Решение № 56 от 07.03.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Шумен, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20223600500337 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260011/30.03.2022г. по гр.д.№1327/2020г. по описа на НПРС изменено в частта му за разноските с определение №260060/12.05.2022г. по гр.д.№1327/2020г. по описа на НПРС , което определение е поправено с определение №260019/5.07.2022г. по гр.д.

№1327/2020г. по описа на НПРС, съдът е отхвърлил предявения от Б. П. З., с ЕГН

**********, от гр. В.. против „СИНГ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Н.п..., представлявано от управителя С.И.Ю., иск с правно основание по чл.71 ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, с искане да се установи, че ответното дружество нарушавайки разпоредбата на чл.121, ал.З от КТ (отм.), не е начислило на ищеца през периода от 05.06.2014 г. - 26.08.2014 г. трудово възнаграждение и командировъчни пари в съответствие с посочената разпоредба, с което е осъществило дискриминационно деяние спрямо ищеца; както и предявените искове с правно основание по чл.71 ал.1, т.З от Закона за защита от дискриминация с цена на исковете от 30 965,56 лв. (тридесет хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, и от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, осъдил е Б. П.

З., с ЕГН **********, от гр. В.. да заплати на „СИНГ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Н.п..., представлявано от управителя С.И.Ю. направените по делото разноски в размер на 100 лв. (сто лева) и сумата от 2808лв. представляваща адвокатски хонорар за един адвокат.

Решението е обжалвано от Б. П. З., действащ, чрез пълномощника си Е. И. З. , като 1 неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо това съдът да уважи предявените от него искове.

Въззиваемото дружество „СИНГ ТРАНС“ ЕООД, гр.Нови пазар , действащо ,чрез пълномощника си адв.Е. Ф. е депозирало отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Ищецът е предявил срещу ответника обективно съединени искове иск с правно основание по чл.71 ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, с искане да се установи, че ответното дружество нарушавайки разпоредбата на чл.121, ал.З от КТ (отм.), не е начислило на ищеца през периода от 05.06.2014 г. - 26.08.2014 г. трудово възнаграждение и командировъчни пари в съответствие с посочената разпоредба, с което е осъществило дискриминационно деяние спрямо ищеца и искове с правно основание по чл.71 ал.1, т.З от Закона за защита от дискриминация с цена на исковете от 30 965,56 лв. (тридесет хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, и от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди.

Ответникът заяви с съдебно заседание на 7.02.2023г. , че се отказва от иска си по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 19.08.2014г. до 26.08.2014г. вкл. за сумата от 3 162лв. и с определение в съдебно заседание съдът прекрати производството по делото в тази му част и обезсили решението на НПРС в частта му относно иска за имуществени вреди за периода от 19.08.2014г. до 26.08.2014г. вкл. за сумата от 3 162лв.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства , че между страните е съществувало трудово правоотношение, за периода 4.06.204г. до 26.08.2014г., прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ със заповед №07/27.08.2014г. ,считано от 27.08.2014г.

2

Ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор, товарен автомобил/международни превози/ – 12 и повече тона“, като превозвал товари, от и до страни от ЕС вкл. и Кралство Белгия, за което бил командирован от работодателя. Страните са договорили осемчасов работен ден на работника, при основно месечно трудово възнаграждение от 414 лв., с периодичност на изплащане - до 25-то число на следващия месец, в който е начислено възнаграждението, както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Със заповед №478/05.06.2014 г. ищецът е бил командирован до Германия, на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004 г., с маршрут:

България - Германия - Великобритания - Германия, за срок от 90 дни, считано от 05.06.2014 г. до 02.09.2014 г., със задача: международен превоз на стоки. В заповедта е отбелязано, че пътуването ще се осъществява с товарен автомобил Ивеко, с peг. №Н 95 69 ВВ, с полуремарке с peг. №Н 68 47 ЕЕ; отбелязано е също, че на ищеца се определят командировъчни пари в размери, съгласно Приложение №3 към чл.31 от посочената наредба. Товарният автомобил, който ищецът следвало да управлява се намирал в Германия и ищецът отпътувал от България с друг транспорт до Германия, откъдето поел автомобила.

Така в изпълнение на задълженията си по трудовия договор и съобразно заповедта за командироване, ищецът е осъществявал превоз на стоки между Германия и Великобритания, което е видно от представените товарителници, както и от приложените уведомление за фиксирана санкция и известие за забрана. Установява се от последните, че през това време му е била налагана санкция за констатирана дефектна спирачна система - на 21.06.2014 г. във Великобритания; както и забрана за шофиране, поради недостатъчна седмична почивка на 01.08.2014 г. отново във Великобритания. За периода на работа при ответната страна на ищеца са били начислени и изплатени трудови възнаграждения в общ размер от 1 044, 86 лв., както и сума за платен отпуск от 78, 86 лв., или общо 1 123, 72 лв. Нетната сума за получаване е била 880, 87 лв., а след преведена сума по запори на частен съдебен изпълнител от 309, 08 лв., сумата за получаване от ищеца е била от 571, 79 лв. Също така за периода на командировката на ищеца са били начислени и изплатени дневни пари за периода от 05.06.2014 г. -22.08.2014г. от по 35 евро на ден, или за целия период от 2 730 евро, равняващи се на сумата от 5 339, 42 лв. Общата стойност на получените суми от ищеца за периода на работа при ответната страна е от 6 591,61 лв. В същия период от време, в който ищецът е работил при ответната страна, при ответното дружество е имало назначени общо 20 шофьора, като освен ищеца, още осем от тях са били командировани за период подълъг от 30 дни извън страната. На тези работещи са били изплащани трудови възнаграждения в размери, съобразно сключените с тях трудови договори, като размерите на договаряните възнаграждения с тези работещи са сходни с размера на трудовото възнаграждение на ищеца. На въпросните шофьори са били начислявани командировъчни пари по 35 евро на ден, в размер, какъвто е бил начисляван и на ищеца. Не е установено ответната страна да е договаряла и изплащала трудови възнаграждения и командировъчни, съобразно ставките или условията, установени в държаните, в които работещите са били командировани.

3

През 2017 г. ищецът е депозирал искова молба в PC - Варна против ответната страна с предявени претенции с правно основание по чл.128, т.2, във вр. с чл.121, ал.З (отм.) от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 12 953, 92 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода на командироването му от 05.06.2014 г. д о 22.08.2014 г., определено на база установеното за Обединеното кралство минимално трудово възнаграждение за длъжността шофьор на товарен автомобил международни превози, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане; и с правно основание по чл.86 от ЗЗД за осъждане на осъждане на ответната страна да плати на ищеца сумата от 3 269, 89 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 26.09.2014 г. - 03.04.2017 г. По повод така подадената искова молба е било образувано гр.д. №3580/2017 г. по описа на PC - Варна. По това дело е постановено решение №2697/08.06.2018 г., с което претенциите са били отхвърлени като недоказани. Това решение е потвърдено с решение №326/15.03.2019 г. по в.гр.д. №2678/2018 г. на ОС - Варна, а с определение №254/08.04.2020 г. на ВКС по гр.д. №2944/2019 г. въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : По предявените от ищеца искове е в него тежест да докаже по делото ,че спрямо него е осъществено твърдяното от ищеца дискриминационно деяние и , че от това деяние той е претърпял твърдяните имуществени и неимуществени вреди , които са пряка и непосредствена последица от дискриминационните действия на работодателя му, както и да докаже размера на тези вреди. За уважаването на иска следва ищецът да докаже и , че между него и ответникът е имало трудово правоотношение, по което през процесния период ищецът е престирал труд, че е бил командирован и е изпълнявал задълженията си по трудов договор в друга държава - членка на ЕС, държава по Споразумението за европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, като това да води до промяна на мястото на изпълнение на работата му, за сметка на работодателя си и под негово ръководство, въз основа на договор сключен между работодателя и ползвателя на услугите , както и че не му е било заплатено трудовото възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в приемащата държава и това е дискриминационното поведение на работодателя му ,който го е третирал по неблагоприятно от други работници назначени при същият работодател.

Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.2 и 3 от Закона за защита от дискриминация пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на същите тези признаци, или на 4 лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. В настоящия случай не се установява ответникът да е третирал ищеца по-неблагоприятно на основата на някой от посочените признаци, в сравнение с другите лица, работещи при него в периода, в който е работил и ищецът. Установено е, че както при заплащането на трудовите възнаграждения, така и при начисляването на командировъчни разходи, ответното дружество е подхождало спрямо всички работещи шофьори, осъществяващи международни превози и командировани за период по-дълъг от 30 дни извън страната, по един и същи начин. Няма данни също така при осигуряване на другите условия на труд - почивки, отпуски и др. ответникът да е третирал ищеца по- неблагоприятно от останалите си работници. Условията на работа, както и правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение са уредени от клаузите на трудовия договор, длъжностната характеристика и законовите норми, приложими за България. При сключването на трудовия договор ищецът е бил запознат с размера на трудовото си възнаграждение, както и с всички останали условия на работа, и няма данни те да са били по-неблагоприятни за него, в сравнение с останалите работници на ответника.