Решение № 9786 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9786 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110126208 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Е. И. Й., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 3931.71 лева, представлява стойността на доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 24, находящ се в гр. София, адрес, с аб. № ......, от които 1/ сумата от 3480,49 лева представлява главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 425,79 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.06.2022 г.; 2/ сумата от 18,56 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 6,87 лева – обезщетение за забава върху тази сума за период от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37603/2022 г. на СРС – 11.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумите. Претендират се разноски за исковото и заповедното производства, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че 1 съгласно тези общи условия ищецът е доставил на ответницата в процесния период топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответницата е вещен ползвател на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, адрес, ап. 24, аб. № ......, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл.

153 от ЗЕ е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди.

Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и обезщетение за забава. С тези аргументи иска уважаване на претенциите.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка; копие от удостоверение за наследници с изх. № 0441/12.01.2022 г., издаден от СОрайон „Подуяне“, удостоверение за наследници с изх. № 041/04.01.2022 г. издаден от СО-район „Подуяне“, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83/29.12.1997 г., том LLLLLI, нот.д. № 49427/1997 г. на I нотариус при СНС и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49/27.05.2022 г., том IV, рег. № 10905, нот.д. № 589 от 2022 г. на нотариус Садифе Мехмедова; декларация-отказ от вещно право на ползване, заявление за закриване на партида с рег. индекс Г-8860-02.06.2022г., протокол от общо събрание на етажна собственост за избор на фирма за дялово разпределение, договор между етажната собственост и „Топлофикация София“ ЕАД, съобщения към общи фактури и извлечение от сметки за процесния период, договор между „Техем сървисис“ ЕООД и „Топлофикация София“ ЕАД и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД за битови потребители.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез назначения от съда особен представител – адв. Е. Ш., е постъпил писмен отговор от името на ответника, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани. На първо място се оспорва, ответницата да е упражнявала вещното право на ползване върху процесния недвижим имот и реално да е потребявала доставената до имота топлинна енергия. Оспорва се и размерът на предявените искове. Твърди се, че претендираните суми са неправилно изчислени.

Посочва, че от издаденото от ответника кредитно известие се установява, че за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври 2019 г. не са издадени кредитни известия, а също така от съобщение към фактура № 1014033935 от 31.07.2021 г. се установява, че не са издавани фактури и кредитни известия за месеците май, юни, юли, август и септември 2020 г.

Поддържа също така, че е налице разминаване в стойността на претендираната от ищеца главница за ТЕ в размер на 3480,49 лева и сумата по двете общи фактури, издадени за процесния период – 3339,98 лева, както и разминаване между стойностите по фактура № 1005484392 от 31.07.2020 г. в размер на 1438,92 лв. и претендираната сума от ищеца на стойност 1418,92 лв. Оспорва, че ищецът е публикувал на официалната си уеб страница процесните фактури, поради което оспорва и че ответницата е узнала за тях и съответно е изпаднала в забава. Релевира възражение за погасяване по давност на сумите за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за 2 месеците май и юни 2019 г.

Противопоставя се на приемането като доказателство по делото на представените от ищеца извлечение по сметки за дялово разпределение за абонат 4000277637, като оспорва представеното извлечение с твърденията, че посочените в него стойности са неверни.

Прави се възражение за погасяване на част от процесните суми по давност.

С тези аргументи се иска съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани изцяло евентуално частично.

С определение № 5040/01.02.2024 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.

Същото е депозирало с нарочна молба два броя документи за извършен отчет и две изравнителни сметки.

В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответницата се представлява от особен представител – адв. Ш., който изразява становище за цялостно респ. частично отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 21610/28.07.2022 г. по ч.гр.д. № 37603/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83/29.12.1997 г., том LLLLLI, нот.д. № 49427/1997 г. на I нотариус при СНС се установява, че на 29.12.1997 г. ответницата Е. И. Й., с ЕГН: ********** и съпругът й В.А. Й., са продали на сина си И.В.Й. следния свой собствен недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност – апартамент № 24, находящ се в гр. София, адрес. Видно от нотариалния акт обаче продавачите Е. И. Й. и В.А. Й. са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота.

Съгласно удостоверение за наследници на В.А. Й. е починал на 09.04.2017 г. – като така единствен вещен ползвател на жилището е останала Е. И. Й.. В.А. Й. от своя страна е оставил за наследници Е. И. Й. – съпруга и 3 син И.В.Й.. Последният обаче също е починал – на 27.12.2021 г. като е бил разведен и е оставил две дъщери – Е.И.С. и Г. И. Й..

Впоследствие обаче видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49/27.05.2022 г., том IV, рег. № 10905, нот.д. № 589 от 2022 г. на нотариус Садифе Мехмедова лицата Е.И.С. и Г. И. Й. /наследници на И.В.Й./ и Даниела Павлова Николова /бивша съпруга на И.В.Й. / - на 27.05.2022 г. са продали процесния имот апартамент № 24, находящ се в гр.

София, адрес на трети лица.

От своя страна от декларация-отказ от вещно право на ползване от 04.05.2022 г. се установява, че преди извършване на разпоредителната сдЕ. ответницата Е. И. Й. се е отказала от вещното си право на ползване върху имота.

Със заявление от 02.06.2022 г. лицето Г. И. Й. е поискала закриване на партидата при ответното дружество за имота.

Видно от справка от НБД „Население“ ответницата Е. И. Й. е адресно регистрирана в гр. София, адрес, ап. 24 от 2001 г. като оттогава регистрацията не е променяна.

От представени по делото съобщения към фактура се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, адрес, ап. 24 е лицето В.А. Й..

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или във вещноправния му статут, касаещи процесния период. Не са направени доказателствени искания, които да обосноват извод за наличие на друг вещен ползвател на същия.

От договор между СЕС и ФДР от 03.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 31.07.2002 г. /където под № 33 за вх. 2 е вписан В.А.

Й. – като обитател на ап. 24/ се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.

Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

Договорът между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение не е приложен по делото.

На последно място, видно от приложено на л. 42 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер на 3480.49 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 1418.92 лева /отразена към м.

07.2020 г./, две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – съответно в размер на 17.57 лева и 142.94 лева – отразени в м.

08.2020 г. и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 1901.06 лева /отразена към м. юли 2021 г./.

4

По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза – като съгласно заключението по същата вземането за главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 3304.39 лева.

Обезщетението за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 22.06.2022 г е в размер на 603.45 лева. Плащания в погасяване на процесните задължения не са извършени.

Доказателства за плащане на услугата дялово разпределение от ищеца в полза на третото лице помагач не са предоставени на вещото лице.

Така изготвената експертиза следва да бъде кредитирана като компетентно извършена – доколкото вещото лице отговори на поставените въпроси и в съдебно заседание. Експертизата освен това не е оспорена от страните, а за вещото лице липсват данни за заинтересованост от изхода на делото.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 21610/28.07.2022 г. по ч.гр.д. № 37603/2022 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.