Решение № 541 от 08.07.2016, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….…/.….07.2016г. гр.Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА при секретар Х.Х.

, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 705 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д.Цанков №37, срещу С.М.С. и В.И.С., и двамата с адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД при условията на солидарност, следните суми както следва: сумата от 125000евро, представляваща главница по договор за предоставяне на банков кредит №014OD-R-000062/20.08.08г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.11.12г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 57456,08евро, представляваща просрочени лихви за периода 01.08.10г. - 23.11.12г.; сумата от 3750евро, представляваща комисионни за управление на кредита съгласно т.11 от договора за 2011г. и 2012г., за които вземания по ч.гр.д. №17356/2012г. по описа на ВРС, ХХVІ състав, е издадена заповед №9654/29.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и С.М.С. и В.И.С., като кредитополучатели, е сключен Договор за предоставяне на банков кредит № 014OD-R-000062/20.08.2008г.– ипотечен овърдрафт при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер до 125 000 евро, като същите ползват предоставения кредит в срок до 20.08.2013г., като в първия работен ден след изтичане на този срок банката закрива разрешения овърдрафт и при наличие на непогасени задължения по овърдрафта към датата на закриването му, те се издължават от кредитополучателите съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с краен срок за погасяване на кредита 20.08.2028г. Твърди се, че за ползвания кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на БЛП на Банката за евро, увеличен с надбавка от 5,71 пункта, а при просрочие - договореният лихвен процент плюс надбавка от 20 пункта /т.9 от Договора/, като до закриване на овърдрафта - 20.08.2013г., лихвата се начислява и дължи ежемесечно в последния работен ден на всеки месец върху общия размер на усвоените средства. Сочи се, че за обезпечаване на кредита банката е приела договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателите и ипотекарни длъжници. Твърди се, че от 01.08.10г. кредитополучателите са преустановили редовното обслужване на кредита, като за допуснатите просрочени задължения и договорените последици при неизпълнение кредитополучателите са били писмено уведомени. Излага, че на осн. чл.31.2 б.”а” от Раздел XI от договора банката е отправила писмено предизвестие до кредитополучателите с писмо от 04.04.12г., връчено на 11.04.12г., обявявайки кредита за предсрочно изискуем. Излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч. гр. дело № 17356/2012г. на ВРС срещу длъжниците, срещу която последните възразили. С допълн.искова молба заявява, че поддържа иска, като оспорва възраженията, релевирани с отговора. Счита, че с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ е недопустимо позоваване от отв.страна на нищожност на договора, както и че процесният договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, не попада в приложното поле на ЗПК /отм./. Сочи се, че всички клаузи на договора са договорени индивидуално, поради което не са налице неравноправни клаузи по см. на чл. 143 от ЗЗП.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците С.М.С. и

В.И.С.,***, чрез пълномощник адв. Р.И., са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен. Не се оспорва факта за наличието на сключен договор за овърдрафт за сумата от 125 000 евро, като оспорва твърдението за получено от отв. С. уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради което счита, че кредита не е станал предсрочно изискуем.

Оспорва размерът на вземанията, като навежда възражение за нищожност на договора поради противоречие със закона и добрите нрави. Счита, че разпоредбите на раздел 2, т.2, б.Б, чл.7, чл.11.2, чл.11.3 , чл.8 и 9 от договора са нищожни на осн. чл.147, ал. 1, чл. 143, т.3, т.10 и т. 12 от ЗЗП и чл.58, ал.1, т. 2 от ЗКИ, както и поради противоречие с морала и добрите нрави. Излага, че тези разпоредби не са индивидуално уговорени; че липсва определяемост на компонентите на БЛП; че същите предвиждат възможност за едностранно увеличение от страна на банката на договорения лихвен процент. Сочи, че през процесния период банката е увеличила лихвения процент без да уведомява длъжниците. Счита, че в противоречие с морала и добрите нрави се явява разпоредбата на чл.8 от договора, даваща право на банката да начислява лихва върху лихва, което било допустимо само между търговци, каквито длъжниците не са. Счита, че не е отчетен факта на събиране на сумата от 234255лв след издаване на изп. лист , с която следвало да бъде намалена претендираната сума по устан. иск. С допълнителния отговор поддържат възраженията си.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. №17356/12г. на

ВРС по подадено от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, заявление е издадена заповед № 9654/29.11.12г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.41 ГПК, като е разпоредено длъжниците С.М.С. и В.И.С.,***, да заплатят солидарно на заявителя сумата от 125000евро, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит №014OD-R-000062/20.08.08г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 23.11.12г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 57456,08 евро, представляваща просрочени лихви за периода 01.08.10г. - 23.11.12г.; сумата от 3750евро, представляваща комисионни за управление на кредита съгласно т.11 от договора.

Срещу така издадената заповед от длъжниците по делото са постъпили възражения по реда на чл.414 ГПК, които настоящият състав намира, че са подадени в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Съобразно разясненията, дадени с т.5а и 10а на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, включително наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд. Съобразно приложените покани за доброволно изпълнение, съдържащи и препис от заповедта за изпълнение, ведно с уведомления към тях, по изп.дело №20127190400632 на ЧСИ Ст.Янкова, се установява, че същите са адресирани до постоянните и настоящи адреси на длъжниците, като същевременно е отразено единствено залепване на уведомление на 21.01.13г. За да се приеме, че е налице хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК за осъществено редовно връчване на заповедта за изпълнение / която ищецът твърди да е приложима в настоящия случай/, то е необходимо да бъде изпълнена процедурата по чл.47, ал.1 ГПК. Когато връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да узнае, че е бил търсен на адреса, за да му бъдат връчени документи, и да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа. От така представените по делото доказателства не се установява при връчването на поканите да са спазени изискванията на чл.47, ал.1 ГПК – липсват изобщо данни за мястото, на което е залепено уведомлението, съотв. дали такова е пуснато и в пощенската кутия, както и посочване на обстоятелствата, обусловили приложението на този начин на връчване. С оглед на това съдът прави извода, че липсва редовно извършено връчване на издадената заповед за изпълнение, поради което и спрямо длъжниците не е започнал да тече регламентирания в чл.414, ал.2 ГПК срок. Ето защо депозираните на 20.03.15г. възражения по реда на чл.414 ГПК се явяват депозирани в срок, което обуславя и допустимостта на настоящото производство.

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за банков кредит №014OD-R-000062/20.08.08г., по силата на който банката се е задължила да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разпл.сметка при максимално допустим размер до

125000евро за текущи битови нужди и погасяване на съществуващи задължения, като срокът за ползване на овърдрафта е до 20.08.13г.

Договорено е в чл.7 от договора, че за ползвания овърдрафт кредитополучателите заплащат на банката годишна лихва в размер на Базов лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 5,71 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 5,79% годишно, както и че до закриване на овърдрафта лихвата се начислява ежемесечно върху общия размер на усвоените средства / чл.7.1/. В чл.7.2. е уговорено, че след закриване на овърдрафта дължимата лихва се заплаща периодично в размер и на падежи, описани в погас.план, който размер има ориентировачен характер, а точния размер на дължимата лихва се изчислява от банката за всеки лихвен период на падежа на съотв.лихвено плащане, посочен в погас.план / чл.7.3./. Договорено е в чл.7.4, че при промяна на БЛП за евро договорения лихвен процент се променя съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне, като в този случай банката има право едностранно да променя размера на месечните погас.вноски, посочени в погас.план, за което уведомява писмено кредитополучателите. Предвидено е още, че неизвършени в срок плащания се отнасят в просрочие и се олихвяват с годишна лихва в размер на догов.лихвен процент, увеличен с наказ.надбавка от 20 пункта, считано от деня, следващ датата на падежа на съотв.вноска / чл.9/. В чл.11 са уговорени и дължимите от кредитополучателите комисионни за управление – по 1,5% от размера на разрешения овърдрафт за всяка година. Изрично в договора са уредени и хипотезите, при които банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем /чл.31/, като съгласно разпоредбата на чл.31.2, б.А банката може да упражни това свое потестативно право с писмено предизвестие до кредитополучателите в случай, че те не извършат което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

Не се спори по делото, че за обезпечаване погасяването на предоставения овърдрафт в полза на банката е учредена договорна ипотека върху недв.имот, находящ се в гр.Варна, ул.Мир 54, собствен на ответниците-кредитополучатели / съгласно и приложен НА за учредяване на догов.ипотека №83, том 6, рег.№16780, дело №971/20.08.08г. на Н-с при ВРС/.

Ответната страна в отговора си е релевирала възражения за неравноправност на договорни клаузи, касаещи начина на формиране на дължимата лихва и даващи възможност за едностранна корекция на лихвения процент от страна на банката, както и капитализирането на лихви.

В разглеждания случай кредитополучателите

– физически лица се явяват потребители на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП , тъй като договорите за кредит в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл.143 ЗЗП, каквито са направени от ответниците.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия.

Разпечатката съдържа 26 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/678ff513-6b96-4b83-a043-8cdcbe48e4d5