Решение № 354 от 10.09.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Червен бряг, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100734 по описа за 2026 година на Районен съд - Червен бряг, на основание данните по делото и закона, съдът констатира следното: Производството е по чл.8, т.1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Производството по делото е образувано по молба по ЗЗДН на Н. Б. Г., с ЕГН ********** от с. Чомаковци, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********* против С. Н. Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Чомаковци, общ. Червен бряг, обл.

Плевен, ул. ********** - лице, което е син на молителя.

В молба молителя описва, че ответника постоянно идва в дома му, където живее сам, заплашва го, краде каквото му попадне и после го продава. Изнудва го да му дава пари иначе заплашвал, че ще го убие. Според молителя Г., сина му С. Б. е агресивен и злоупотребява с алкохол, което поражда страх в молителя за живота и здравето си.

Молителят Г. допълва, че ответника се е опитвал да го бие, но не успял. Г. описва за опити за пребиване от страна на ответника на майка си, баба си и други близки лица от семейния им кръг. Многократно се случвало на молителя да се прибере в дома си и оттам да липсват вещи - мрежи, молци, тухли, метални изделия, телевизор, уредби, като впоследствие разбирал от съседите си, че С. е идвал и ги е крал.

Последният случай, който молителя Н. Б. Г. описва, че му е причинено домашно насилие е от 07.08.2026г. вечерта между 19,00ч. и 20,00 ч., когато казал на ответника Б. да престане да идва в неговия дом, и че му омръзнало да се занимава с кражбите му. Тогава С.

Б. избухнал с думите „ще те ***“, „ще те пребия“, „дай ми пари иначе си отиваш“ и други подобни. Горното породило страх в молителя, че ответника Б. ще изпълни заканите си и ще го нарани.

Н. Б. Г. твърди, че това ще е второ дело срещу сина му от него, тъй като имало издадена в полза на Г. ограничителна заповед срещу Б. за година и половина, като тогава за молителя и в настоящото производство било спокойно, надявал се, че ще престане след като заповедта изтече, но ответника Б. не спрял.

1

Въз основа на изложеното, молителя Г. твърди, че в горния случай на 07.08.2026г. вечерта между 19,00ч. и 20,00 ч. в с. Чомаковци спрямо него е причинено домашно насилие, изразяващо се в извършването на психически тормоз, извършен от С. Н. Б., с ЕГН ********** чрез отправянето на заплахи, закани за побой и убийство, както и влизане в дома на молителя от страна на ответника, докато Г. не в къщата си, като краде вещи от дома му. Изпитва страх от ответника, като молителя сочи още, че се страхува за собствения си живот и здраве.

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу него е упражнено домашно насилие, като моли да му бъде издадена Заповед за незабавна защита, с една или повече мерки за защита.

При тези фактически твърдения, съдът намира, че страната формално е посочила, че домашното насилие следвало от поведението на С. Н. Б., който е син на молителя и който на 07.08.2026г. вечерта между 19,00ч. и 20,00 ч. в с. Чомаковци е причинил домашно насилие, изразяващо се в психическо такова, чрез отправянето на заплахи, закани за побой и убийство, както и влизане в дома на молителя от страна на ответника, докато Г. не е в къщата си.

С молбата са представени доказателства, направени са доказателствени искания.

Молбата е уважена, като съда е издал Заповед за незабавна защита с № 17/10.08.2026г.

Н. Б. Г. - редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, който поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

С. Н. Б. - редовно призован се явява лично. Твърди, че казаното от Г. не отговаря на истината.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН - от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на този закон, а именно лице, което е син на молителя, поради което молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.

2

В съдебно заседание молителя Н. Б. Г. поддържа изложеното в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Съдът кредитира показанията му като логични, непротиворечиви и обективни.

Свидетелските показания също дават ясна и пълна картина на взаимоотношенията между страните. Като се описват и минали извършени актове на домашно насилие от страна на ответника Б. към своя баща. Свидетелските показания на чичото на Б., конкретно описва случилото се на 07.08.2026г. В своите показания П. Б. Г. сочи пред съда, че на процесната дата Б. му е звънял, като започнал да отправя закани и заплахи към него и към своя баща.

Общото в показанията на разпитаните свидетели е, че Б. периодично извършвал действия към своя баща, които в своята си същност представляват актове на домашно насилие. Съда кредитира с доверие, казаното от разпитаните свидетели в проведеното открито съдебно заседание на 10.09.2026г.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания, съдът достига до извода, че на 07.08.2026г. вечерта между 19,00ч. и 20,00 ч. в с. Чомаковци ответника С. Н. Б. е причинил домашно насилие, изразяващо се в психическо такова, чрез отправянето на заплахи, закани за побой и убийство, както и влизане в дома на молителя от страна на ответника, докато молителя Г. не е в къщата си.

Това поведение на ответника е морално укоримо и противоправно, като е възбудило основателна тревога и страх у пострадалия. Данни за това се съдържат, както в писмените доказателства, така и косвено в гласните доказателства. По делото не са представени доказателства от страна на ответника, които да оспорват въведените в приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН обстоятелства за извършено домашно насилие.

Актът на домашно насилие може да бъде както физически, така и психически като първият не е необходимо да бъде с видими белези по пострадалото лице. Относно психическото насилие липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска. В този смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и условията и начина на извършване. С действията си на 07.08.2026г. вечерта между 19,00ч. и 20,00 ч. в с. Чомаковци ответника С. Н. Б. е причинил домашно насилие, изразяващо се в психическо такова, чрез отправянето на заплахи, закани за побой и убийство, както и влизане в дома на молителя от страна на ответника, докато молителя Г. не е в къщата си, като така ответникът е осъществил безспорно актове на домашно насилие спрямо молителя, като е създал у него страх за сигурността му и негативни емоции.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при определяне на защитна мярка по чл. 5, ал.

1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.

Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /по арг. чл. 5, ал.1, т.2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице по арг. чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/.

В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т.1, т.3 и т. 4 от ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, забрана 3 да го доближава, забрана да доближава жилището, което обитава, местоработата му, както и местата за социални контакти и отдих на Н. Б. Г. - централната част на с. Чомаковци. За посочената мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН не следва да се определя срок задължението на ответника да се въздържа от актове на домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето.

По отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от същия закон, с оглед постигане на целта й, настоящият състав намира за подходящ срок 12 месеца при приспадане времето на действие на мерките на издадената заповед за незабавна защита № 17/10.08.2026г. съобразно правилото на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН. Съобразно изразеното желание на молителя за прилагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4, същото следва да бъде уважено за подходящия срок от 12 месеца.

При този изход на правния спор на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12,78 евро (25,00лв).

Молителят не претендира съдебни разноски за процесуална защита, поради това настоящият съдебен състав не следва да се произнася по същите.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 15, ал.7 вр. чл.5 ЗЗДН, съдът РЕШИ:

На основание чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от Закон за защита от домашното насилие ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила в полза на Н. Б. Г., с ЕГН ********** от с. Чомаковци, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********* ПО ОТНОШЕНИЕ на С. Н. Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Чомаковци, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

**********, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя С. Н. Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Чомаковци, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Б.

Г., с ЕГН **********;

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на С. Н. Б., с ЕГН **********, да доближава на по-малко от 10 метра пострадалото лице Н. Б. Г., с ЕГН **********, жилището на пострадалото лице на адрес: с. Чомаковци, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

*********, местоработата му, както и местата за социални контакти и отдих на Н. Б. Г. централната част на с. Чомаковци, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 10.08.2026г.

- датата на издаване на Заповед за незабавна защита № 17/10.08.2026г.;