Решение № 2232 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2232 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20231100512857 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 11316 от 29.06.2023 г., постановено по гражданско дело № 20221110165004 по описа за 2022 година на СРС, 77 състав, е уважен частично предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че И. М. Д. дължи на „Кредит Инс” AД сумата от 2 686,21 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ №118586 от 12.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50456/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав - 15.09.2022г., до окончателното плащане, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 2700 лв.; отхвърлени са и предявените от „Кредит Инс” АД, ЕИК 205997727, срещу И. М. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че И. М. Д. дължи на „Кредит Инс” АД, сумата от 183,69 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2021 г. до 12.07.2022 г. и сумата от 295,13 лв. - мораторна лихва за периода от 13.08.2021 г. до 15.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.09.2022 г. по ч.гр.д. № 50456/2022 г. по описа на СРС, 77-ми състав.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника И. М. Д., подадена чрез адв. М. Д., САК, в качеството й на особен представител на ответника, назначен от първоинстанционния съд на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. В жалбата са изложени оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че липсва кореспонденция и обедителни писмени доказателства, че именно ответникът е сключил договора за кредит. В обобщение на доводите си въззивникът заявява искане решението в обжалваната част да бъде отменено, а исковете - отхвърлени в цялост като неоснователни и недоказани.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Кредит Инс” AД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Поддържа се, че жалбата е бланкетна, не сочи нови обстоятелства или доказателства и повтаря вече обсъдени възражения. Правилно е прието, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен по електронен път, който има доказателствена сила на подписан документ съгласно приложимото законодателство относно електронните изявления и подписи. Установено е и реалното предоставяне на заемната сума чрез извършен банков превод, поради което заемодателят е изпълнил задължението си, а ответникът дължи връщане на главницата и лихвите.

ВъззИ.емият оспорва основателността на съдържащите се във въззивната жалба доводи, като поддържа, че решението на СРС в обжалваната от ответника част е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца в производството - „Кредит Инс”, с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете му срещу ответника искове за сумата от 183,69 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2021 г. до 12.07.2022 г. и сумата от 295,13 лв. - мораторна лихва за периода от 13.08.2021 г. до 15.09.2022 г. В жалбата са изложени оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на първоинстанционния съд за нищожност на договора за потребителски кредит, като поддържа, че договорът съдържа всички изискуеми от ЗПК реквизити, включително ясно посочен ГПР и общ размер на задължението, поради което не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че дори таксата „Гарант“ да е следвало да бъде включена в ГПР и това да води до надвишаване на законовия лимит, евентуална нищожност би засягала единствено съответната клауза, но не и целия договор.

Поддържа се още, че съдът неправилно е отказал да присъди мораторна лихва, тъй като при забава по парично задължение обезщетение по чл. 86 ЗЗД се дължи и при положение, че се приеме връщане само на чистата стойност на кредита. В обобщение на доводите си въззивникът заявява искане решението в обжалваната част да бъде отменено, а исковете уважени в цялост като неоснователни и недоказани.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбите са подадени в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни, по следните съображения:

Производството е образувано по предявени реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че И. М. Д. дължи на „Кредит Инс” AД сумата от 2 700 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ №118586 от 12.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50456/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав - 15.09.2022г., с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 183,69 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2021 г. до 12.07.2022 г. и сумата от 295,13 лв. - мораторна лихва за периода от 13.08.2021 г. до 15.09.2022 г.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.

2 чл. 9 ЗПК:

Според чл. 9, ал. 1 ЗПК с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на паричен заем, които последният се задължава да върне чрез извършването на периодични парични вноски през целия период на неговото предоставяне.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за връщане на паричния заем включва следните елементи:

1.Възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание;

2.Предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя;

3.Размерът на задължението и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост или обявяване на предсрочна изискуемост.

Основният спор в настоящото производство е съсредоточен около въпроса дали е бил сключен договор за кредит от разстояние по електронен път с твърдяното в исковата молба съдържание и дали са дължими вземанията за договорна лихва и за мораторна лихва по него от ответника.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, като настоящият въззивен състав споделя изцяло и правните му изводи. Ето защо на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение. По изложените във въззивните жалби възражения следва да се добавят и следните правни и фактически съображения:

По въззивната жалба на ответника И. М. Д.:

Както вече бе посочено, за да бъдат уважени исковете, основани на чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във връзка с чл. 6 ЗПФУР, е необходимо да се установи наличие на облигационно правоотношение по договор за кредит, сключен от разстояние. Това означава, че кредитодателят трябва да е предоставил на ответника спорната сума като заем, а ответникът да е поел задължение да я върне при настъпване на падежа.

За валидността на договор, сключен от разстояние, е нужно електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, с които те изразяват съгласие за сключване на договора, като документите могат да бъдат представени и на хартиен носител.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител и възпроизведимо, представлява електронен документ. Електронното изявление е цифров вариант на словесно или несловесно съобщение (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ) и се счита за подписано, ако към него е добавена или логически свързана електронна информация, удостоверяваща авторството му (чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ). В случая по делото е представен писмен договор, сключен между страните. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартия не изменя неговите характеристики. Представеният по делото заверен препис е допустимо и достатъчно доказателство за авторството и съдържанието на изявленията (чл. 184, ал. 1 ГПК). Преписът има силата на носител на частни, подписани от страните документи, които според чл. 180 ГПК имат формална доказателствена сила за авторството си. Ако другата страна не поиска оригинала на електронен носител, преписът е достатъчно доказателство (в този смисъл – Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г.о.).

Съдът приема за установено, че ответникът е инициирал процесното правоотношение чрез попълване на електронна заявка през интернет страницата на кредитора, в която е въвел свои лични данни – три имена, ЕГН, данни за лична карта, адрес, телефон, електронна поща, данни за работодател и доходи, както и конкретни параметри на искания кредит, включително размер, срок и начин на получаване, като заявката е потвърдена от него електронно, с което се счита подадена и авторството принадлежи на заявителя.

Договорът съдържа електронно изявление (попълнен електронен формуляр), като, тъй 3 като не е подписан с усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ, поради което следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис. Част от изявленията са свързани с установяване на авторството, съдържат данни за самоличността на ответника – три имена, адрес, телефон, ЕГН, банкова сметка и др. Законът признава силата на саморъчно подписан документ на електронен документ само при наличие на квалифициран електронен подпис, но чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се договорят обикновения електронен подпис да има стойност на саморъчен. Съгласно приетите Общи условия страните изрично са уговорили, че електронните изявления, включително чрез въвеждане на лични данни, имейл, телефон и IP адрес, имат значението на подпис и обвързват страните като валидни електронни документи.

След като по делото е представен кредитният договор като приложение към исковата молба, изготвен след спазване на процедурата, приемане на Общите условия и предоставяне на преддоговорна информация, може да се счита, че са изпълнени преддоговорните задължения на кредитодателя.

На следващо място с въвеждането на личните данни на кредитополучателя на сайта на кредитодателя и изпращането на съгласие/потвърждение, потребителят изразява волята си за сключване на договора и приема Общите условия. Кредитодателят „Кредит Инс” AД) в рамките на търговската си дейност отправя публична покана за сключване на договор за кредит по чл. 290 ТЗ. Следва предложение от кредитополучателят за сключване на кредит при посочените условия, като доказателство за приемане на предложението е представеният по делото договор за кредит № 118586/12.07.2021 г., който не би могъл да бъде генериран без одобрение на кредита. Ето защо въззивният съд намира, че въз основа на подадената заявка между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, съдържащ всички съществени елементи – размер на кредита, срок, лихвен процент и ГПР, като ответникът е заявил съгласие с условията му и е потвърдил сключването му по електронен път.