Решение № 3128 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3128 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330114356 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, срещу М. М. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 293,11 евро (превалутирани 573,27 лв.) – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода, за периода от 26.04.2022 г. – 23.02.2024 г., за обект, находящ се в гр. П., ул. *****, както и сумата от 15,91 евро (превалутирани 31,11 лв.) – мораторна лихва, за периода 30.06.2022 г. – 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2869/01.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5751/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр. с.

В исковата молба се твърди, че ответницата М. К. е потребител на ВиК услуги с № ***** в качеството си на ползвател - собственик, на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. *****. Отчетът в обекта бил извършван при условията на монтиран в обекта водомер с номер *****, с вписани показания в карнетите, срещу които бил положен подпис. Доколкото 1 от страна на ответницата не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 26.04.2022 г. – 23.02.2024 г. ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 5751 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящите искове.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира доказателства.

Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответницата.

В съдебно заседание ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.

Пловдив, се представлява от юрк. Г. Н., която моли съда да постанови неприсъствено решение по делото. Претендира разноски.

Ответницата М. К., редовно призована за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите срещу ответницата, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по настоящото дело. Затова предявените искове срещу длъжника М. М. К. са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

2

В процесния случай ответницата М. К. не е депозирала отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в първото по делото заседание и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. С Определение № 3128/12.03.2026 г., постановено по настоящото дело, надлежно връчено на ответницата, чрез назначения й особен представител адв.

И. М., на същата са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването й в съдебно заседание. Ответницата не е оспорила твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове следва да се уважат по този ред.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът своевременно е претендирал заплащането на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, като е представил доказателства за заплащане на следните суми: 75,00 лв. с равностойност 38,35 евро – за държавна такса в исковото производство и 25,00 лв. с равностойност 12,78 евро – за държавна такса в заповедното производство. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт в исковото производство, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от

ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за исковото производство в размер на 100,00 евро по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 138,35 евро за исковото производство. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, а именно сумата в общ размер на 38,34 евро, от която: 12,78 евро - държавна такса и 25,56 евро - определено от съда юрисконсулско възнаграждение, като на основание т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 176,69 евро – разноски, направени в исковото и в заповедното производство.

Съдът намира, че следва да се посочат и равностойностите на 3 дължимите суми в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответницата М. М. К., ЕГН **********, дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, следните суми: 293,11 евро (превалутирани 573,27 лв.) – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода, за периода от 26.04.2022 г. – 23.02.2024 г., за обект, находящ се в гр. П., ул. *****, и 15,91 евро (превалутирани 31,11 лв.) – мораторна лихва, за периода 30.06.2022 г. – 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2869/01.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5751/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр. с.

ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 176,69 евро, от които: 138,35 евро – разноски в исковото производство и 38,34 евро – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5751/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Изисканото ч.гр.д. № 5751/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив да се върне, поради отпадане на необходимостта от същото, ведно с препис от настоящото решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4