Решение № 1411 от 22.12.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 252/2022
- Вид
- Решение № 1411
- Подписан
- 22.12.2022
- Състав
- Кристина Николаева Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1411 гр. Перник, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720100252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. В. Д., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 3161/18.02.2022 г. и молба с вх. № 22977/16.11.2022 г. , подадена чрез адв. С. Д., против В. Х. А., с ЕГН:
********** и Ц. С. А., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност да заплатят /върнат/ на ищеца сумата от общо 8500 лева /главница/, представляваща задатък, даден от ищцата на ответниците по силата на предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 31.08.2021 г., прекратен с анекс от 16.09.2021 г. и допълнителна сума, дължима от ответниците като обезщетение за неизпълнение на задълженията им по договора съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗЗД т.е. съизмерима с двойния размер на задатъка по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 24.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 31.08.2021 г. между ищеца А. В. Д. като купувач и ответниците В. Х. А. и Ц. С. А. като продавачи бил сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот – жилище, апартамент № 7, с адрес: гр. Перник, ул. ****** ******, бл 19, вх. Б, ет. 3 – срещу продажна цена в размер на общо 77 255 лева. Съгласно уговореното в предварителния договор и при сключването му ищцата заплатила задатък на ответниците в размер на сумата от 7725 лева / 10% от продажната цена/.
Страните постигнали съгласие да сключат предварителния договор на 15.09.2021 г., но не по-късно от 16.09.2021 г.
1
Твърди се на следващо място, че на 15.09.2021 г. страните действително се явили пред нотариус И.И. за сключване на окончателния договор. Тогава обаче пред нотариуса било констатирано неизпълнение на задължения на продавачите по предварителния договор, което водело до невъзможност да се сключи сделката. Констатациите пред нотариуса били обективирани в констативен протокол.
На следващия ден – 16.09.2021 г. страните се явили отново при нотариус И.И. и сключили анекс към предварителния договор, по силата на който анекс последният бил развален. Съгласно анекса обаче купувачите се задължили да върнат на ищцата задатъка от 7725 лева, но заедно с това да й заплатят и сумата от 1275 лева – допълнително обезщетение за неизпълнение на задълженията им по предварителния договор, като това обезщетение било по реда на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. При подписване на анекса ответниците платили 500 лева, поради което останало да дължат на ищцата сумата от общо 8500 лева. Доколкото посочената сума така и не й била заплатена ищцата счита, че има интерес от настоящия иск и иска същият да бъде уважен. Допълва, че с оглед характера на уговорките по сделката сумата от 8500 лева ответниците следвало да й дължат при условията на солидарност.
Към исковата молба са представени: предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 31.08.2021 г., констативен протокол от 15.09.2021 г., анекс към предварителен договор от 16.09.2021 г. и обезпечителна заповед.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото Ц. С. А., чрез адв. Н. С., е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
В тази връзка ответницата твърди, че действително между страните бил сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот. В изпълнение на същия страните се явили пред нотариус съгласно уговореното на 15.09.2021 г. Окончателен договор обаче не бил сключен според ответницата по причини изключително у ищцата. В тази връзка се твърди, че именно последната отказала сключването на окончателния договор като не дала никакви обективни обяснения за отказа си. Напротив изложила пред нотариуса и същият обективирал в констативния протокол единствено свои субективни съмнения без правна обосновка. Обръща се внимание, че ищцата имала възможност още преди сключване на предварителния договор да се запознае с документите по имота, а в периода между сделките да провери същите. Последната обаче не предприела никакви действия, а своеволно се отказала от договора. Поради това ответницата счита, че именно ищцата е станала причина да се сключи окончателен договор, в която връзка ответниците имали право да задържат задатъка, което й сторили.
На следващия ден 16.09.2021 г. обаче ответницата твърди, че тя и другият ответник подписали анекс за прекратяване на предварителния договор. Анексът бил подписан под натиск от страна на ищцата като последната принудила ответниците да се задължат със сумата от 9000 лева.
Обръща се внимание, че последната дори била по-голяма от задатъка като 2 включвала и обезщетение за неустановени вреди. В тази връзка се излагат подробни доводи, че анексът бил изцяло нищожен и ответниците не дължали процесната сума. На последно място се възразява срещу солидарно осъждане на ответниците за процесната сума, доколкото никъде в договора и анекса не била уговорена солидарност, а липсвало и основание за възникване на такава по силата на закона.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена изцяло евентуално частично.
Препис от исковата молба е връчен на ответника В. Х. А. по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото чрез назначения му особен представител адв. А. А. е постъпил писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна.
В тази връзка на първо място се твърди, че от ищцата липсвали доказателства за действително заплащане на задатъка в полза на ответниците.
На следващо място се излагат подробни доводи, че ответниците били изправна страна по предварителния договор, а ищцата отказала неоправдано да сключи окончателен такъв. Поради това ответниците имали право да задържат задатъка.
Излагат се подробни доводи, че не ставало ясно и на какво основание ищцата претендира сумата от още 1275 лева и за какви вреди се търсело обезщетение от нейна страна. На последно място се възразява и срещу солидарната отговорност на ответниците. С тези аргументи се поддържа, че искът е изцяло евентуално частично неоснователен.
В хода на производството по делото е представена справка извлечение от банкова сметка на ищцата.
В съдебно заседание, проведено на 28.11.2022 г., процесуалният представител на ищцата изразява становище за уважаване на исковата претенция. Поддържа, че ищцата има право да претендира задатъка в двоен размер. Обръща внимание, че възраженията на ответниците са останали недоказани.
Ответницата, редовно призована, не се явява в насроченото по делото съдебно заседание и не ангажира доказателства. Не се явява и процесуалният й представител – адв. Н. С. /призовката, връчена му лично/.
Ответникът В. Х. А. редовно уведомен, се представлява от назначения му особен представител – адв. Ал. А.. Последната излага доводи, че било недоказано изплащането на задатъка от страна на ищцата. Липсвало основание и същият да й се дължи в двоен размер. Излагат се доводи и срещу твърдяната от ищцата солидарна отговорност на ответниците. С тези аргументи иска отхвърляне на иска.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства – 3 копие от предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 31.08.2021 г. се установява, че на 31.08.2021 г. ответниците в качеството си на продавачи са се съгласили да прехвърлят собствеността върху недвижим имот – жилище, апартамент № 7, с адрес: гр. Перник, ул. ****** ******, бл 19, вх. Б, ет. 3 на ищцата в качеството й на купувач. Уговорена е продажна цена на имота в размер на 77 255 лева, като ищцата купувач е приела да даде на ответниците сумата от 7725 лева – задатък /капаро/ с оглед сключване на договора – като сумата ищцата следвало да преведе по банков път – с титуляр на сметката ответницата Ц. А.. Страните са уговорили, че окончателен договор следва да бъде сключен на 16.09.2021 г. като същите се явят за целта пред нотариус И.И., с район на действие – РС Перник. При сключване на окончателния договор купувачът следвало да заплати и остатъка от продажната цена в размер на 69 530 лева. В предварителния договор е уговорена и втора дата за сключване на окончателен такъв на 17.09.2021 г., като ако и тогава страните не сключат окончателен договор биха били налице основания за разваляне на предварителния договор.
Видно от представена по делото справка извлечение от банкова сметка на 31.08.2021 г. ищцата А. Д. е превела на ответницата Ц. А. сумата от 7725 лева. Като основание на превода е посочено – предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот.
По делото липсва спор, че страните така и не са сключили окончателен договор. В тази връзка, видно от констативен протокол страните са се явили на 15.09.2021 г. пред нотариус И.И. като ответниците са изпратили свой пълномощник. От своя страна ищцата е направила изявление, че не са й представени своевременно документи по чл. 4 от предварителния договор, като не й предоставена вкл. декларация по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Ищцата е изразила опасения и по отношение на автентичност на документ от значение за правото на собственост на ответниците.
По съдържанието на констативния протокол ищцата и пълномощникът на ответниците не са възразили и са подписали същия.
От представен по делото анекс към предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот се установява, че на 16.09.2021 г. страните отново са се явили пред нотариус И.И. – като както продавачите, така и купувачите са се явили лично.
Съгласно анекса предварителният договор се прекратява – страните се отказват от него и възникналите правоотношения по същия са погасени.
Продавачите се задължават да върнат на купувача общата сума от 9000 лева, дадени като капаро в срок до 17.12.2021 г. В деня на подписване на анекса ответниците продавачи са върнали на ищцата купувач сумата от 500 лева.
Анексът към предварителния договор е с нотариално удостоверени подписи на страните.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
По допустимостта:
Настоящата искова претенция съдът намира за допустима.
4
По основателността:
Предявеният иск е осъдителен като в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключване на предварителния договор, предаването на задатъка на ответниците, несключване на предварителния договор по причина, за която ответниците отговарят, както и собствената си изправност по същия.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са възстановили задатъка по сделката на ищцата респ., че имат основание да задържат същия. В тази връзка ответниците следва установят несключване на предварителния договор по причини, за която ищцата отговаря, както и собствената си изправност по същия.
Съгласно чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. От своя страна ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
Относима в случая е и разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД, която гласи, че освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.
В настоящия случай от представените по делото доказателства /предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот/ се установява, че предварителният договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма – съгласно чл. 19 от ЗЗД, доколкото касае недвижим имот.