Решение № 192 от 11.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002902573 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ГРАНИТЗОН“ ЕООД против решение № 314/17.05.2024г. по в.т.д. № 62/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 112/10.08.2023 г. по т.д.№ 224/22г. на Окръжен съд – Благоевград, като краен резултат е уважен изцяло предявеният от „ГАЛЕНКОВ“ ООД срещу касатора иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, за сумата от 82 380,86 лева - цената на доставени от „Галенков„ ООД на касатора стоки, по стокова разписка от 26.03.2021г., въз основа която е издадена от „ГАЛЕНКОВ“ООД данъчна фактура № 2092/01.12.2022г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и като необосновано. Твърди, че въззивният съд, в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, произнасяйки се по въззивните доводи на страната, не е мотивирал акта си в съответствие с всички събрани доказателства и съобразно защитните й възражения. В тази връзка е отказал да приеме за значими установените по делото факти, че „доставените“ на ответника стоки са отписани от склада на ищеца значително по–късно от датата на стоковата разписка – през м. декември 2022г., която е и датата на издадената данъчна фактура, в явно нарушение с изискванията за редовно водено счетоводство и дори след образуване на делото, като не са заприходявани и в склада на ответника. При това, вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводната експертиза установява разминаване в остойностяването на доставката между счетоводните документи на ищеца и стоковата разписка, останало без 1 коментар. Съдът не е съобразил възраженията на ответника: 1/ за комплицираните отношения между представляващия ищцовото дружество П.

Г. и едноличния собственик на капитала и представляващ ответното дружество – Р. Я., бивши съпрузи ; 2/ че след изключването на Р. Я., като съдружник в ищцовото дружество, са останали неуредени отношения по подлежащи на възстановяване допълнителни парични вноски, направени от същата към дружеството / предмет и на предявеното в евентуалност възражение за прихващане /; 3/ че предвид съдържанието на стоковата разписка, доставката от 26.03.2021г. е във връзка с уреждане на други правоотношения между страните; 4/ че в продължителен период от време дружествата са ползвали една и съща складова база и при липсата на транспортни документи, за възложен от ищеца специализиран превоз на „доставените„ материали, то за преминаването им с транслативен за собствеността ефект у ответното дружество, предвид характеристиката им на родово определени вещи, е било необходимо доказателство за отделянето им от рода, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Последното, според касатора, обуславя и произнасяне в противоречие с материалния закон. Изводът на въззивния съд, че стоковата разписка от 26.03.2021г. е достатъчно доказателство за възникнало между страните възмездно правоотношение, при това конкретно – по договор за покупко - продажба, при така наведените възражения и установени факти, касаторът намира за напълно немотивиран. Въззивният съд не се е произнесъл и по всички въззивни доводи за неправилност на първоинстанционния акт, в нарушение на чл. 269, пр. второ ГПК. Неправилно, по оспорването от ответника на добавката в стоковата разписка - „цените са без ДДС„ – съдът е приел, че доказателствена тежест по това оспорване следва да се разпредели по чл. 193, ал. 3 ГПК, вместо да я разпредели за „опровергаване съдържанието на частен документ„. Навежда и касационни доводи за неправилност на извода за недоказано активно вземане на ответника, по въведеното от него възражение за прихващане. Счита, че в разрив със събраните доказателства – протоколи от ОС на „Галенков„ ООД от 01.06.2019г. и 27.09.2019г. и заключенията на счетоводната експертиза, за осчетоводени вноски и възстановени суми по сметки 117 и 107, съдът е приел, че няма доказано заплатени от съдружника Р. Я. допълнителни парични вноски към „Галенков„ ООД, подлежащи на възстановяване.

Ответната страна – „ГАЛЕНКОВ“ООД – депозира становище, с което оспорва касационната жалба и поддържа като правилно въззивното решение.

Оспорва касационния довод за несъобразени от въззивния съд доказателства, релевантни за изхода на правния спор, както и за непроизнасяне по всички защитни доводи на ответника. Не оспорва, че спорната „стокова разписка„ е частен свидетелстващ документ, с формална доказателствена сила – досежно авторството му, както и че ищецът се ползва от удостоверения в същата факт на предаването, респ. получаването от ответника на стоки, описани по вид, количество и цена в документа. Подкрепя, като правилен, извода на съда, че неосчетоводяването на издадената от ищеца фактура в счетоводството на ответника, е ирелевантно за спора обстоятелство.

2

Касационното обжалване е допуснато с определение № 893/20.03.2025г. по въпросите: 1/ Каква е доказателствената сила на частен свидетелстващ документ, в който има добавен текст след подписите на страните ?

Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК, с приетото в решения по гр.д.№ 864/2012 г. и гр.д. № 4880/2014 г. на ІV г.о. на ВКС и 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, възраженията и доводите на страните, в това число и да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възраженията по иска, посочени във въззивната жалба ? – допълнителният селективен критерий отново е обоснован по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд с решение № 217/09.01.2014г. по т.д. № 971/2012г. на ІІ т.о., решение № 113/18.05.2016г. по гр.д. № 5961/2015г. на ІІІ г.о., решение № 143 от 06.02.2017 г. по т.д. № 2693/2014г. на ІІ т.о. и решение № 93 от 02.05.2019 г. по гр.д. № 3457/2018 г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 50/21.07.2017 г. по гр.д. № 4880/2014 г. на ІV г.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

С исковата молба „ГАЛЕНКОВ“ ООД твърди, че по сключен на 26.03.2021г. с ответника и настоящ касатор неформален договор за търговска продажба, е осъществил на същата дата доставка на следните материали: гранит, стъпала по спецификация, термолющен гранит, профил на фриз, травертин, травертин плочи и турски варовик. Общата стойност на доставката възлиза на 68 650 лева без ДДС, а с ДДС - на 82 380 лева. Представя стокова разписка от 26.03.2021г., подписана от управителите на двете дружества.

Твърди, че съгласно предварителна уговорка на страните, плащането следвало да се извърши след издадена от ищеца проформа фактура, каквато е съставена на 29.04.2022г. и се твърди изпратена по електронна поща на ответника.

Представена е и фактура – оригинал от 01.12.2022г.. Претендира се цената на доставени на договорно основание материали, ведно с начислен ДДС върху данъчната основа, кореспондираща по размер с посочената обща цена в стоковата разписка, в която фигурира, под текста на същата и подписите на страните, добавка – „цените са без ДДС„. Ищецът не е оспорвал, че представляващият дружеството П. Г. е изписал добавката, при това в отсъствие на подписалия за ответното дружество управител, макар в присъствието на негов служител / о.з. от 26.05.2023г. – изявления на адв. Ч. и на Петър Галенков /.

С отговорите на исковата и на допълнителната искова молба „ГРАНИТЗОН“ ЕООД, с едноличен собственик и представляващ Р. Я., е оспорило иска. Оспорва да е извършвана доставка на стоки, на основание покупко – продажба, с предмет съгласно представената стокова разписка.

Позовава се на факта, че страните по спора, както и дружеството „Галенков Стоун“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е П. Г., представляващ ищеца, в продължителен период от време са ползвали обща складова база и са търгували с еднородни стоки. Твърди, че издадената 3 стокова разписка е вторичен документ, урежда вътрешни отношения между страните по ползването на тази база и удостоверява постъпването на стоките в държане на ответното дружество, но не и придобИ.ето им в собственост, позовавайки се на чл. 24, ал. 2 ЗЗД и липсата на превозни документи, за осъществен от ищеца превоз на „доставените„ материали от другаде.

Противопоставя факта, че липсва издадена от ответника складова разписка и съответно заприходяване в склада на „ГРАНИТЗОН“ ЕООД. Представената фактура от 01.12.2022 г. е частен документ, неподписан от ответника, поради което не е доказателство за сключена покупко-продажба, не е осчетоводена от ответника. Позовава се на влошени отношения между управителите на двете дружества – П. Г. и Р. Я., бивши съпрузи. В евентуалност, при приемане за основателен предявения иск, ответникът противопоставя възражение за прихващане с активно вземане на „ГРАНИТЗОН“ ЕООД от ищеца, в размер от 190 923,80 лева – подлежаща на възстановяване от „Галенков„ООД на Р. Я. сума, с произход направени от нея, в качеството на бивш съдружник в „Галенков „ ООД допълнителни парични вноски, частично възстановени, което вземане Р. Я. е цедирала на „Гранитзон„ ЕООД. По възражението си за прихващане ответникът се позовава на протокол от ОС на „Галенков„ ООД от 01.06.2019г. и споразумение за прихващане от 05.06.2019г..

Ищецът е оспорил възражението за прихащане.

Приети са две заключения на съдебно-икономическа експертиза, която установява, че издадената от ищеца оригинална фактура от 01.12.2022г., на основание стоковата разписка от 26.03.2021г., е осчетоводена от него, декларирана в дневника за продажби на „Галенков„ ООД и отразена в справка – декларация към НАП за данъчен период – м. декември 2022г..

Фактурата не е осчетоводена при ответника. Установява също, че материалите – предмет на стоковата разписка – са изписани счетоводно от склада на „Галенков“ ООД на 01.12.2022 г. – на датата на издаване на оригиналната фактура. Установено е стойностно разминаване между счетоводните данни за доставката при ищеца и посочената цена в стоковата разписка. Няма счетоводно заприходяване на стоките в склада на „Гранитзон„ ООД. Вещото лице не е могло да установи размера на направени от съдружниците П. Г. и Р.

Я. допълнителни парични вноски в „Галенков„ ООД, съответно какъв размер от същите е възстановен и остава дължим към всеки от двамата, тъй като по сметки 117 / Допълнителни резерви / и 107 / разчети със собственика / са отразявани вноски, съответно възстановяване на вноски, но липсват първични счетоводни документи за основанието им и от кого са внесени , няма водена аналитична отчетност, не са представени протоколи от ОС на „Галенков„ ООД за всички вноски, съгласно чл. 137, ал. 1 т. 9 ТЗ / представени са само 5, за допълнителни парични вноски в размер от 103 125,48 лева, при това внесени единствено от П. Г. /.При разпит в открито съдебно заседание от 26.05.2023г., вещото лице е потвърдило, че не може да даде категоричен отговор дали отчетените по сметка 117 / Допълнителни резерви / обороти и салдо от 216 947,71 лева са реализирани единствено от направени от съдружниците допълнителни парични вноски и съответно частично тяхно възстановяване.

4

Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск, до размера от 68 650 лева - общата цена на стоките, посочена в стоковата разписка , но не като договорена с вкл. ДДС / игнорира добавката / . Съдът е приел за безспорно, че стоковата разписка е подписана от законните представители и на двете дружества. Поради липса на доказателства, че същата е подписана за уреждане на други правоотношения между страните, вкл. на физическите лица – техни управители, като бивши съдружници в общото им дружество – „ГАЛЕНКОВ“ ООД, съдът е приел, че стоковата разписка съдържа всички съществени условия на договор за продажба страни, описание на стоките, цена, като отделно доказва и получаването на стоките. За недоказано е счетено възражението за прихващане. Частичното уважаване на иска е предвид отказа на съда ответникът да бъде осъден и за размера на дължим върху цената по договора ДДС, съгласно дописаното в стоковата разписка.