Решение № 240 от 20.05.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 280/2026
- Вид
- Решение № 240
- Подписан
- 20.05.2026
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- Антоанета Данова, Калин Калпакчиев, Невена Грозева
Цитирани разпоредби
- чл.20 ал.2 изр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.2 изр.1 · Наказателен кодекс
- чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.1 б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.2 изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 240 гр. София, 20.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Данова
Членове:
Невена Грозева
Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200280 по описа за 2026 година Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Апелативна прокуратура- София, срещу решение №428 от 12.12.2025 г., постановено по внохд №547/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В протеста е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Доводите, чрез които то се обосновава са свързани с обстоятелството, че след като въззивният съд е намерил, че подсъдимият при управление на процесното МПС е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП /а не инкриминираното в обвинителния акт нарушение по чл.20 ал.2 изр.2 от НПК/, и това нарушение се намира в причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, е следвало със съдебния си акт да даде правилната правна квалификация и да признае В. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ във вр.с чл.342 ал.1 от НК във вр.с чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. За да аргументира тезата си прокурорът се позовава на разрешенията, дадени в ТР №2/2016 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСНК, че „съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му“. След като в обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.8 от същия/ е било отразено, че подсъдимият е „бил длъжен да се движи със скорост позволяваща му, с оглед осветеността на фаровете пред автомобила да 1 възприеме внезапно появилия се пешеходец, и да намали скоростта“, то въззивият съд е имал задължението да даде правилната квалификация на нарушението. В заключение се моли да бъде отменено решението на Софийски апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа депозирания протест по изложените в него съображения и с направеното искане. Акцентира на това, че апелативният съд е могъл сам, без процесуална намеса от страна на прокурора, да промени квалификацията на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК, още повече, че в случая става въпрос за нарушение на една и съща разпоредба- чл.20 ал.2 от ЗДвП, в която се съдържат две хипотези. В подкрепа на този си извод се позовава на решение по н.д. № 894/2021 г. на I н.о на ВКС, решение по н.д. № 615/2022 г. на I н.о. на ВКС и решение по н.д. №54/1975 г. на ОСНК на ВС. Счита, че когато водачът на МПС предварително не изпълни задължението си по чл.20 ал.2 от ЗДвП да се движи със съобразена скорост, в резултат на което настъпят обществено опасните последици, то той сам се е поставил в невъзможност да ги предотврати. Изразява несъгласие с извода на съда, че пострадалият е страдал от деменция, която е изключвала вменяемостта му, позовавайки се на показанията на близките на починалия, разпитани в качеството на свидетели.
В заключение моли протеста да бъде уважен.
Повереникът на частните обвинители Й. П. И., А. С. С. и П. С. С.- адв. С. поддържа казаното от представителя на държавното обвинение и моли да бъде отменено протестираното съдебно решение, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Адв.В., защитник на подсъдимия В. Ц. взема становище за неоснователност на касационния протест и моли да не бъде уважаван. Твърди, че цитираните от прокурора съдебни решения качествено се отличават от хипотезите, които са били предмет на обсъждане по настоящото дело в две насоки- първо, въпросните решения, касаят дела, по които фактическата обстановка е била установена и второ, настоящият случай е специфичен, тъй като пострадалото лице е невменяемо. Във връзка с направеното от прокурора оспорване на състоянието на невменяемост на пострадалия, защитникът счита, че от приетата съдебно психиатрична експертиза и от разпита на роднините му, проведен на досъдебното производство, фактът, че починалия не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е безспорно установен. По-нататък посочва, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е останала недоказана. Нещо повече, обстоятелствата, че пострадалият е идвал откъм квартала, в който живее, пресякъл е първото пътно платно, след това е прескочил мантинелата, след което се е затичал пред колата на подсъдимия, не се подкрепят от каквито и да е било доказателства. На следващо място пледира, че състоянието на невменяемост на пострадалия предполага множество хипотези, свързани с поведението му на пътя, разгледано в контекста на присъствието му изобщо на пътното платно, придвижването и действията му преди настъпването на удара 2 с автомобила. Обръща внимание и на изводите в автотехническата експертиза относно това, че скоростта, с която МПС-то е било управлявано от подсъдимия /около 110 км/час/, не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, както и че дори и подсъдимият да се е движил с разрешената от закона скорост от 90 км/час, произшествието също не е могло да бъде предотвратено. На следващо място се посочва, че въпросът за светлините е ключов за правилното решаване на делото, защото според експертните изводи е абсолютно невъзможно при движение на къси светлини, предвид дължината на опасната зона за спиране на автомобила и движението на пешеходеца по пътното платно, водачът на превозното средство своевременно да възприеме появата на пострадалия на пътя и да предизвика адекватната реакция на опасността. За да се избегне произшествието, според експертите, подсъдимият е следвало да управлява автомобила със скорост пониска от 70-73 км/час, като за това, че нищо от пътната обстановка не е задължавало В.Ц. да управлява с такава скорост, са изложени подробни аргументи. Макар да изразява несъгласие с част от мотивите на въззивната инстанция, защитникът пледира, че дори и в хипотезата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, подсъдимият не би могъл да носи отговорност при така очертаната фактология в обвинителния акт. Независимо от това обаче същият обръща внимание и на обстоятелството, че дори да бяха налице фактически данни, обосноваващи нарушението по горната разпоредба от ЗДвП, то препятствието, което е възникнало /пешеходеца/, по никакъв начин не е било закономерно. В заключение моли протеста да бъде оставен без уважение.
В последната си дума подсъдимият В. В. Ц. счита, че е невинен и моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №4 от 05.02.2025 г., постановена по нохд №553/2024 г., Софийски окръжен съд е признал подсъдимия В. В. Ц. за невиновен в това, че на 14.08.2021 г. на главен път /път/ /срещу трети километър/ посока /населено място/- /населено място/, при управление на МПС- л.а. /марка/, модел /модел/, с рег. №/рег. номер/, е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. К. И., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ във вр.с 342 ал.1 от НК.
По въззивен протест и въззивна жалба на частните обвинители, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №547/2025 г., приключило с решение №428 от 12.12.2025 г., с което първоинстанцинната присъда е била потвърдена.
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да потвърди постановената спрямо подсъдимия Ц.
3 първоинстанционна оправдателна присъда въззивната инстанция, макар да е споделила крайният извод на Софийски окръжен съд, е внесла съществени корекции в мотивите му от правна страна, приемайки, че в случая не се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Според апелативния съд, доказателствата по делото обосновават нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, допуснато от подсъдимия при управление на процесното превозно средство, което нарушение е в пряка-причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, но независимо от това, не може да се постигне осъждане на В. Ц., тъй като с обвинителния акт не е било инкриминирано посоченото по-горе нарушение, а прокурорът е претендирал, че подсъдимия е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП. Извода на съда, че водачът на процесния автомобил е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП е верен и се споделя от настоящата инстанция. За правилното решаване на делото е било необходимо да се изяснят следните обстоятелства: характеристиките на пътя в района на местопроизшествието, посоката и разположението на автомобила на пътното платно; скоростта на движението му преди удара; светлините на фаровете на автомобила към момента на произшествието; мястото на настъпването на удара; разстоянието, от което водача на автомобила е могъл обективно да възприеме пресичащият пешеходец; посоката и скоростта на движение на последния; областта от тялото на пострадалия, в която е настъпил инициалния удар; предотвратимостта му от техническа гледна точка при движение на автомобила с установената по делото скорост и при разрешената за пътния участък; здравословното състояние на пострадалия и в частност дали същият е страдал от дементен синдром; причината за смъртта на пострадалия. Всички тези обстоятелства са били детайлно изяснени от контролирания съд, на базата на събрания по делото доказателствен материал, които е бил подробно анализиран и обсъден в мотивите на въззивния съдебен акт. В този смисъл възражението на защитника на подсъдимия, че по настоящото дело фактическата обстановка, свързана с произшествието е останала неизяснена, а и същата не би могло да се изясни изобщо от събраните доказателства, които са единствено възможните, е лишено от основание. Въззивната инстанция с основание е кредитирала изводите, направени в комплексната медицинска и автотехническата експертиза, при изготвянето на която освен всички материали по делото е била използвана и компютърна симулация на местопроизшествието- най- съвременния метод и достижение на автотехническото познание. Компютърната симулация е сложен, актуален метод за провеждане на компютърно базирани експерименти с математически модели, които описват поведението на обектите за определен период от време.
Чрез нея се симулират реални ситуации и е изключително полезна при изследване на динамични системи, които трудно подлежат на математическо моделиране, какъвто е настоящият случай /в този смисъл Р по н.д.№833/2024 г. на III н.о. на ВКС/. Именно чрез проведената компютърна симулация е установен като най-вероятен възприетия от вещите лица механизъм на произшествието, а именно: преодоляване на мантинелата от пешеходеца, пресичане чрез бързо бягане от ляво на дясно под ъгъл от 94 градуса спрямо 4 посоката на движение на автомобила и отклонение на последния с 3-4 градуса вдясно спрямо същата посока на около 63 метра преди удара, като според експертите е напълно възможно това отклонение да не се дължи на поведение на водача, свързано със завиване на волана, а на действието на някоя от защитните системи, с които е бил оборудван автомобила. Като изходни данни за извършване на компютърната симулация, вещите лица в съдебното заседание пред окръжния съд са посочили височината и теглото на пешеходеца, описаните в протокола за оглед находки- положението на петното от кръв в близост до мантинелата, положението на тялото на пострадалия след удара, положението на откъснатата следствие на удара негова ръка и техническите характеристики на автомобила- дължина, широчина и маса с един водач, в резултат на които данни по математически модел е била изчислена скоростта на движение на автомобила и тази на пешеходеца, съответно е било определено мястото на удара. Експертите са уточнили, че местоположението на тялото след удара е водещо, поради липса на следи от спиране, задиряне и пр. и при въвеждането на различни от посочените в експертизата стойности, не се е получавало фиксираното в протокола място на тялото в крайното му положение. Травматичните увреждания по пострадалия са дали възможност на съдебния лекар от състава на комплексната експертиза да приеме, че се касае за пресичане на пешеходеца от ляво на дясно спрямо посоката на движение на процесното превозно средство, като в съдебното заседание вещите лица са категорични, че пострадалият е изминал известно разстояние по пътното платно, тъй като ударът е настъпил достатъчно навътре- на границата между лявата и дясната ленти за движение за посоката на автомобила. Тук е важно да се отбележи, че според устните разяснения на вещите лица в съдебното заседание, дори да се приеме, че пешеходецът се е движил срещу автомобила и се е завъртял преди удара, зоната на видимост на водача на МПС- 68 метра до мястото на удара и времето му за реакция, не се променят. В тази връзка по делото е било установено, че към момента на произшествието автомобилът на подсъдимия е бил с включени къси светлини на фаровете, чиято осветеност на левия фар е на разстояние 68 метра.
Разпечатката съдържа 22 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/679186fa-8af7-419c-a40b-a7e715592fab