Определение № 505 от 31.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. Варна, 31.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20263001000390 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл.274 ГПК вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца „Балканска Строителна Компания“ЕООД /съкр. БСК/, представлявано от адв.Г.Н. и адв.Г. С., срещу определение № 930/04.06.2026г., постановено по ТД № 513/2024 година на ВОС, с което производството в частта по предявения от ищеца иск за установяване нищожност на договор за покупко – продажба, сключен на 25.10.2023г. между „РЕНАЛТ – 61“ЕООД и „Лъки 23“ЕООД, поради нарушаване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, е прекратено като недопустимо.

В частна жалба се оспорва постановеното определение като незаконосъобразно и необосновано. Страната не споделя крайния извод на съда, че за нея липсва интерес от водене на иска по отношение сделката, в която не е страна, като съответно излага подробна аргументация, на която основава интереса си от предявения иск. Доколкото в производството по делото е предявен и иск за нищожност на договора за продажба на търговско предприятие, сключен на 06.10.2009г. между ищеца БСК ЕООД и „РЕНТАЛ – 61“ ЕООД, част от което предприятие са и прехвърлените впоследствие с последващия договор от 2023г. недвижими имоти, то жалбоподателят счита, че успешното провеждане на иска е предпоставено от наличие на право на собственост върху недвижимите имоти, с които именно „РЕНТАЛ – 61“ ЕООД се е разпоредил. Поддържа становище, че за него е налице безспорен интерес от втория иск за прогласяване нищожността на договора, сключен между двете ответни дружества, тъй като целта му е едновременно да постигне по един категоричен начин отричане действието на договора за покупко-продажба на имуществото му, придобито с последващата сделка от Лъки 23 ЕООД. Искът по чл.108 ЗС, за предаване владението на имотите поради ползването им от този ответника без основание, е предявен в евентуалност при уважаване на предходните установителни искове, като упражнен самостоятелно срещу втория ответник се твърди, че е недостатъчно ефективен като защита.

По тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение.

В срока за отговор на исковата молба са постъпили становища по частната жалба на двете ответни дружества. С отговора си ЛЪКИ 23 ЕООД, чрез адв.И. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ищецът няма правен интерес да атакува сключената между третите лица Реналт -61 ЕООД и Лъки 23 ЕООД, покупко-продажба, в 1 която самият той не участва като страна. Счита, че този иск не се явява преюдициален спрямо иска за разкриване на абсолютната симулация по предходна продажба на ТП /търговско предприятие/, сключена между ищеца и Реналт 61 ЕООД. С предявения иск по чл.26, ал.2 ЗЗД, ищецът няма да получи отмяна на вещно-транслативния ефект на сделката по отношение на собствената си правна сфера. Липсва интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск/или конститутивен иск.

Предявяването на такъв иск по същество представлява упражняване на чуждо материално право по см. на чл.26, ал.2 ГПК, което е недопустимо. Предявеният иск на следващо място цели заобикаляне на закона, в частност разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД. /цитирана е практика на ВКС/ Поради изложеното ответникът претендира отхвърляне на частната жалба и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

С отговор, депозиран от втория ответник Реналт -61 ЕООД, чрез адв.Д.К., също се оспорва основателността на жалбата като се поддържа становище за липса на правен интерес. Моли за оставане без уважение ведно с присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по жалбата въззивният съд констатира, че същата е допустима и редовна – подадена от надлежна страна /ищец/ в производството срещу прекратителен акт на първата инстанция, при безспорен интерес от обжалването, в преклузивен срок.

С определение №930/04-06-2026г., постановено по ТД №513/2024г. на ВОС, съдът е прекратил производството по един от сезиращите искове, както следва: по иска на БСК ЕООД срещу РЕНАЛТ -61 ЕООД и ЛЪКИ 23 ЕООД за прогласяване нищожността на сключената между двете ответни дружества покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в НА №118/25.10.22023г. относно ПИ с площ от 1140 кв.м., представляващ УПИ V-1346 В КВ.180 по плана на гр.Провадия, ул.Св.св.К.М. №10, ведно със сградите в него, поради нарушаване на добрите нрави в хипотезата на нееквивалентност на насрещните престации, при мотивиране с липса на правен интерес за ищеца от иска.

Пред ВОС са останали за разглеждане останалите два иска, предявени от БСК ЕООД, а именно- иск срещу Реналт 61 ЕООД за прогласяване нищожността на покупко-продажба на търговско предприятие от 06.10.2009г., сключена в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните рег.№8427/06.10.2009г. на нотариус Р.И., РС -Разград, поради абсолютна симулация /с подписано обратно писмо на приобретателя Реналт 61 ЕООД/ съгласно чл.26, ал.2, предл.последно ЗЗД, евентуално иск срещу същия ответник за обявяване нищожност на продажбата поради сключването й във вреда на представлявания съгл. чл.40 ЗЗД; осъдителен иск по отношение на Лъки -23 ЕООД за предаване владението на недвижимия имот, предмет на сделката между двете ответни дружества, на ищеца собственик на същите, на основание чл.108 ЗС.

За да прекрати производството по предявения иск за прогласяване нищожността на сделката от 2026г., в която самият ищец не участва като страна, съдът е аргументирал мотиви, че за ищеца не е налице интерес от този самостоятелен иск, за да протИ.постави собствените си права на тези на последния приобретател – владеещ несобственик. Съдът е счел, че правата на ищеца след евентуално уважаване на първия иск за разкриване на абсолютната симулация на покупко-продажбата от 2009г. спрямо тези на приобретателя Лъки 23 ЕООД, следва да бъдат обсъдени при разглеждане на иска по чл.108 ЗС, през призмата на чл.17, ал.2 ЗЗД. Съдът е разгледал възможните хипотези при уважаване или отхвърляне на предявените като обуславящи искове по чл.26, ал.1, предл. трето и чл.40 ЗЗД спрямо целените с ревандикационния иск последици за ищеца, с което отново обосновал липсата на интерес от самостоятелен установителен иск за разкриване нищожността на сделката от 25.10.2023г., сключена между Реналт -61 ЕООД и Лъки -23 ЕООД.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за основателна поради следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по подадена искова молба от „Балканска Строителна Компания“ЕООД, уточнена с две молби, съответно от 06.11.2024г. и от 29.05.2026г., в които са въведени твърдения, че ищецът по силата на приватизационен договор от 2004 година е придобил правото на собственост върху поземлен имот, целият с площ от 1140 кв.м., представляващ УПИ V – 1346 в кв. 180 по плана на гр. Провадия, , 2 ул.“Св. св. К.М.“ № 10, ведно със сградите в него /описани подробно/. През 2009г. ищецът се разпоредил с търговското си предприятие чрез договор за покупко-продажба съгл.чл.15 ТЗ в полза на първия ответник Реналт -61 ЕООД, представлявано от И.И., като твърди, че в съвкупността от прехвърлени с предприятието права попада и недвижим имот в гр.Провадия, ул.Св.св.К.М. №10, посочен по-горе – договор за покупко-продажба рег.

№8427/06.10.2009г. на нотариус Р. И., рег.№378 в НК, РС-Разград. Твърди, че сделката била изцяло симулативна, тъй като отразените в договора за продажба волеизявления на страните били изцяло формални, насочени за създадат привидност за възмездното прехвърляне на предприятието, но не съответстват на действителната воля на страните. Твърди се още, че фактически действия по предаване на процесните имоти на приобретателя Реналт -61 ЕООД не са се състояли, като ищецът продължил да стопанисва имуществото предмет на прехвърлителната сделка до 24.01.2024г., когато бравата била подменена, поставен СОТ от втория ответник, с което ищецът бил лишен от достъп до собствения си имот. Твърди, че между него и първия ответник, по повод на сделката по чл.15 ТЗ, било постигнато споразумение за привидността, обективирано в нарочно създадено обратно писмо. Не била заплащана цена по сделката и не било отразявано счетоводно прехвърляне, продавачът останал във фактическа власт на имота си като запазил и дейността си. През следващите 20 години ответникът Реналт -61 не е демонстрирал по никакъв начин придобитите права върху предприятието, тъй като е знаел за симулативната сделка. Твърди се, че независимо от това, ответникът Реналт -61 ЕООД извършил последващо разпореждане с имота, част от предприятието на ищеца, обективирано в договор за покупко-продажба от 25.10.2023 година, сключен между „Рентал – 61“ ЕООД и последващия приобретател „Лъки 23“ ЕООД.

Изтъква се, че тази сделка няма как да породи правни последици, доколкото продавачът не е станал собственик на имота, а купувачът е знаел за симулацията по предходната сделка. На следващо място, ищецът твърди, че цената на възмездния договор от 06.10.2009г. е в пъти по-ниска от балансовата стойност на активите, включени в търговското предприятие, което води до извод и за нееквивалентност на престациите, съотв. нарушение на добрите нрави.

Такива твърдения са отправени и по отношение на договора от 25.10.2023 година, с който е извършена препродажба на имота между двете ответни дружества. Формулиран е петитум, с който се претендира установяване нищожност на договора за продажба на търговско предприятие от 2009 година като изцяло симулативен /абсолютна симулация/, евентуално поради нееквивалентност на престациите/нарушение на добрите нрави/; иск за обявяване нищожността на последващия договор за продажба на недвижим имот от 25.10.2023 година, сключен между двете ответни дружества като симулативен, а евентуално поради нарушаване на добрите нрави /сключен при нееквивалентност на престациите/, като се иска и предаване владението върху процесните имоти от владеещия несобственик на невладеещия собственик.

Прекратено е частично производството, единствено по отношение иска на Балканска строителна компания ЕООД срещу двете ответни дружества Реналт -61 ЕООД и Лъки 23 ЕООД за установяване нищожност на сделката, сключена между тях, обективирана в НА №118/25.10.2023г. на нотариус РС-Провадия, на основание чл.130 ГПК поради липса на интерес.

Безспорно, при предявени установителни искове абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост е наличието на правен интерес, който следва да бъде обоснован от ищеца. Несъмнено е в теорията и в константата съдебна практика (Р. № 1 на състав на І-во г. о. на ВКС по гр. дело № 3512/2008 г. и Р. № 224/23.10.2018 г. на състав на ІV-то г. о. на ВКС по гр. дело № 1634/2018г.), че надлежно легитимиран да предяви установителен иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор и затова интерес от предявяването имат не само субектите на спорното материално правоотношение, но и всички трети, външни за последното лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на това правоотношение. Когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл.26 ЗЗД изхожда от лице, което не е страна по сделката и практически не би могло да се облагодетелства от връщането обратно в патримониума на прехвърлителя на отчуждено по сделката имущество, постановеното решение се явява недопустимо поради липса на правен интерес. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, при иск за обявяване нищожност на разпоредителна сделка, имаща за предмет имущество, което обаче не е собственост на ищеца и в която последният 3 не участва. В този случай, за да обоснове интереса си от иска ищецът би трябвало да посочи конкретен пряк или евентуален интерес, като за разлика от правния интерес при осъдителни искове, при установителните той не се презумира и би бил налице само тогава, когато прогласяване на нищожността по съдебен ред ще има за своя пряка последица промяна в имуществения патримониум на разпоредилия се отчуждител, която е свързана с материалното право на ищеца, по отношение на конкретно имущество, каквото е налице в конкретния случай. Легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор, а това в случая е безспорно налице. Това е необходимо с оглед изискването в чл.26 ГПК, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно отношение като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Или, интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши в найпълна степен съществуващ между него и противната страна правен спор. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така например, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг поефективен способ за защита. Когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл.26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожност, липсва правен интерес от иска. В случая обаче, напротив, ищецът цели установяване на собственото си накърнено право на собственост както и връщане на имота, предмет на разпореждането, в своя патримониум. С предявения иск за разкриване нищожността на втората сделка съгласно чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД, ищецът цели да внесе яснота и безспорност в отношенията между страните по отношение на спорното имуществено право.