Определение № 36809 от 13.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36809 гр. София, 13.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110163316 по описа за 2023 година

Изготвя следния проект за доклад по делото:

Ищецът П. Р. Б. твърди, че на дата 13.02.2023 г. между него в качеството му на заемополучател и „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател е сключен Договор за потребителски заем № 812995 към искане № 9175930. Твърди се, че в чл. 3 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Сочи, че съгласно посочената клауза размерът на заема е 600,00 лева с краен срок за погасяване – 01.05.2023 г., а за предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен ГПР в размер на 49,85%. Изтъква, че съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 11 седмични вноски, дължими с падеж понеделник, от които 1 вноска по 4,67 лева и 10 вноски по 62,60 лева.

Сочи се, че в чл. 5.1. от Договора страните са уговорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били поставени множество условия за това. Твърди се, че при един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама – поне 4; поръчителите да не са кретидополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поричтелят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Твърди, че съгласно чл. 11, ал. 2 от Договора, при неизпълнение на условията по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 172,33 лева. Посочва, че въпреки предоставената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в 1 тридневен срок, още със сключването на Договора му е била начислена неустойка в размер на 172,33 лева, като същата е била включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 73,00 лева, а общото задължение ще бъде в размер на 803,00 лева. Счита, че уговорената неустойка в чл. 11 от Договора противоречи на множество императивни разпоредби на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна. Смята, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че това вземане е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляване на ГПР и да остане под законоустановената граница, но в действителност отговаря на всички критерии, посочени в параграф 1, т. 1 от ЗПК. Твърди се, че представлява разход, пряко свързан с Договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя, което се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на Договора. Счита, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Посочва, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника и с предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност. Посочва, че от представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява на 30,67 лева, а неустойката в размер на 172,33 лева, с което реалният ГПР става близо 1307,02%. Твърди се, че определянето в Договора па сумата в размер па 172,33 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна, като счита, че същата противоречи на закона и добрите прави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Сочи, че процесната неустойка е в размер на близо 29% от предоставения заем, без да става ясно какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. Твърди се, че с тази неустойка заемодателят цели да се обогати.

Смята, че неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, като същата нарушава добрите нрави и противоречи на чл. 26, ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. Също така твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено 2 обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Счита кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Заявява, че клаузата на чл. 6 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 от ЗЗП.

Също така счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли съда да се произнесе относно действителността на Договора в мотивите на решението, тъй като не предявява самостоятелен иск за обявяване нищожност на Договора. Посочва, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.

С оглед на гореизложеното счита, че е налице правен интерес от предявяването на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл.

22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на изначално недължимо платена сума.

Моли съда да провъзгласи недействителността на клаузата предвидена в чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем № 812995, сключен между ищеца и „Сити Кеш“ ООД предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.

Моли съда да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 172,33 лева, представляваща изначално недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендира направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че е налице противоречие между обстоятелствата, на които ищецът иска от съдът да се произнесе в мотивите на Решението си относно действителността на договора в цялост. Посочва, че едновременно с това се оспорва единствено неустойката по Договора, като изрично е заявено, че не се предявява самостоятелен иск за нищожност на договора. Твърди, че в петитума са предявени един установителен иск за нищожност на договорната клауза за неустойка и един осъдителен с посочено правно основание чл. 23 от ЗПК, който разглежда хипотеза на 3 недействителен договор в цялост с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата на неустойката по Договора, което води до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т.

3, т. 4, т. 5 от ГПК. Твърди, че не става ясно какво е конкретното искане и по какъв начин се предявяват двата иска, респективно на какви обстоятелства се основават, като по този начин не може да се определи и цената на предявените искове. Моли съдът да задължи ищеца да уточни исковата молба, а в случай, че последният не стори това, да върне исковата молба и да прекрати производството по нея.

Оспорва претенцията на ищеца като неоснователна. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Посочва, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на Договора за заем, като тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължения на заемателя. Твърди, че дори същата да бъде обявена за недействителна, това не би довело до нищожност на Договора в цялост. Заявява, че страните са уговорили неустойката като плащане, което да бъде извършено в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на Договора. Сочи, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР, като противното би било нарушение на закона, който дава задължителни указания какви са компонентите на годишния процент на разходите. Заявява, че освен, че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по Договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.

Оспорва твърдението на ищеца, че уговорената между страните неустойка следва да бъде включена в ГПР, което противоречи на действителните уговорки между страните. Счита, че от клаузите на Договора е напълно ясно, че неустойката не представлява разход по кредита, който следва да бъде включван в ГПР. Твърди, че разходите, включени в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на Договора. Изтъква, че в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на Договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Твърди, че към датата на сключване на Договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума, но въпреки това търговецът е внесъл достатъчно яснота, като в Договора за кредит, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Поддържа, че обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като е посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на задълженията по чл. 5 от Договора за заем. Заявява, че ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж. Твърди, че целта на посочването на сумите е да бъде 4 информиран потребителя за задължението си към търговеца. Твърди, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на Договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при вссички възможни хипотези на развитие на отношенията им.

Изтъква, че неустойката е действителна и по смисъла на ЗЗД. Твърди, че процесният Договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на Договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделните клаузи на Договора, включително да предложи различни формулировки. Твърди, че дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от Договора по реда на чл. 7, ал. 1 от Договора, както и т. 1, част I V от Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Посочва, че тази възможност гарантира в пълна степен правата на потребителя, в случай, че последния реши, че е сключил Договор при недостатъчно изгодни за него условия. Изтъква, че друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на Запис на заповед например. Заявява, че вместо да се възползва от уговорените в негова полза права, за които е бил информиран още преди сключване на Договора, ищецът е решил да погаси предсрочно изцяло задължението си по Договора 7 дни преди сключването му, в срока, в който е имал право да се откаже от него, като това се доказва с датите на представените към исковата молба приходни ордери.