Определение № 34953 от 25.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34953 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110168101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ф. К. Д., чрез адв. О. Д., срещу С. К. С., с която е предявен иск за следното:

Да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения на ищцата недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в *********************, за периода от 14.11.2019 г. до 14.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на дължимата сума.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника С. К. С., който в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор.

В исковата молба е направено искане на основание чл. 213 ГПК към производството по настоящото дело да бъдат съединени гр. д. № 8836/2019 г. на СРС, 51 с-в и гр.д. № 65528/2019 г. на СРС, 169 с-в, с идентични страни и чийто предмет са искове по чл. 59 ЗЗД касаещи предходни периоди.

С Определение № 25968/14.06.2025 г. по гр.д. № 68101/2024 г. на СРС, 30 с-в, на основание чл. 213 ГПК към производството по настоящото дело са съединени гр. д. № 8836/2019 г. на СРС, 51 с-в и гр.д. № 65528/2019 г. на СРС, 169 с-в.

По съединените към настоящото производство дела съдът намира следното:

1. От приложеното към настоящото дело гр.д. № 8836/2019 г. на СРС, 51 с-в, се установява, че същото е било образувано въз основа на искова молба, подадена от ***************** срещу С. К. С., с която е бил предявен осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 700 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения на ищцата недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в *********************, за периода от 22.09.2017 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната 1 лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2019 г., до окончателното й изплащане.

Исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника С. К. С., който в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че е собственик на недвижимия имот, придобит от него по наследяване въз основа на саморъчно завещание от 12.09.2017 г. от наследодателката ***************, което е надлежно обявено и е породило правни последици. Оспорва началната дата на заявената претенция по съображения, че ищцата е узнала за смъртта на наследодателката си през лятото на 2018 г., като до този момент не е имала намерение или желание за ползване на имота, не е отправяла искане за предаване на ползването му. Изтъква, че не е предприемал действия, довели до лишаване на **************** от възможността за ползване на жилището. Оспорва и размера на претендираното обезщетение. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

С Определение № 20132085/11.11.2024 г. съдът, на основание чл. 227 ГПК, е конституирал Ф. К. Д. като ищца по делото на мястото на първоначалната ищца *****************, починала в хода на процеса – на 07.08.2021 г. Със същото определение съдът, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, се е произнесъл по доказателствените искания на страните.

2. От приложеното към настоящото дело гр.д. № 65528/2019 г. на СРС, 169 с-в, се установява, че същото е било образувано въз основа на искова молба, подадена от ***************** срещу С. К. С., с която е бил предявен осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 600 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения на ищцата недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в *********************, за периода от 12.02.2019 г. до 13.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2019 г., до окончателното й изплащане.

Исковата молба и приложенията към нея, са били връчени на ответника С. К. С., който в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че решението, с което е прогласено за нищожно завещанието, въз основа на което се легитимира като собственик на имота, не е влязло в законна сила. Поддържа, че ползва имота въз основа на валидно правно основание - валидно саморъчно завещание. Оспорва, че ищцата е собственик на имота. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

С Определение № 20136249/07.02.2025 г. съдът, на основание чл. 227 ГПК, е конституирал Ф. К. Д. като ищца по делото на мястото на първоначалната ищца *****************, починала в хода на процеса – на 07.08.2021 г. Със същото определение съдът, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, се е произнесъл по доказателствените искания на страните.

По доказателствените искания:

Ищцата е представила документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

2

Съдът намира, че доказателственото искане на ищцата да бъде допусната съдебнооценителна експертиза с поставени в исковата молба задачи, с оглед необходимостта от специални знания за установяване на релевантни за предмета на делото обстоятелства, е основателно и следва да бъде уважено. Съдът, като взе предвид, от една страна, че в производствата по гр. д. № 8836/2019 г. на СРС, 51 с-в и гр.д. № 65528/2019 г. на СРС, 169 св, е било допуснато изслушването на съдебно-оценителни експертизи с идентични задачи за предходни периоди, а от друга страна, че назначените вещи лица не са били уведомени за допуснатите експертизи, респ. не са изготвени и приети заключения, намира, че определенията, с които е допуснато изслушването им в тази част следва да бъдат изменени, като в настоящото производство бъде допуснато изслушването на съдебно-оценителна експертиза, като вещото лице отговори на поставените в трите искови молби задачи.

Определените от СРС, 51 с-в и СРС, 169 с-в депозити за СОЕ са били внесени от ищцата, поради, което на същата не следва да се дават указания за внасяне на депозит за допусната в настоящото дело СОЕ.

На осн. чл. 140, ал.3 ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни правния си интерес от предявяването на исковете за отделните искови периоди, като съобрази обстоятелството, че след съединяването на гр. д. № 8836/2019 г. на СРС, 51 с-в и гр.д. № 65528/2019 г. на СРС, 169 с-в, към производството по гр.д. № 68101/2024 г. на СРС, 30 с-в, е налице припокриване на исковите периоди, изразяващо се в съвпадение на крайната дата на първия исков период с началната дата на втория исков период, както и на крайната дата на втория исков период с началната дата на третия исков период. При неизпълнение на указанията на съда в срок, исковата молба ще бъде върната в съответната част, а производството по делото ще бъде прекратено в същата част.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2027 г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно - счетоводна експертиза със задачи, поставени в трите искови молби (тези по гр.д.№ 68101/2024 г. на СРС, 30 с-в; гр.д. № 8836/2019 г. на СРС, 51 с-в и гр.д. № 65528/2019 г. на СРС, 169 с-в), като в експертизата вещото лице да посочи размера на средния пазарен наем, както за процесния период, така и помесечно – за месеците, включени в същия, при депозит в размер на 500 евро. НАЗНАЧАВА за вещо 3 лице Ангелина Божилова, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.

УКАЗВА на страните, че следва да осигурят явяването в насроченото открито съдебно заседание на свидетелите, допуснати им с Определение № 20132085/11.11.2024 г. на СРС, 51 с-в и Определение № 20136249/07.02.2025 г. на СРС, 169 с-в.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предмет на делото са предявени от Ф. К. Д. срещу С. К. С. осъдителни искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:

6 000 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения на ищцата недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в *********************, за периода от 14.11.2019 г. до 14.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2024 г., до окончателното й изплащане;

3 600 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения на ищцата недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в *********************, за периода от 11.02.2019 г. до 14.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2019 г., до окончателното й изплащане;

6 700 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на собствения на ищцата недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в *********************, за периода от 22.09.2017 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2019 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в *********************, по силата на наследствено правоприемство от *****************, починала на 07.08.2021 г., която от своя страна придобила собствеността върху имота от *******************, починала на 21.09.2017 г., също по силата на наследствено правоприемство. Твърди се, че след смъртта на наследодателката *************** имотът бил завладян от ответника, който се позовавал на саморъчно завещание в своя полза и претендирал да е собственик на имота на това основание, поради което не допускал до имота наследника по закон, който бил действителният собственик. С влязло в сила решение по гр.д. № 49308/2018 г. по описа на СРС, 113 с-в, било признато за установено, че завещанието, на което се позовавал ответникът, е нищожно на основание чл.

42, б. „б“ ЗН. Предвид това, поддържа, че през исковия период ответникът ползвал имота без правно основание, поради което дължал обезщетение на действителния му собственик. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. К. С. не е подал отговор на исковата молба.

4

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на твърдяното неоснователно обогатяване, а именно: 1) обогатяване на ответника, чрез ползване/упражняване на фактическа власт през процесния период на собствения на ищцата имот – апартамент № 20, находящ се в *********************, без правно основание за това; 2) ищцата (респ. наследодателят й) да е собственик на имота; 3) обедняване на ищцата вследствие от това обогатяване – от лишаването й от ползване на имота; 4) наличието на връзка между обогатяването и обедняването, липсата на основание за обогатяването на ответника; 5) размера на търсеното в тази връзка обезщетение; 6) както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си чрез установяване наличието на основание за ползване/упражняване на фактическа власт върху вещта през релевантния период, или че е платил претендираните вземания, както и за установи възраженията си.

По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

Разпечатката съдържа 44 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/679388d2-ca9c-4a64-8578-1ae3df9b67b7