Решение № 15073 от 02.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15073 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110159283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по чл.

55, ал. 1, пр. III ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и осъдителни искове по реда на чл. 210 от ГПК по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от А. А. П. срещу „Р.-БМ“ ЕООД за признаване за установено, че „Р.-БМ“ ЕООД дължи на А. А. П. сумата 12480,00 лева - главница, представляваща недължимо платено авансово възнаграждение по договор за изработка на обзавеждане по задание от 23.04.2021 г., сумата 12480,00 лева - неустойка по чл. 6.3 от договора, ведно със законна лихва от 13.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №39602/2023 г. по описа на СРС; и за осъждане на „Р.-БМ“ ЕООД да заплати на А. А. П. сумата 1248,00 лева - неустойка по чл. 6.5 от договора, ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 2907,81 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумата 12480,00 лева за главница, представляваща недължимо платено авансово възнаграждение по договора, за периода 26.04.2021-13.07.2023 г., сумата 2200,55 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумата 12480,00 лева - неустойка по чл.6.3 от договора, за периода 16.11.2021-13.07.2023 г., сумата 269,17 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху сумата 1248,00 лева неустойка по чл. 6.5 от договора, за периода 16.11.2021-30.10.2023 г.

1

Твърди се, че между ищцата, като възложител, и ответното дружество, като изпълнител, е сключен договор за изработка от 23.04.2021 г. за апартамент № *********, със срок на изпълнение 60 дни; за изработване на цялостно обзавеждане; срещу възнаграждение от 12480,00 лв., по задание на възложителя; с материали на изпълнителя. Поддържа се, че възложителят е заплатил на изпълнителя уговореното възнаграждение. Изпълнителят в уговорения срок не е изпълнил поръчката, вкл. след продължване на срока за изпълнение и отправена покана. Поради това договорът е развален и ищецът претендира възнаграждението като недължимо платено. Освен това, на осн. чл. 6.3 от договора твърди, че за него е възникнало правото на парично вземане за неустойка. Ищецът претендира заплащане на неустойка по чл. 6.5 от договора, както и обезщетение за забава върху паричното вземане за 12480,00 лева за главница, представляваща недължимо платено авансово възнаграждение, както и за неусточните вземания. Счита, че договарянето ответното дружество е използвало нелоялна и заблуждаваща търговска практика за срока за изработване, доставка и монтаж на обзавеждането.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че твърдяното от ищеца закъсняло изпълнение на поръчката е в резултат на направени от него последващи изменения на спецификациите на мебелите.

Пояснява, че за монтирането на мебелите е било необходимо да се направят довършителни работи в баня и кухня, които не са били готови към м.08/09.2021 г., като същите не са ангажимент на изпълнителя и допълнително го забавя.

Настоява, че условията на поръчка неколкократно и съществено са изменяни от ищеца, като ответникът е приел същите. Въпреки това ищецът отправял недоволство и грубо отношение към изпълнителя, изгонил подизпълнителите, които отказали да работят при тези условия. Твърди, че е изпълнил работата, с изключение на вратичките на горния ред на кухненските шкафове, мебелите за антре и за баня, с изключение на шкафа за пералня и сушилня, поради промените на спецификации във вр. монтаж на бойлер. Счита, че е възможно да са останали дребни довършителни работи, но са незначителни на фона на изпълненото.

Ответникът е доставил всички механизми и обков, плочи "мдф" и "пдч", за които е сторил разноски 16327,17 лв. Ответникът не оспорва, че е получил електронно писмо от ищеца на 12.11.2021 г., с което разваля договора. Поддържа, че ответникът има право да му бъдат заплатени направените разноски, извършената работа и печалба, която би получил от изпълнението на договора, на осн. чл. 268 от ЗЗД, в случая за печалба -2496,00 лв. Прави възражение за прихващане с претендираното от ищеца вземане за главница за платено авансово възнаграждение, ведно с лихвите, респ. 2907,81 лв., със свое насрещно вземане общо 18823,17 лв. (разноски 16327,17 лв. и печалба от 2496 лв.). Оспорва иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,във вр. чл. 6.3 от договора с доводи, че забавата на изпълнителя не е изцяло по негова вина, а вземането се основава на нищожна 2 клауза, с оглед че е налице незначително неизпълнение по договора; евентуално е прекомерна неустойката и моли да бъде намалена; като прави и възражение за прихващане с остатъка от вземането на ответника по чл. 268 от ЗЗД, респ. със сумата 3435,36 лв. Ответникът намира, че не се дължи неустойка за забава по чл.

6.5 от договора по съображения от ТР №7/13.11.2014 г. по т.д. 7/2013 г. ВКС.

Акцесорните искове за лихва оспорва и намира, че следва да се преизчисли срокът, считано от "първия ден, когато било обективно възможно изпълнението на договора"/ "от деня следващ последните изменения от ищеца на спецификациите на мебелите", като прави възражение за прихващане с остатъка от вземането на ответника по чл. 268 от ЗЗД, останало непогасено след прихващане срещу иска по чл. 55 и чл.92, ал. 1 от ЗЗД. Искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е неоснователен поради неоснователност на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6.5 от договора.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца, като възложител, и ответното дружество, като изпълнител, е сключен договор за изработка на 23.04.2021 г. с предмет: изработване, доставка и монтаж на цялостно обзавеждане за апартамент № 29, ет. 4, вх. Б, бл. 240, находящ се в ***********, срещу възнаграждение от 12480,00 лв. , по задание на възложителя и материали на изпълнителя. Не се спори, че ищецът е заплатил възнаграждението на ответника, както и че договорът е развален с писмено изявление на ищеца на 12.11.2021 г.

От предметното съдържание на договор за изработка на обзавеждане по задание от 23.04.2021 г., двустранно подписан, се установява, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да изработи на свой риск срещу възнаграждение обзавеждане на апартамент, по задание и техническа спецификация на възложителя с материали на изпълнителя - чл. 1.1, като съгласно чл. 1.2 доставката и монтажа са за сметка на изпълнителя. Според чл. 2.2, изпълнителят се задължава да изработи, достави и монтира мебелите по Приложение №1 към договора, в срок до 60 календарни дни, считано от датата на подписване на договора, за което възложителят плаща възнаграждение от 12480,00 лв. (с ДДС), от които за кухня -5400,00 лв., баня – 3960,00 лв., антре – 3120,00 лв. Срокът на договора изтича на 22.06.2021 г. Съгласно чл. 6.2 от договора, при забава на изпълнителя при изработване и монтиране на обзавеждането, той дължи неустойка от 1,00 % на ден върху стойността на договора, но не повече от 40 %.

Според чл. 6.3 от договора, при неизпълнение от страна на изпълнителя дължи неустойка в размер на получения аванс (възнаграждението). С клаузата на чл. 6.5 3 е договорено, че при забава с повече от 20 календарни дни, възложителят има право едностранно да прекрати договора и да получи, освен неустойка по чл. 6.3, и неустойка в размер на 10 % от стойността на договора -1248,00 лв. При систематичното и граматическо тълкуване на клаузата, при условията на чл. 20 от ЗЗД, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, съдът приема, че се касае за неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне, а правото на неустоечното вземане е обусловено от преустановяване на договорната връзка след едностранно изявление на възложителя. В т. 7, раздел „Забележки“ от Приложение №1, имащи характер на специални клаузи, страните са предвидили, че посочените кодове и видове механизми са илюстративни и целта им е да насочат изпълнителя към определен тип механизъм като не посочват изчерпателно всички необходими компоненти.

Сключеният между страните договор намира своето правно основание в чл. 258 от ЗЗД, съгласно който с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения - да извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно, както предписва правната норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

На основание § 13, т. 1, във вр. т. 35, вр. т. 14, и т. 33 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП), ищцата има и качеството потребител -физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на услуги действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ответното дружество действа като „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от с.з., а именно юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка, а на основание § 13, т. 28 от ЗЗП, при сключването и изпълнението на договора ответникът трябва да действа с „добросъвестност и професионална компетентност“. Това е онази степен на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.

Дължимата грижа на добър търговец при сключване и изпълнение на договора, 4 която трябва да прояви ответникът произтича и от чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. чл. 302 от Търговски закон, доколкото е страна по сделка, която за него е търговска. В тази връзка са изначално неоснователни възраженията на ответното дружество за нищожност и прекомерност на уговорените и претендирани неустойки от ищцата. Съгласно чл. 309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Забраната касае търговци, поради което ответникът като такъв не може да се позовава на прекомерност на уговорената неустойка. Несъстоятелни са доводите на ответника за поставянето му в неравностойно положение спрямо потребителя, при приемане нищожност или прекомерност на неустоечната клауза. Подобен подход би поставило потребителите в неравноправно и по-неблагоприятно положение. В този смисъл е приетото в Решение № 90/04.07.2022 г. по в. гр. д. №112/2022 г. на АС-Велико Търново „(т)ази норма е специална спрямо чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, поради което не са налице предпоставките на закона за уважаване на искането за намаляване на неустойката. Тълкуването на двата текста налага две основни заключения.

Следва да се приеме, че чл. 309 от ТЗ няма приложение и неустойката може да се намали поради прекомерност с оглед размера на действителните (реално настъпилите вреди), ако не е налице едно от двете условия - сделката да е търговска и страните по нея да са търговци. При абсолютните (обективните) търговски сделки и двете страни може да не са търговци, а при относителните (субективните) търговски сделки (каквато е настоящата) е задължително само едната страна да е търговец. Ако длъжникът по неустойката не е търговец, той винаги може да иска нейното намаляване. Според нас, ако кредиторът по сделката не е търговец, но длъжникът по неустойката има търговско качество (какъвто е настоящия случай), последният не може да иска нейното намаляване, т.е. чл. 309 от ТЗ следва да се приложи, въпреки че не е налице една от неговите предпоставки - и двете страни да са търговци.“