срещу ответното „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1187,58 евро /2322,70 лева/, представляваща главница за доставена топлинна енергия, дължима по издаден по ч.гр.д. № 40706/2016г. на СРС, 118 състав, в полза на ответното дружество и срещу ищеца изпълнителен лист от 28.02.2018г., събирането на вземанията по който било възложено на ЧСИ № ***-М.Б. по изп.д. № ****/2018г. по описа на същия. Обосновава се, че сумите са недължими, тъй като задълженията за тях са погасени по давност, а предприетите от взискателя действия не са били годни да прекъснат давността до изтичането ú. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява от адв. Т., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк.

Бл.Ш. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 93428/24.03.2026г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че с молбата за образуване на изпълнително дело е възложил на съдебния изпълнител права по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. След образуването на изпълнителното дело били предприети множество изпълнителни действия, като последица от които давността била прекъсвана и не е изтекла. Евентуална перемпция нямала значение за изтичането на давността. Давността също така и била спирана по силата на ЗМДВИПОРНС. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е становище в писмен вид, с което предявеният иск се оспорва.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

1

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, включително спиране/прекъсване на давността. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2016г. по ч.гр.д. № 40706/2016г. на СРС, 118 състав, е издаден Изпълнителен лист от 28.02.2018г., с който е разпоредено длъжникът В. П. Н. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2322,70 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2013г.30.04.2015г., ведно със законната лихва от 21.07.2016г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 340,79 лева за периода 31.07.2013г.-12.07.2016г.

Доколкото процесните вземания се основават на издадена заповед за изпълнение, то съдът намира, че за тях е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (така р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС,IVг.о.), като най-ранният възможен момент, от който е започнала да тече давността, съдът приема, че е датата на издаване на изпълнителния лист – 28.02.2018г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че 2

ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г.

Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент постановление. Поради това даденото с отмененото постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о, включително задължителната такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.

В настоящия случай изпълнителното дело за събиране на вземанията – изп.д. № 2018***040**** на ЧСИ № *** – М.Б., е образувано въз основа на молба от 10.09.2018г.

Следователно самото образуване на изпълнителното дело, доколкото е станало след 26.06.2015г., не прекъсва давността.

За първи път давността е прекъсната на 18.09.2018г. с налагане на запор върху сметките на длъжника в „Обединена Българска Банка“ АД. Следващото прекъсване е направено с молба, вх. № 58065/17.10.2019г. на ЧСИ № ***, с която взискателят е поискал извършване на опис на движимите вещи на длъжника. След това давността е прекъсната с Молба, вх. № 33921/13.05.2021г. на ЧСИ № ***, с която взискателят е поискал да се извършат справка за банкови сметки и трудови договори, като се моли да се наложи запор върху откритите сметки/сейфове /арг. ТР 2/2023-2024-ОСГТК, т. 3, р.37/24.02.2021г.гр.д.1747/2020г.-ВКС,ІVг.о., опр.2674/21.05.2026г.-гр.д.797/2026г.-ВКС,ІІІг.о./. Дали са платени или не авансовите такси по молбата няма значение за прекъсването на давността.

Това би било релевантно само ако съдебният изпълнител е дал указания за внасяне на такси, които не са изпълнени от взискателя, т.е. непредприемането на изпълнителните действия явно се дължи на неговото поведение. Така: р.3446/21.05.2026г.-в.гр.д.3871/2026г.-СГС.

Данни за дадени такива указания във връзка с конкретната молба по изпълнително дело няма. От този момент до датата, на която е депозираната исковата молба – 03.02.2026г., не са изтекли пет години, за да може да се приеме, че вземането е погасено по давност, а и са предприемани следващи действия, годни да прекъснат давността, в това число налагане на запор, включително върху получаваната пенсия, и получаване на суми от наложения запор.

Изтичането на давността в хода на процеса е ирелевантно, доколкото на основание чл. 115, б.

„ж“ ЗЗД тя не тече докато трае съдебното производство по оспорване на вземането от страна на длъжника /така р.50017/27.03.2023г.-гр.д.720/2022г.-IVг.о., ВКС/.

Тъй като към датата на подаване на исковата молба – 03.02.2026г., давността не е била изтекла, то предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

3

Дали изпълнителното производство е прекратено или не поради перемпция /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ само по себе си няма значение за преценката относно това дали са налице действия по изпълнението, водещи до прекъсване на погасителната давност /така ТР 2/20232024-ОСГТК, т. 3/.

Останалите доводи на страните, доколкото не променят горните изводи, е безпредметно да бъдат обсъждани.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт.

Съобразно изхода от спора право на разноски има само ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, поради което в негова полза следва да се присъди като разноски юрисконсултско възнаграждение в размер от 103,00 евро, както и заплатената такса за копие от изпълнителното дело в размер на 12,27 евро, т.е общо 115,27 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Н., ЕГН **********, от град София, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1187,58 евро /2322,70 лева/, представляваща главница за доставена топлинна енергия, дължима по издаден по ч.гр.д. № 40706/2016г. на СРС, 118 състав, в полза на ответното дружество и срещу ищеца изпълнителен лист от 28.02.2018г., събирането на вземанията по който било възложено на ЧСИ № ***-М.Б. по изп.д. № ****/2018г. по описа на същия.