Решение № 122 от 24.04.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. гр.Велинград, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210101019 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр.

София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, против В. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград п.к. 4600 ул. Цар Самуил, № 75, с които се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 724.93 лева, от които: - 516.42 лева - главница по Договор за паричен заем; - 25,98 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.02.2020 г. до 11.08.2020 г.; - 182,53 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.08.2020 г. до 27.06.2025 г. - ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение № 893 от 21.07.2025г., по ч.гр.д. № 1909, по описа на Районен съд Кюстендил за 2025 г.

Ищецът твърди, че вземането му спрямо ответника, произтича от сключен на 11.02.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД и В. К. А., Договор за потребителски кредит № 397012, по силата на който на ответника била предоставена сума, която следвало да върне на вноски в срок до 11.08.2020 г., при годишен лихвен процент от 40,05% и ГПР 48,46 %, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Излага, че Договорът за кредит бил сключен по реда на ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При 1 сключването му на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че при сключване на договора били спазени императивните изисквания на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК.

Поддържа, че изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя процесната сума. Длъжникът обаче не е изпълнил в задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. Излага, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. Сочи, че за цесията ответникът бил уведомен на посочения от него имейл адрес. Счита, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Твърди, че връчването на уведомлението, което нямало характер на лично и незаместимо действие, можело да се извърши и от пълномощник на цедента, включително и старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Цитира практика на ВКС, съгласно която ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането пораждало действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.

Предвид изложеното се моли исковете да бъдат уважени. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът изразява становище, че исковата молба е недопустима поради липса на идентитет между заповедното и настоящото исково производство. Алтернативно твърди, че е неоснователна.

Оспорва, представения с исковата молба договор за потребителски кредит № 397012, като твърди, че не е подписан нито от него нито от кредитора, което го прави нищожен. Оспорва и изцяло исковете по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за сумите дължими преди 17.07.2020 г.. Твърди, че в случайя не става ясно какво се включва в годишния процент на разходите и как именно е бил изчислен, както и какво представлява и какво се включва във фиксирания годишен лихвен процент. Оспорва както размера, така и дължимостта на претендираните лихви, като прави възражение за изтекла давност по отношение на тях. Прави възражение за недействителност на 2 договора. Твърди, че в договора има неравноправни клаузи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

На 11.02.2020 г. е сключен договор за потребителски кредит № 397012/11.02.2020 г., по реда на ЗПФУР между В. К. А. с ЕГН ********** и „Сити Кеш“, по силата на който кредитодателя „Сити Кеш“ ООД предоставя на кредитополучателя В. А. кредит в размер на 1000 лв., с размер на погасителна вноска 2 х 33,38 лв. и 4 х 271,20 лв., или общо 6 месечни вноски.

В договорът е посочен годишен процент на разходите 48,46 %, при фиксиран лихвен процент 40,05 %. Дата на последно плащане – 11.08.2020 г.

Видно от приложения по делото Договор за паричен заем Кредирект № 397012, сключен на 11.02.2020 г., индивидуални условия на договора, съгласно чл. 6.1 от Договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общита условия, поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/. На основание чл. 6, ал. 2 от същия договор при неизпълнение на т. 6,1 Заемателят дължи на Заемодателят неустойка, в размер на 678,44 лв. Неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем Заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.

Горните обстоятелства не се оспорват от страните, а освен това се установяват от всички приложени по делото писмени доказателства.

По делото е прието без възражения заключение по допусната съдебносчетоводна експертиза, което съдът прие като компетентно изготвено, съобразно което се установява, че договорената сума за неустойка по процесния договор е в размер на 678,44 лв., разсрочени на 6 месечни вноски.

Ако същата бъде включена в общите разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 780,12 %. На 11.02.2020 г., чрез системата на Изи Пей, на В. К.

А., с ЕГН **********, са преведени 1000 лв., с основание договор за заем 397012. В ОСЗ вещото лице сочи, че не може да каже дали А. е получил тези суми от Изи Пей, но е категорична, че са наредени в негова полза. По процесния договор за кредит били платени общо 1230 лв., подробно описани по размер и дата в колона 2 на Приложение 1 към заключението, което е неразделна част от последното. От постъпилите 1230 лв., кредиторът е погасил следните суми: 483,58 лв. – главница, 125,58 лв. възнаградителна лихва за периода 11.02.2020 г. до 11.06.2020 г., 610,84 лв. неустойка; 10 лв. такси.

3

С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 21.07.2022 г. е прехвърлено вземането, предмет на настоящото дело от цедента „Сити Кеш“ ООД на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД /ищец по настоящото дело/.

Ответникът е уведомен за станалата цесия от страна на цесионера, който е бил упълномощен за това, съгласно пълномощно от 21.07.2021 г., представляващо приложение 3 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, което обстоятелство е обявено от съда за безспорно, и не са постъпили възражения в този смисъл.

От правна страна, съдът намира за установено следното:

Съдът е сезиран с иск, предявен по реда на 422 ГПК, с правно основание чл.79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2, както и чл. 86 от ЗЗД.

В РС Кюстендил е било образувано ЧГД № 1909/2025 г. по описа на съда, по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение със заявител „АПС Бета България“ ЕООД и длъжник – В. К. А..

На 21.07.2025 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 893/21.07.2025 г., с която е разпоредено А. да плати на ищцовото дружество сумата от 516,42 лв. главница по Договор за ПК № 397012, от 11.02.2020 г., сумата от 25,98 лв. договорна лихва и 182,53 лв. мораторна лихва. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника. В едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение на дата 06.08.2025 г. С разпореждане 5313 / 24.10.2025 г. на КРС е указано на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, което е сторено в срок.

Съдът намира така предявения иск за допустим, тъй като е налице пълен идентитет между вземането по ЧГД № 1909/2025 г. по описа на РС Кюстендил и по гр. д. № 1019/2025 г. по описа на РС Велинград.

Съдът счита, че така предявения иск е неоснователен, отчитайки основателното възражение от ответната страна, че договорът за кредит е недействителен, поради наличието на неравноправни клаузи в него. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на потребителя по Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни. “

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл.

4

10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. От посочените правни норми може да се направи извод, че не е достатъчно в Договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

В конкретния случай, в договор за потребителски кредит от 11.02.2020 г. е уговорен годишен процент на разходите по кредита, възлизащ на 48,46 %. По делото не е спорно, че уговорената неустойка в размер на 678,44 лв. за непредоставяне на уговорено обезпечение, не е включена в ГПР, което според настоящият съдебен състав е било задължително, тъй като тази неустойка е също разход по кредита. Вземайки предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, действителният размер на годишния процент на разходите е 780,12 %, многократно надвишаващ допустимия от закона максимум, поради което съдът намира, че уговорката противоречи на закона. Същата е нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл.

22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.