Решение № 15578 от 27.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15578 гр. С. 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110170435 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците И. В. Д., ЕГН **********, и Д. Г. К. , ЕГН **********, че дължат на ищеца при условията на разделност и при квоти както следва: за И. В. Д. – ½, и за Д. Г. К. - ½, сумата от 1 710, 81 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 269, 65 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 02.03.2022 г., сумата от 47, 24 лв. главница за дялово разпределение от м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 21.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 8, 41 лв. мораторна лихва за забава за периода от 31.03.2019 г. до 02.03.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14643/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, по отношение на имот с аб. № ....., находящ се в гр. С. общ. „Л.“, бл. ... вх.. ет, ап. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил 1 за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли съда да признае за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба по чл. 131 ГПК, с които оспорват предявените искове.

Ответникът Д. оспорва основанието за дължимост на сумите, прави възражение за изтекла погасителна давност за сумите за главница за ТЕ от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. в размер на 252, 47 лв. Твърди, че другият ответник е ползвател на ТЕ в процесния имот. Оспорва основанието на претендираните мораторни лихви. Не оспорва размера на непогасените по давност суми. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Ответникът К. е депозирал отговор на исковата молба със съдържание, идентично на това, подадено от ответника Д.. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения.

По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.

По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже 2 наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

В случая от Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 16.03.2007 г. (л.1415 по делото) се изяснява, че ответницата Д. Г. К. е придобила чрез покупко-продажба собствеността на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С. общ. „Л.“, бл. ... вх.. ет, ап. С нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване от 18.03.2016 г.(л.17-19) ответниците Д. Г. К. и И. В. Д. са дарили на сина си Витор И.ов Д. процесния недвижим имот, находящ се в гр. С. общ. „Л.“, бл. ... вх.. ет, ап.като видно от съдържанието на същия е, че са си запазили заедно и поотделно вещното право на ползване върху ап. Представена по делото е и молба декларация за открИ.е на партида за процесния имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предвид горното и при липса на твърдения и доказателства за противното, съдът приема, че през исковия период ответниците са вещни ползватели на процесния имот.

Следователно те се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди за имота през разглеждания период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която е предвидена хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява придобИ.ето на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град С. одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: недвижим имот, находящ се в гр. С. общ. „Л.“, бл. ... вх.. ет, ап. По силата на този договор ответниците отговарят за по 1/2 от задълженията за процесния 3 имот съобразно учреденото заедно и поотделно в тяхна полза вещно право на ползване, като обстоятелствата дали живеят в имота и къде е постоянният им адрес са ирелевантни.

Не е спорно по делото между страните, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до м.04.2021 г. за претендираната от ищеца цена, както и че за същия период е извършва услуга дялово разпределение при дължимо възнаграждение в посочения в исковата молба размер. Спорен е въпросът дали вземанията са погасени по давност.

По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.

4

В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 10.01.2019 г. са погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 21.03.2022 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това по отношение на вземането за главница за периода 01.05.2018 г. – 10.01.2019 г. вкл. следва да се счита погасено по давност, като в тези суми се включват както вземанията на ищцовото дружество за начислените месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, така и по изравнителната сметка за периода м. 05.2018 г. – 04.2019 г.