Определение № 397 от 10.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Бургас, 10.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100500113 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК,вр. чл.418,ал.4 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с рег.№ 1787/15.01.25г. на Бургаски РС, подадена от Л. К. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: ****, чрез процесуален представител адв. Д.Николова, против Заповед №4398/20.12.24г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№8691/24г. по описа на РС-Бургас В ЧАСТТА за разноските, срещу присъждането в полза на заявителя на 200лв. като такива, вместо на действително сторените за адвокатско възнаграждение – от 1000лв.

В тази част заповедта се сочи за неправилна и незаконосъобразна, като се изтъкват следните съображения: съдът няма компетентността служебно да намалява адвокатското възнаграждение, поискано от заявителя в заповедното производство, т.к. чл.78, ал.5 от ГПК предвижда това да стане само по искане на насрещната в производството страна, но предвид фазата на развитие на процеса, тя все още не е изразила становището си по претенцията.

Извън горното, страната не споделя и доводите на БРС, изнесени в мотивите му на база указанията, дадени с Решение на СЕС по съединени дела С-427/16г. и С-428/16г.,касателно присъждането на разноските за адвокат в намален размер.

Счита, че съдът изобщо не е съобразил в случая действителната фактическа и правна сложност на делото, нито защитимия материален интерес на заявителя и присъдената от РС част от адвокатския хонорар е изцяло в противоречие с указанията, дадени с Решение от 28.07.16г. по дело С-57/15г. на СЕС, поставящо като критерий за подлежащите на възстановяване разноски на спечелилата делото страна такива в размер на една значителна и подходяща част от действително понесените в процеса разумни разходи, като същевременно те следва да бъдат“пропорционални“ за загубилата делото страна.

От горното страната извежда, че дори да имаше правомощието да намали разноските 1 служебно, в случая РС ги е определил в несправедлив размер.

В обобщение се моли за изменение на заповедта за незабавно изпълнение на паричното задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№8691/ 24г. на БРС, в частта на разноските, като на страната се присъди целият заплатен по делото адвокатски хонорар от 1000лв.Не се ангажират нови доказателства.

Предвид естеството на производството, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Проверката на БОС по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за допустима и редовна, като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона процесуален преклузивен срок, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Разгледана по същество тя е и основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д.№8691/24г. по описа на Бургаски РС е образувано по заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по чл.417 от ГПК,подадено от Л. К. Г. ЕГН ********** от *****, при условие на пасивна солидарност, против кредитополучател „ГКП ФИШ 1“ ЕООД БУЛСТАТ 203116987, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ.Бургас, гр.Бургас, ул.“Ангел Димитров“ №12, с управител М.П. и против П. П. П. с ЕГН ********** със същия адрес, за сумата от 10 000 лв.- неиздължен остатък по запис на заповед, целият за сумата от 20 000лв..

Ценната книга е издадена на 10.05.22г.от дружеството- длъжник, авалирана от физическото лице Пл.П. в полза на заявителя Л.Г. и предявена за плащане на падеж(10.07.22г.), но вземането по нея не е изпълнено от солидарните длъжници в претендирания по делото размер.

В заявлението е поискано още присъждането на законна лихва върху главницата по записа на заповед от датата на подаването му до датата на изплащането, както и на сторените в процеса разноски от 1200лв., включващи адвокатски хонорар от 1000лв. и 200лв. за държавна такса. Общо заявеното пред заповедния съд вземане възлиза на 11200лв..

Реалното заплащане на разноските в заповедното производство в горепосочения размер е доказано в частното производство с платежни документи(л.11 и 12 - дело РС).

Видно от обжалваната заповед в първа инстанция е, че съдът е уважил изцяло вземането за главницата по ценната книга, за сумата от 10 000лв. срещу П. П. П., като е постановил заплащане на разноски на заявителя за производството в размер от 400лв., включващи цялата внесена държавна такса от 200лв. и част от адвокатския хонорар, възлизаща на 200лв., вместо уговорените и платени за тази цел 1000лв.. Изложени са съображения за намаляването на действителните разходи за процесуална защита, изводими от цитирана практика на СЕС.Заявителят е уведомен на 08.01.25г. за издадената заповед на БРС по чл.417 от ГПК за горните суми , както и за изпълнителния лист от 06.01.25г.

Заявлението е отхвърлено за претендираното по ценната книга вземане спрямо дружеството длъжник, но в тази част съдебният акт на РС не е предмет на настоящото производство.

Въззивният съд приема заповедта на БРС в обжалваната част, касателно сторените разноски за неправилно, защото:

В общата част на ГПК, глава VІІІ, раздел ІІ, чл.78 урежда в няколко хипотези механизма на разпределяне на деловодните разноски сторени от страните в проведените граждански 2 производства, което разрешение намира приложение и в изпълнителния процес , визиран в част пета, включваща и заповедното производство( в частност също чл.417 и сл. от ГПК).

Според правилото на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение на страна по делото само ако насрещната е отправила възражение за прекомерност.Т.е. даденото от закона принципно разрешение е, че съдът няма компетентността сам да ревизира размерите на адвокатските хонорари, а е подчинен на диспозитивното начало и дължи произнасяне само ако бъде нарочно сезиран за това от заинтересована страна в процеса. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК,съдът има правомощието да определи служебно само размерите на юрисконсултските възнаграждения, дължими за реално осъществена защита в гражданския процес.

Обаче заповедното производство, развиващо се по реда на чл.417 и сл. от ГПК, във фазата, в която се намира настоящото дело, е все още едностранно.Тук длъжникът, т.е. насрещната страна не взема участие, респективно все още няма въведено възражение за прекомерност на разходите за адвокатска защита, сторени от заявителя.

След като възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, отправено от насрещната в производството страна липсва, няма законово основание съдът да ревизира разходите за процесуална защита на заявителя. БРС е следвало да съобрази реално платените за адвокатско възнаграждение разноски и прилагайки правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, определящо, че на ищеца (заявителя) в заповедното производство се присъждат разходи съразмерно на уважената претенция( вземане)-в случая удовлетворена изцяло, да постанови възстановяване на всички разноски от общо 1200лв., включващи и целия хонорар от 1000лв., за чието договаряне и плащане е представено писмено доказателство, като издаде и съответните заповед и изпълнителен лист.

След като не е съобразил правилото на чл.78, ал.1 ГПК, БРС е определил със заповедта си неправилно размера на общите дължими в полза на заявителя деловодни разноски и в частност на тези за защитата му, осъществена в първа инстанция.

Ето защо Заповед №4398/20.12.24г. следва да бъде отменена като неправилна в частта, постановяваща длъжникът да заплати на заявителя като общи разноски за заповедното производство сумата от 400лв., в т.ч. за адвокатско възнаграждение - 200лв., а издаденият въз основа на нея изпълнителен лист- обезсилен в същата част и вместо това БОС трябва да постанови присъждането на общ размер на разноските на заявителя от 1200лв., в т.ч. адвокатско възнаграждение от 1000лв., като върне делото на БРС за издаване на заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за посочените суми .

С оглед така изразеното становище, БОС не разглежда останалите защитни съображения, въведени от жалбоподателя като евентуални, ако съдът се счете служебно задължен да ревизира размера на адвокатския хонорар,докато производството е едностранно.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед №4398/20.12.24г., издадена по ч.гр.д.№8691/24г. по описа на Районен съд –Бургас В ЧАСТТА, разпореждаща длъжникът П. П. П. от гр.Бургас да заплати на кредитора Л. К. Г. от гр.Бургас съдебно деловодни разноски за проведеното заповедно производство от общо 400лв., от които 200лв. за адвокатски хонорар и ОБЕЗСИЛВА издадения на 06.01.25г. в полза на 3 кредитора изпълнителен лист в същата част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът П. П. П. от *****, с ЕГН ********** да заплати на кредитора Л. К. Г. от **** с ЕГН ********** съдебно деловодни разноски за производството по ч.гр.д. №8691/24г. по описа на БРС в общ размер от 1200лв., включващи 1000лв. адвокатски хонорар за защитата му по делото.

ВРЪЩА делото на РС-Бургас за издаването на заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за присъдените разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4