Решение № 479 от 13.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева при участието на секретаря Славия Г. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20258002100366 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 15332/19.11.2024 г. на община Павел баня, представлявана от кмета И. Б., чрез адвокат Х. П., срещу въззивно решение № 276/15.10.2024 г. по в. гр. д. № 251/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

С определение № 261/ 21.01.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 276/15.10.2024 г. по в. гр. д. № 251/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г., ОСГТК и решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, по въпроса, свързан със задължението на въззивния съд, като инстанция по съществото на спора, при формиране на правните си изводи да извърши преценка на относимите доказателства и да обсъди поддържаните доводи на страните, имащи значение за решаването на делото, вкл. оплакванията във въззивната жалба, като отрази изводите си в съдържанието на мотивите на въззивното решение. Въпросът е приет за относим към посочената от касатора липса на обсъждане на релевираното възражение, че процесните имоти са били земеделска земя още преди образуване на ТКЗС, предназначена за обществено ползване - на основание чл. 39, т. 4 ЗИСС /отм./, както и по поддържаното становище във връзка с твърдяното от ищците обобществяване, че имотите не са били собственост на наследодателя на ищеца и не е проведена процедура за възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ.

1

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация Г. В. А., [населено място], Б. П. Д., Е. П. Р., С. П. М., В. С. М., П. С.

М. и М. Х. М., [населено място], чрез адвокат Л. М., оспорват жалбата. Претендират присъждане на съдебните разноски.

С обжалваното решение е потвърдено решение № 78/13.02.2024 г. по гр. д. № 589/2023 г. на Районен съд - Казанлък, с което е признато за установено по предявения положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Г. В. А., Б. П. Д., Е. П. Р., С. П. М., В. С. М., П. С.

М. и М. Х. М. срещу община Павел баня, че ищците са собственици по наследство на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в [населено място], с площ от 635 кв.м., номер по предходен план *, при граници на имота:№ №***, ***, ***, ***, ***, ***, и на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ 620 кв.м., номер по предходен план *, при граници на имота: №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Въззивният съд е приел за неоснователни твърденията на община Павел баня, че процесните имоти, за които ищците твърдят, че са били собствени на наследодателя им, са със статут на земеделски земи и са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Посочил е, че на възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат имотите, които реално са били фактически или юридически отнети от собствениците им, като отнемане в случая не е налице, тъй като процесните земи са владени във времето от собствениците им и са запазили статута си на частна собственост. Ищците са наследници на Г. Х. А., който е бил собственик и ползвател на процесните имоти. Според свидетелските показания той е стопанисвал процесните имоти и е полагал грижи за съхранението им. Правото на собственост върху имотите не е било оспорвано до актуването им като общинска собственост. Съдът е констатирал, че имотите не са били включени в плана за земеразделяне на [населено място] и не са реституирани на наследодателя на ищците. От техническата експертиза е приел, че имот с идентификатор *** не е застроен. В границите му има шахта, построена преди 1950 г., и резервоар, който също е съществувал на място преди национализацията на земите. Имот с идентификатор *** и площ от 635 кв.м. се намира по средата на засадена с трайни насаждения /рози/ земеделска земя между други два земеделски имота, собственост на ищеца – Г. В. А.. Градината с рози е насадена през 2000 г., тъй като ищецът А. е считал цялата ливада за възстановена от отнетите имоти на дядо му, съответно - негова собственост. Изложени са съображения, че през имота не е минавал канал-вада, а същият е заравнен и насаден с рози. Според заключението на техническата експертиза в разписните листи към кадастралния план от 1950 г. процесните имоти са записани в собственост на Г. Х. А.. Свидетелката Й. е посочила, че имотите срещу нейната къща са собственост на А.. На семейството й била дадена за лично ползване ливадата пред тяхната къща, която в настоящия план е отразена с идентификатор *** и която е включвала процесния имот с идентификатор ***. Свидетелката е заявила, че вадата, която е минавала в северната част на имота с идентификатор ***, е била естествена вада, като навремето Г. А. е отклонил част от водата и е изградил в неговия имот 2 друга вада. Свидетелят Д. е посочил, че процесните недвижими имоти са били винаги собственост на А.. От писмените доказателства съдът е приел, че през 1956 г. Г. Х. А. е внесъл в кооператива ливади с обща площ от 14,8 дка, като възстановени в реални граници на наследниците са имоти: №* с площ от 1.553 дка; №* с площ от 2,198 дка; №* с площ от 1.817 дка, т.е. имоти с обща площ от 5.565 дка, които впоследствие са придобити от ищеца Г.

В. А. с договор за доброволна делба от 1999 г. Възстановен на наследниците в реални граници е и поземлен имот № * с площ от 7.925 дка. Общо възстановените земи възлизат на 13, 493 дка. При съпоставка на внесената и възстановената площ съдът е приел наличие на разлика от 1,307 дка земя, която според него съответства точно на спорните земи с обща площ от 1,255 дка, и е посочил, че по делото няма събрани данни за обезщетения и/или замени. Съдът е установил също, че с молба от 27.11.1997 г. И. А. е поискала изменение на плана за земеразделяне за парцел *, като молбата е уважена и в плана за земеразделяне поземлен имот * е възстановен на А.. В заключение е прието за обосновано предположението, че А. не е предприела действия и за процесните имоти, смятайки, че всички имоти на семейството са възстановени в реални граници.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.

288 ГПК, настоящият състав намира следното:

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., ІV г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

По основателността на касационната жалба:

Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос следва да се приемат за основателни оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с това, че не е даден отговор на поддържаните от настоящия касатор доводи, че процесната земя – земеделска още преди образуване на ТКЗС, е била предназначена за обществено ползване – чл.39, т.4 ЗИСС /отм./, както и на поддържаното 3 становище във връзка с твърдяното от ищците обобществяване, че имотите не са били собственост на техния наследодател и не е проведена процедура по възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ, поради което ищците не се легитимират като техни собственици.

В исковата молба и в последващи уточняващи молби, съгласно дадените от въззивния съд указания за внасяне на уточнение относно придобивния способ /л.90 от гр.д. №251/2024г./, ищците са твърдели, че общият наследодател А. е бил собственик на земеделска земя /по разписен лист/, записана в емлячната книга на ТКЗС, и че за нея няма данни за заявени реституционни претенции. Правото на собственост върху нея не е възстоновявано по реда на ЗСПЗЗ. Процесните имоти с идентификатори *** и *** са част от общ имот на наследодателя А.. Той е внесъл в кооператива ливади с площ 14,8 дка. Възстановени с решение на ОСЗ на наследниците му са общо 13,493 дка, или разликата от 1,307 дка е приблизително равна на невъзстановената площ, която са процесните имоти – ПИ * и ПИ * /общо 1,255 дка/. Ответникът по иска /настоящ касатор/ е поддържал доводи, че още преди образуване на ТКЗС процесната земя е имала земеделски характер, че е била предназначена за обществено ползване – чл.39, т.4 ЗИСС /отм./, както и че като колективизирана и включена в ТКЗС, не е възстановена в полза на ищците с позитивно решение на ОСЗ.

Така въведените от самите ищци факти и обстоятелства, на които се основава твърдяното от тях право на собственост, и релевираните от ответника по иска възражения, очертават рамките на правния спор, в които дължи произнасяне и въззивният съд. Няма спор по делото, а е установено и от доказателствата, че наследодателят на ищците Г. Хр.А. е внесъл в ТКЗС /1956г. -1958г./ земеделска земя - ливади с обща площ 14,8 дка. Възстановените имоти на наследниците на А. по реда на ЗСПЗЗ /общо 13,493 дка/ в процесната част на землището са : *; *; *;* и *. Поземлен имот с идентификатор ***/*/ с площ 620 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** /*/ по действащите КККР на [населено място] са части от имот №* /*/ по КВС от 1999г. Имот * не е заявяван за реституция, вкл.от ищците, и не е възстановяван по реда на ЗСПЗЗ. При изработване на картата на землището този имот, като част от имот ПИ-* по плана от 1950г., е отразен като гори и храсти и е записан на община Павел баня. Имот * се намира между възстановените имоти * и *. При оглед вещото лице по техническата експертиза е установило, че той не съществува в стари реални граници.

Съгласно заключението, през имоти № * и * по плана от 1950г. /по разписен лист на Г.А./ от северозапад на югоизток е отразен канал, който минава край сградите в ПИ * и се влива в дерето. Каналът идва от северозапад от селото. За този канал липсва знак за общност с имоти * и *, което да означава, че е част от тези имоти. През ПИ * е предвидена [улица] до ОТ- 120 до фабриката за розово масло. В плана от 1988г. двата имота не са отразени, както и вадата, минаваща през тях. В северозападната част на скицата са отразени дере и вада, идващи от северозапад от естествени извори. Двата имота не съществуват на терен в границите и във вида, в който са съществували преди обобществяването на земята.

От свидетелските показания е установено, че след масовизацията земята на А. е била дадена за частно ползване на други лица /едно от които е свидетелката Й./.