Разпореждане № 19872 от 07.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 19872 гр. София, 07.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20221110107639 по описа за 2022 година

Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на „(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от А.С.А., чрез пълномощника юр. Ф. ХЮС. ИБР..

Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение в полза на търговското дружество против ИВ. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от 489,92 лв. (четиристотин осемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), от която а) 411,42 лв. (четиристотин и единадесет лева и четиридесет и две стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. февруари 2019 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и б) 78,50 лв. (седемдесет и осем лева и петдесет стотинки) – лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г., както и за направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец февруари 2019 г. до м. април 2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в (АДРЕС), инсталация 397239/аб. № 397239.

Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. Ф.И., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и основателно, предвид следните съображения:

Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).

В този смисъл искането на „(ФИРМА)” ЕАД – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на лицето, срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение и имащо качеството на потребител, според съдържанието на справката от Национална база данни население е в гр. Нови Искър, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

1

Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Ф.И., от която изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че лицето, срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.

Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на добрите нрави. При служебно извършената проверка по реда на чл. 411 ал. 2 т. 3 вр. чл. 7 ал.

3 от ГПК и доколкото длъжникът има качеството „потребители“ по смисъла на пар. 1, т.

41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, съдът не констатира заявлението да се основава на неравноправни каузи или да е налице обоснова вероятност за това.

С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „(ФИРМА)” ЕАД – София против И.К.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на „(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от А.С.А., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против ИВ. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от 489,92 лв. (четиристотин осемдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец февруари 2019 г. до м. април 2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в (АДРЕС), инсталация 397239/аб. № 397239, от която а) 411,42 лв. (четиристотин и единадесет лева и четиридесет и две стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. февруари 2019 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и б) 78,50 лв. (седемдесет и осем лева и петдесет стотинки) – лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г., както и за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за уважената част от заявлението.

2

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3